Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М. Б. Г. против Заповед № 8121К-1242/04.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратена дългосрочната му командировка в Посолството на Р. Б в О.К.В.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на закона – чл. 68, ал. 1 и 2 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА) (ЗДС) и чл. 164 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР); в нея не са посочени фактически основания; не са налице основанията по чл. 68 от ал. 3 от ЗДС и не е конкретизирано коя от алтернативите е приложена; допуснато е нарушение по чл. 146, т. 5 от АПК, както и не е осигурена възможност да се ползват правата на М. Г. в административното производство по чл. 34, 35 и чл. 36 от АПК. Жалбоподателят иска да бъде отменена оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени и в писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения в писмена защита. Претендира разноски.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:
С оспорената Заповед № 8121К-1242/04.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи е прекратена дългосрочната командировка в Посолството на Р. Б в О.К.В на инспектор М. Б. Г. – задграничен представител II степен в „Задгранични представители на МВР“ към отдел „Управление на информацията“ при дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ – МВР с дипломатически ранг „съветник“, считано от 03.05.2016 г. (л. 5 от делото)Заповедта е издадена на основание чл. 33, т. 9...