Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник – председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) срещу решение № 1742/14.03.2016 г., постановено по адм. дело № 7610/2015 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменено негово решение № 5682/15.07.2015 г., с което на Х. А. Ш., гражданин на С., ЛНЧ [ЕГН], е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут и личното досие на Ш. е върнато за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания.

Касаторът, действащ чрез юрк. Т.Кулинова и юк. Д. Петровска, поддържа по подробно изложени съображения в жалбата, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото данни за личното и семейно положение на кандидата за закрила и не е отчел времевото проявление на фактите спрямо произнасянето на административния орган. Съдът не е отчел приложението на чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 12, ал. 2 от ЗУБ с оглед изявленията на кандидата, че изтърпял присъда от 8 години лишаване от свобода за убийство. Като неправилни са оценени и изводите на съда по отношение приложението на клаузата „заплаха за националната сигурност“. Аргументирано е становище, че установяването от страна на ДАНС на факта, че кандидатът представлява заплаха за националната сигурност, не може да бъде предмет на преразглеждане от страна на ДАБ.

Ответната страна – Х. А. Ш. поддържа, чрез своите пълномощници по делото, че решението на АССГ е правилно и иска същото да бъде оставено в сила. В хода на делото по същество и с представени писмена защита, адв. М. заявява, че при решаването на делото, съдът следва да съобрази, че доверителят му е кюрд и като такъв в момента в С. би бил обект на преследване и от ислямистите и от страна на Турция. Посочва се, че ДАБ не е...