Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. И. от [населено място], срещу решение № 151 от 10.02.2016 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 2318/2015 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени отказ рег. № 3292з517/17.11.2015 г. на Началника на 04 РУП - -Б. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие.
Ответникът по касационната жалба, Началникът на 04 РУП - Б., не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество - правилно.
Производството пред АС-Бургас е образувано по жалба на Н. И. И. от [населено място] срещу отказ рег. № 3292з517/17.11.2015 г. на Началника на 04 РУП - Б. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие.
За да отхвърли жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, в съответствие с целта на закона.
В хода на производството пред АС-Бургас не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на събраните относими и допустими доказателствени средства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция.
Съдът въз основа на пълен и подробен анализ на събраните доказателства е установил всички релевантни за спора факти, като съдебният акт обосновано анализира елементите от фактическия състав на постановения отказ във връзка с установените по спора факти.
Въз основа на установените факти /които касационната инстанция приема и не следва да повтаря/, съдът правилно е приел от правна страна, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, като съдържа фактически и правни основания. Приел, че в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и решението е в съответствие с материалноправните разпоредби. Органът правилно приел, че по отношение на И. не са налице основания по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ - не са установени обстоятелства, които да обосноват нужда по този текст. Приел, че доказателствената тежест за установяване на тези факти и обстоятелства е негова и той не ги е доказал. Въз основа на това съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт на началника на 04 РУП - Б., с който отказва на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ издаване на разрешение за придобиване, чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие на заявителя И..
Върховният административен съд споделя и изводите на Административен съд Бургас от правна страна.
При установените по делото факти и с оглед на твърдяното от касатора отменително основание, спорът по делото е досежно обосноваността на извода на съда за липса на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ за издаване на исканото разрешително.
За да отговори на доводите на касатора и за да изпълни задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК за служебна проверка на съответствието на съдебното решение с материалния закон, съдът счита за необходимо да посочи следното:
Релевантната правна норма - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Законодателят е посочил различни, допустими причини, които могат да обосноват необходимостта от издаване на исканото разрешение. Доказателствената тежест за наличието на някоя от предвидените от законодателя причини, както правилно е приел и съдът, е на касатора.
Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят, освен че разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.
В тази насока, за да може да получи исканото разрешително, касаторът е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели. Видно от доказателствата по делото той не е сторил това.
Както административният орган, така и съдът подробно са обсъдили наведените от И. доводи във връзка с дейността му като търговец на отпадъчни метали. Касационната инстанция споделя изводите на административния съд в насока недоказаност на твърденията на касатора, които без да са подкрепени с допустими и относими доказателства, имат характер единствено на въведени от заявителя твърдения и възражения.
Правилно е приел първоинстанционният съд, че съгласно нормата на чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл.84, ал.2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР с изискуемите приложения към него, като съгласно ал.3, разрешението за подновяване се издава по реда на чл.83. По арг. от чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. Независимо от употребената в закона терминология „подновяване на разрешението“, процедурата се извършва като при първоначалното издаване на разрешение, предвид препратката на чл.87, ал.3 от закона към чл.83, който регламентира реда за издаване на разрешението.
В настоящия случай, И. е представил към заявлението си и мотивировка, в която е изложил счетените от него обстоятелства, обосноваващи необходимостта. Независимо от това, неясно остава защо органът е изпратил писмо до страната, в което е дал 3-дневен, по свое усмотрение срок, в който лицето да представи обяснения и възражения. В закона няма разписана подобна процедура по даване на обяснения и възражения. Може да се предполага, че вероятно органът е счел, че изложеното в мотивировката е недостатъчно, тъй като в писмото се е позовал на нормата на чл.58, т.10 от ЗОБВВПИ. Правилни са изводите на съда, че нарушението не е съществено, тъй като за да бъде такова, следва да е повлияло върху крайния акт по същество. Възражението, че органът не е спазил 30-дневния срок по чл.83, ал.2 от закона не влияе по същество върху крайния акт, тъй като нормата е приложима в случай на констатиране на непълноти и/или несъответствия на подадените документи с изискванията на закона. В случая подобни непълноти и несъответствия не се констатират, поради което и органът не е бил длъжен да процедира по чл.83, ал.2 от закона. Ако дадената мотивировка не е достатъчна, това не е непълнота на документ и в този смисъл не е основание за процедура по чл.83, ал.2 от закона, а е основание за отказ по същество.
Следователно, Административен съд Бургас правилно е установил фактите по делото и въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е приложил материалния закон, поради което и решението му следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 151 от 10.02.2016 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 2318/2015 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.