О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1604

гр. София, 28.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова ч. т.д. № 695 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Търговия - К“ ООД чрез назначения на дружеството особен представител, срещу определение № 22/ 13.01.2025 г., постановено по в. т.д. № 558/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, 2-ри търговски състав. С посоченото определение е върната въззивна жалба на „Търговия - К“ ООД срещу решение № 46/ 13.09.2024 г., постановено по т. д. № 2/ 2024 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд, в частта, с която са отменени като незаконосъобразни решенията на общото събрание на съдружниците в „Търговия - К“ ООД от 04.01.2024 г., с които Р. Д. Б. е освободен като управител, но не е освободен от отговорност и за управител на дружеството е избран В. Д. Й., и е прекратено въззивното производство, образувано за нейното разглеждане.

В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно поради допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалната норма на чл. 29, ал. 4 ГПК. Жалбоподателят счита, че от установените в производството факти е видно, че е налице противоречие между интересите на представляваното дружество „Търговия - К“ ООД и вписания в търговския регистър негов законен представител Р. Д. Б., което произтича не от това, че представител и представляван са насрещни страни в процеса, а от предмета на предявените конститутивни искове, които са за отмяна като незаконосъобразни на решения на общото събрание на съдружниците в „Търговия - К“ ООД, които засягат негативно интересите на представителя на дружеството. Ето защо намира, че са осъществени предпоставките на чл. 29, ал. 4 ГПК и в съдебното производство за разглеждане на тези искове трябва да бъде назначен особен представител на „Търговия - К“ ООД, както правилно е направил първоинстанционният съд. Отричането на това, означава да се даде възможност в производството дружеството да бъде представлявано от лице, чийто интерес е да запази качеството си на управител и оттам да предприеме пасивно процесуално поведение, за да способства по-скорошното уважаване на иска и отмяна на оспорените в процеса решения за освобождаването му като управител и избор на друго лице като такъв, което противоречи на интереса на дружеството, който е да се управлява от ново лице. Точно такова поведение е предприел в случая Р. Д. Б., като е заявил в изпълнение на дадените от въззивния съд указания, че не поддържа въззивната жалба, подадена от назначения от първоинстанционния съд особен представител.

Ответникът по частната жалба Ф. А. А. я оспорва. Посочва, че тя не е подадена от лице, което е оправомощено да представлява дружеството „Търговия - К“ ООД, което е само вписаният в търговския регистър управител Р. Б.. Заявява, че е правилен изводът на въззивния съд, че не е налице противоречие между интересите на представител и представляван в производството, поради което на „Търговия - К“ ООД не следва да се назначава особен представител на основание чл. 29, ал. 4 ГПК. Това прави въззивната жалба, подадена от дружеството чрез особения представител, нередовна и предвид неотстраняването в срок на тази нередовност, подлежи на връщане.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа изложените в частната жалба доводи и данни по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното определение, Апелативен съд - Пловдив е приел, че първоинстанционното производство е образувано по искове с правна квалификация чл. 74 ТЗ, предявени от Ф. А. А. срещу „Търговия - К“ ООД, за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците в ответното дружество, а въззивното производство е образувано по въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, подадена от ответника „Търговия - К“ ООД чрез назначен в първоинстанционното производство особен представител. Счел е, че в случая не са налице предпоставките на чл. 29, ал. 4 ГПК за назначаване на особен представител на дружеството-жалбоподател, защото то се представлява от управителя Р. Б., който не участва в производството като самостоятелна страна. Посочил е, че като допусне дружеството да се представлява в процеса от управителя Р. Б. не би се стигнало до накърняване на неговите права, тъй като те могат да бъдат защитени от всеки един съдружник в него, който може да встъпи в делото на основание чл. 74, ал. 3 ТЗ. С оглед на това въззивният съд е оставил без движение подадената въззивна жалба, като е дал указания в едноседмичен срок от съобщението вписаният в търговския регистър органен представител на „Търговия - К“ ООД да заяви дали я поддържа и ако е така, да я подпише и да потвърди извършените от особения представител действия по подаването й. Въззивният съд е съобразил, че дадените указания не са изпълнени в срок, като от управителя на дружеството Р. Б. изрично е заявено, че не поддържа въззивната жалба, подадена от особения представител и няма да я подпише, поради което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е върнал същата.

Основният спорен въпрос, който се поставя с оглед произнасянето на апелативния съд и изложените в частната жалба оплаквания, е дали в производството по разглеждане на предявените искове по чл. 74 ТЗ ответното търговско дружество следва да се представлява от вписания в търговския регистър негов законен представител или на основание чл. 29, ал. 4 ГПК трябва да бъде назначен особен представител, който да го представлява по делото. Този въпрос е от значение и за допустимостта на подадената частна жалба.

В чл. 29, ал. 4 ГПК е предвидено, че при противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. Уреденото с тази норма правило е приложимо при представителство както на физически лица, така и на юридически лица, като то има за цел да се осигури възможността страна в конкретно гражданско производство да бъде представлявана от лице, което да защити в пълна степен интересите й в него, когато това не може да бъде направено от нейния законен представител, който в този процес има интереси, които са насрещни на нейните. Назначаването на особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК предпоставя наличие на противоположни интереси по конкретното гражданско дело между представляваната страна и нейния представител, като последният може да участва в него или в лично качество или да действа от чуждо име, включително като законен представител на юридическо лице. В закона не е посочено при какви факти се приема, че са налице такива противоположни интереси на представител и представляван, като такова изброяване, особено изчерпателно, не е и възможно предвид различните обстоятелства, при които може да се стигне до противоречие в интересите. Ето защо и преценка за това следва да се прави за всеки случай въз основа на конкретните факти по делото.

В постановената до момента практика на ВКС са разгледани случаи, при които е прието, че противоречие в интересите на представител и представляван е налице, когато представителят действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същ процес и интересите им са насрещни, т. е. представляван и представител са насрещни страни по материалноправния спор, предмет на делото, или двете насрещни страни се представляват от едно и също лице /Определение № 815 от 29.12.2017 г., постановено по ч. т.д. № 1947/2017 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., Определение № 254 от 28.03.2014 г., постановено по ч. т.д. № 756/2014 г. по описа на ВКС, І т. о./. Посочените хипотези обаче не са единствените, при които ще съществува противоречие между интересите на представител и представляван в един граждански процес. То може да е налице и когато представител и представляван не са на насрещните страни по конкретното дело, а участват в него на една страна, но техните противоположни интереси в процеса произтичат от естеството на материалното правоотношение, което е предмет на спора, с който съдът е сезиран. Именно такъв е настоящият случай, при който съдът е сезиран с конститутивни искове по чл. 74 ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на решения на общото събрание на съдружниците в „Търговия - К“ ООД, които са решение за освобождаване на управителя Р. Д. Б. и решение за избор на ново лице за управител. Търговското дружество „Търговия - К“ ООД участва в производството по тези искове като ответник и се представлява в него от вписания в търговския регистър управител, който към момента на сезиране на съда и към настоящия е Р. Д. Б.. Управителят Б. не участва като ищец в производството нито в лично качество, нито като представител на ищеца, който е физическото лице Ф. А. А., а като представител на самото ответно дружеството. Управителят и това дружество обаче са насрещни страни по материалното правоотношение, възникнало от факта на овластяването на управителя да го представлява. От съдържанието на решенията на общото събрание на съдружниците в „Търговия - К“ ООД, чиято отмяна се иска, е видно, че те са свързани именно с това материално правоотношение. Решението за освобождаване на Р. Б. като управител по естеството си е такова за оттегляне овластяването на управителя по чл. 141, ал. 4 ТЗ, т. е. за прекратяването на представителното правоотношение. Решението за овластяване на ново лице да представлява дружеството по закон е такова за възникване на представително правоотношение с друг правен субект, вместо с досегашния управител Р. Б.. Интересът на дружеството в процеса по оспорване законосъобразността на тези решения се определя от върховния му орган чрез тяхното приемане и той е да бъде прекратено представителното правоотношение с Р. Б. и да бъде избрано ново лице за управител и съответно вписано в търговския регистър като такова. Интересът на Р. Б., от друга страна, е точно обратен, а именно овластяването му като управител да не бъде прекратявано. Последното се потвърждава и от предприетите от това лице действия по повод образуваното пред търговския регистър производство за заличаването му като управител на „Търговия - К“ ООД и вписване на нов управител съгласно решенията на общото събрание, предмет на предявените конститутивни искове. При извършена от съда служебна проверка в търговския регистър по партидата на „Търговия - К“ ООД се установява, че това регистърно производство е спряно по реда на чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ с определение на съда, постановено по ч. т.д. № 4/ 2024 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали. От мотивите на този съдебен акт е видно, че молбата за спиране е подадена от Р. Б., което означава, че неговият интерес е да не бъде вписвана промяната в лицето, оправомощено да представлява дружеството по закон. Следователно по настоящото дело, образувано за разглеждане на предявени искове по чл. 74 ТЗ, интересите на представителя Р. Б. и представлявания „Търговия - К“ ООД са противоположни, което произтича от съдържанието на решенията, които се твърди, че са незаконосъобразни и чиято отмяна се иска. Ето защо нормата на чл. 29, ал. 4 ГПК намира приложение и съдът е длъжен да назначи особен представител на търговското дружество „Търговия - К“ ООД.

Необходимостта от назначаване на особен представител на ответното дружество в процесния случай не отпада поради това, че в чл. 74, ал. 3 ТЗ е предвидена възможност за всеки съдружник да встъпи като съищец в производството по иска по чл. 74 ТЗ, на която се е позовал въззивният съд, както и поради това, че за всеки съдружник по общите правила на ГПК съществува възможността да встъпи в този процес като трето лице помагач на страната на дружеството, имащо качеството на ответник. Това е така, защото при упражняване на тези процесуални права от съдружник в дружеството не би се осигурила възможността то да бъде надлежно представлявано по делото, каквато е целта на чл. 29, ал. 4 ГПК. Без значение дали даден съдружник ще встъпи в процеса като съищец или като трето лице помагач на страната на ответника, той ще участва в него в лично качество в защита на свои лични права, а не на правата и интереси на самото търговско дружество. Защитата на интересите на „Търговия - К“ ООД при констатираното противоречие между тях и тези на законния му представител би могла да бъде осигурена само чрез прилагане на правилото на чл. 29, ал. 4 ГПК и назначаване на особен представител, който да го представлява в процеса, както е направил първоинстанционният съд.

С оглед на горното и доколкото именно назначеният в първоинстанционното производство особен представител е подал въззивната жалба, за разглеждане на която е образувано делото пред Апелативен съд – Пловдив, то трябва да се приеме, че тя изхожда от лице, което има право да представлява ответното дружество по делото по силата на акта на съда за неговото назначаване. Приемайки, че не са налице предпоставките за назначаване на особен представител на „Търговия - К“ ООД в процеса и че подадената от дружеството въззивна жалба, подписана от особения представител, е нередовна, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалното правило, установено в чл. 29, ал. 4 ГПК, което прави неправилен акта, с който е констатирана тази нередовност и са дадени указания на въззивника да я отстрани. Неправилността на този акт влече като последица и неправилност на определението за връщане на въззивната жалба, поради неизпълнение от страната на дадените указания. Ето защо то трябва да бъде отменено и делото върнато на Апелативен съд – Пловдив за разглеждане на въззивната жалба, подадена от „Търговия - К“ ООД чрез назначения в процеса особен представител.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 22/ 13.01.2025 г., постановено по в. т.д. № 558/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, 2-ри търговски състав.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд - Пловдив, 2-ри търговски състав за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на въззивна жалба, подадена от „Търговия - К“ ООД чрез назначен особен представител срещу решение № 46/ 13.09.2024 г., постановено по т. д. № 2/ 2024 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд, в частта, с която са отменени като незаконосъобразни решенията на общото събрание на съдружниците в „Търговия - К“ ООД от 04.01.2024 г., с които Р. Д. Б. е освободен като управител, но не е освободен от отговорност и за управител на дружеството е избран В. Д. Й..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.