Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка вр. чл. 121, ал. 1, т. 3 и чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) /ЗДСл/.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, представлявана от изпълнителния директор срещу решение № 15/29.06.2015г., постановено по адм. дело № 119/2015г. по описа на Административен съд – Русе, в частта, в която е осъдена да заплати на М. С. М. сумата от 7800 лв. /седем хиляди и осемстотин лева/, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. заедно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото 10.02.2015г. до окончателното й изплащане, ведно със сумата 162.81 лв. /сто шестдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща лихви за забава от 28.11.2014г. до датата на завеждане на иска - 10.02.2015г. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част, като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да се измени обжалваното решение по отношение размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение, като се намали от 7800 лева на 6600 лева и се отхвърли иска за присъждане на мораторна лихва като недоказан, ведно със законните последици.

Ответната в производството страна – М. С. М., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, съгласно чл. 209 от АПК,...