Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министерство на икономиката, представлявано от министъра на икономиката чрез процесуалния му представител срещу решение № 5308 от 21.07.2016 г., постановено по административно дело № 5739 по описа за 2016 г. на Административен съд София – град, трето отделение, 7 състав, с което е отменено по жалба на [фирма] решение № РД-16-1241/27.09.2012 г. на Главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" и ръководител на Управляващия орган при Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора моли да се отмени оспорваното решение по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки.

Ответникът по касационната жалба – [фирма] чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор и в съдебно заседание.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, жалбата е основателна. Решението е недопустимо.

На първо място, като ответник в съдебното производство не е конституиран органът, издател на акта – Главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" и ръководител на Управляващия орган при Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, а Министерство на икономиката и енергетиката. Именно на Министерство на икономиката и енергетиката са връчвани всички призовки и съобщения по делото.

Производството по първоинстанционното дело е по реда на АПК, ето защо с оглед разпоредбата на чл.153, ал.1 АПК като страна следва да се конституира органът, издател на акта - в конкретния случай това е Главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" и ръководител на Управляващия орган при Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (сега Министерство на икономиката). Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт, Административен съд София - град е допуснал особено съществено нарушение на чл. 153, ал.1 и чл. 154, ал.1 АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка.

На следващо място, ЗУСЕСИФ е обнародван в ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г. и влиза в сила на 25.12.2015 г. В случая, по описа на СГС, гражданско отделение, 12 състав е образувано гр. д. № 12261/2014 г. на 11.08.2014 г., което е прекратено на 18.04.2016 г. и е изпратено по подсъдност на Административен съд София - град, т. е. било е образувано гражданско дело до влизане в сила на ЗУСЕСИФ. Към момента на завеждане на исковата молба от [фирма] на 08.08.2014 г. в СГС, ЗУСЕСИФ не е приет, поради което спорът е разглеждан по общия исков ред. Със ЗИДЗУСЕСИФ, ДВ бр. 74/20.09.2016 г., в сила от 25.12.2015 г. е приета ал. 3 на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, съгласно който образуваните до влизане в сила на ЗУСЕСИФ гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършва по досегашния ред. Разпоредбата е процесуална, придадено й е обратно действие. Към 25.12.2015 г. е налице висящо исково производство пред граждански съд, което следва да приключи по общия исков ред (в този смисъл Определение № 71 от 4.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 72/2016 г., смесен 5-членен с-в). Обстоятелството, че конкретното дело е било прекратено не означава, че образуваното съдебното производство не е висящо, тъй като делото е изпратено по подсъдност на административния съд. Изменението на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ е сериозна защита на ищците по образуваните вече пред СГС граждански дела, защото ако липсваше новосъздадената норма и делата следваше да се приемат по подсъдност от административните съдилища, който да ги разгледа по реда на АПК, болшинството от тях щяха да се прекратят като недопустими, поради просрочие на жалбите, защото едни са сроковете за подаване на жалби, а други за предявяване на граждански искове. Противното би довело до лишаване на получателя на безвъзмездна финансова помощ от правото на съдебна защита. Влизането на ЗУСЕСИФ в сила нито трансформира правото на иск в рамките на давностния срок в право на оспорване в рамките на срока по чл. 149, ал. 1, съответно чл. 140 АПК, нито изрично сочи, че правото на иск в рамките на давностния срок досежно изявление за финансови корекции, направени преди влизане на закона в сила, е прекратено.

В съответствие с Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим. Настоящият състав приема, че постановеното решение е недопустимо, тъй като Административен съд София - град се е произнесъл по въпрос, по който не е компетентен.

Ето защо, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд, който при новото разглеждане на делото да извърши преценка за подсъдността на заведеното пред него дело с оглед разпоредбата на чл. 135, ал. 1 и ал. 4 от АПК, като вземе предвид и нормата на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, в сила от 25.12.2015 г.

Воден от горното, Върховният административен съд - състав на седмо отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 5308 от 21.07.2016 г., постановено по административно дело № 5739 по описа за 2016 г. на Административен съд София – град, трето отделение, 7 състав.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е окончателно.