Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, представляван от юрк.. Г, против решение № 9036 от 19.07.2016 г., постановено по адм. дело № 4215/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена издадената от него заповед № РД-15-1026/13.12.2014 г. за прекратяване на служебното правоотношение на М. Г. В., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Наведени са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора, който моли да се уважи подадената жалба. Претендират се разноски.

Ответницата – М. Г. В., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата. Моли съдебното решение да се остави в сила и да й се присъдят разноски, срещу чийто размер поради прекомерност касаторът възразява.

Участвалият в касационното производство прокурор мотивира заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, като разгледа жалбата по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, я намира за основателна, по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че М. Г. В. е била държавен служител, с ранг V - старши и е заемала длъжността "началник на отдел" "Здравеопазване на животните" в дирекция "Здравеопазване на животните и безопасност на храните". С оспорената заповед органът по назначаването е прекратил служебното правоотношение на М. Г. В.. Като правно основание е посочен чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във връзка с ПМС № 394/11.12.2014 г. /обн. ДВ бр. 103/2014 г./ и утвърдено...