Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - [населено място] против решение № 228 от 04.01.2016 г., постановено по адм. дело № 297 по описа за 2015 г. на Административен съд - Смолян, с което е отменена издадената от касатора заповед № 1582 от 09.10.2015 г. за отказ за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2015/2016 г. и е постановено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по молба - декларация вх. № 1582 / 15.09.2015 г. при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 13, ал. 2 и 3 от ЗСП, на чл. 35 и чл. 36 от АПК и на чл. 10, ал. 1, т. 7 и ал. 10 от ППЗСП, инвокирани като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът П. В. Д. от [населено място] не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Смолян е заповед № 1582 от 09.10.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място], с която на П. В. Д. от [населено място] е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2015/2016 г. Отказът е издаден на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление: средномесечният доход на семейството (СМД) за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-висок от диференцирания минимален доход за отопление (ДМДО – 108.60 лв., СМД – 166.76 лв.). В потвърдителното решение № РД 13-14 от 03.11.2015 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - [населено място] е посочено и допълнително основание за отказ по чл. 10, ал. 1, т. 7: безработното лице не е регистрирано в дирекция "Бюро по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ, поради което СМД се определя по реда на чл. 10, ал. 9 от ППЗСП.

С постановеното решение Административен съд - Смолян е уважил жалбата и е изпратил преписката на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 27, ал. 1 и 2 от ППЗСП. В изготвения социален доклад не е отразено дали актът за прекратяване на регистрацията на жалбоподателя в ДБТ – [населено място] е влязъл в сила. Неизясняването на въпросите във връзка със средномесечния диференциран доход на семейството е довело до неправилно прилагане на материалния закон. С оглед изложените факти в социалния доклад е допустимо прилагане на изключението, предвидено в чл. 10, ал. 10 от ППЗСП в случаите, когато безработен член на семейството няма или отказва регистрация в Дирекция „Бюро по труда”.

Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на административнопроцесуални и материалноправни норми се преценяват като неоснователни.

На основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП).

С чл. 2, ал. 4, т. 5 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. е предвидено, че диференцираният минимален доход за отопление (ДМДО) се определя, както следва: за всеки един от съвместно живеещи съпрузи - 167,08 на сто от ГМД.

В хода на социалната анкета е установено, че заявителят на социалната помощ няма собствени доходи и живее съвместно със съпругата си, чийто доход за последните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация възлиза на 1000.58 лв., или средномесечният доход на семейството (съпругата) е в размер на 166.76 лв. На съпруга Д. не е определен процент диференциран минимален доход на основание чл. 10, ал. 9 от ППЗСП (ДВ, бр. 63 от 2011 г.), приложим за регистрираните лица в дирекция "Бюро по труда" през периода от регистрирането до шестия месец на непрекъсната регистрация.

Заявителят на социалната помощ П. В. Д. не е лице, по отношение на което тече шестмесечният срок по чл. 10, ал. 9 от ППЗСП (ДВ, бр. 63 от 2011 г.), считано от регистрацията му в Дирекция "Бюро по труда" - [населено място]. В обясненията си в съдебно заседание той е заявил, че е дерегистриран, а според социалния доклад е със „спряна регистрация от 23.02.2015 г.”. Представена е служебна бележка изх. № 918/27.11.2015 г. на ДБТ – [населено място], съгласно която лицето е било регистрирано като търсещо работа до 22.02.2015 г.

Към датата на издаване на оспорената заповед се е прилагала разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ППЗСП (ДВ, бр. 27 от 2010 г.), съгласно която в случаите, когато безработен член на семейството няма или отказва регистрация в дирекция "Бюро по труда", месечна помощ се отпуска само след преценка на обективната обстановка, извършена от комисия от двама социални работници, като в социалния доклад се описват изчерпателно причините за неизпълнението на разпоредбата на ал. 1, т. 7. Ответникът по касация Д. е безработен член на семейството, който няма регистрация в дирекция "Бюро по труда", поради което компетентният орган е бил длъжен да извърши преценка за правото му на целева социална помощ по реда и при условията на разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ППЗСП, приложима по силата на препращащата норма на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Социалните работници изготвят социален доклад, съдържащ задължителната обективна информация по чл. 10, ал. 10 от ППЗСП, въз основа на който компетентният административен орган преценява правото на безработното и нерегистрирано в ДБТ лице на социална помощ. Административният акт, издаден в условията на свободна преценка, задължително се мотивира независимо дали е благоприятен или неблагоприятен за адресата.

Оспорената заповед, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление, е издадена в нарушение на административнопроцесуалните правила и на материалния закон. Като я е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, Смолянският административен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 228 от 04.01.2016 г., постановено по адм. дело № 297 по описа за 2015 г. на Административен съд - Смолян. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.