Производството е по чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” срещу решение № 48 от 25.02.2016г., постановено от Административен съд В. Т, ІV състав, по адм. д.№ 759/2015г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт – уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014г.

Ответникът Р. Н. Б., представляван в производството от адв.. М, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомителното писмо изх.№ 02-040-6500/5023 от 28.09.2015г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014г. Уведомителното писмо е оспорено в частта, с която по СЕПП е установена наддекларирана площ 11,07ха и изцяло е отказано финансово подпомагане за цялата заявена сума и по СПП е заявената сума за подпомагане е намалена с 1598,79лв. и е оторизирана сума от 2388,21лв.

Съдът е отменил оспореното уведомително писмо като незаконосъобразен административен акт. За да стигне до този извод съдът приема, че уведомителното писмо не е мотивирано и при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон.

За да стигне до този извод, съдът на първо място приема, че кандидата е заявил площи за подпомагане през м. април 2014г и подаденото заявление е съобразено с приложимия към този момент специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние”, като този факт се потвърждавал и от резултатите от извършената автоматична проверка при подаване на заявлението. За кампания 2014г. окончателния специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” е утвърден със заповед на министъра на земеделието и храните от 06.03.2015г., поради което подаването на заявлението не е съобразено с този последващ административен акт. С оглед представените с административната преписка доказателства, за съда е останал неизяснен въпроса защо и как цели парцели или части от парцели са изключени като наддекларирани и за площ от 11,07ха е отказано финансово подпомагане. При липса на доказателства относно очертаването на заявените парцели за референтната година, съдът е стигнал до извод, че не може да извърши преценка относно законосъобразното изключване на парцели или части от парцели от специализирания слой за 2014г. При липса на доказателства относно извършени теренни проверки и заснемане за референтната година, съдът приема, че единствените данни са тези съдържащи се в приложените карти от извършената автоматична проверка при подаване на заявлението и съобразно тези доказателства единствената площ, излизаща от специализирания слой са 0,25713ха от БЗС №57981-26-2 и според съда само за тази площ следва да бъде отказано финансово подпомагане. При тези доказателства за съдът е останал неизяснен и въпроса как са определени процентите наддеклариране.

На последно място съдът приема, че посоченото правно основание чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП не е относимо, тъй като нормата е приета с изменение на закона, обнародвано в Държавен вестник бр.40 от 13.05.2014г. – след подаване на заявлението за подпомагане, поради което не може да се приложи.

По тези доводи съдът е отменил оспореното уведомително писмо и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е неправилно.

Неправилно административният съд приема, че оспореното уведомително писмо е немотивирано.

Според настоящият състав, няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка от заявените схеми, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Съобразно това се установява, че по спорните СЕПП и СПП, на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане поради наддеклариране. По СЕПП такова е отказано за 11,07ха на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Това е видно от отразеното в колона 5 от таблицата по СЕПП и пояснителните бележки към тази таблица. От тях се установява, че административният орган е формирал воля за отразените констатации въз основа на извършена административна проверка на подаденото заявление за подпомагане. В посочените таблици са изчерпателно описани приетите за недопустими за подпомагане площи от всеки от седемте БЗС. Това са фактическите основания за издаване на оспореното уведомително писмо.

На следващо място съдът абсолютно неправилно приема за релевантни към проверката за законосъобразност, доказателствата приложени към заявлението за подпомагане. Кандидатите за подпомагане подават заявление по чл.32, ал.1 от ЗПЗП за съответната календарна година след регистрация на правното основание за ползваните от тях парцели в съответната общинска служба по земеделие. При подаване на заявлението кандидатите получават информация за местонахождението на ползваните от тях земеделски парцели през предходната година в цифров вид в рамките на Системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и заявките за плащания (СРКЗПЗП), част от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). При въвеждане на данните от подаденото заявление стартира и автоматична проверка за установяване на грешки и несъответствия, които се извършват въз основа на наличните данни и тази проверка не представлява административна проверка по смисъла на чл.37 от ЗПЗП – чл.10а от Наредба №5/2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерките за директни плащания. С подаване на заявлението кандидата декларира, че заявените площи са в добро земеделско състояние и поема ангажимент да ги поддържа в това състояние до края на годината. За установяване на това дали се спазва поетия ангажимент, през стопанската година се извършват проверки и заснемане, чиято цел е да установи състоянието на заявените за подпомагане парцели. Противно на извода, до който е стигнал решаващият съд, процедурата за одобряване на обновения специализиран слой „Площи в добро земеделски състояние”, след изменението, обн. в Дв бр.16/2015г. „Площи допустими за подпомагане”, стартира в края на референтната година и приключва с издаване на заповед в началото на следващата година, след разглеждане на подадени възражения. Целта на процедурата по одобряване на специализирания слой е да установи дали за съответната кампания земеделският стопанин е спазил поетия ангажимент за поддържане на заявените парцели в добро състояние през цялата година, поради което одобряването на специализирания слой не реферира към момента на подаване на заявлението. Към този момент кандидата очертава заявените за подпомагане парцели въз основа на графична информация относно състоянието, местонахождение и ползването, релевантни за предходната година. С подаването на заявление за подпомагане се стартира процедурата по оторизиране на заявените суми и от този момент за кандидата възниква задължението да поддържа заявените парцели в добро земеделско състояние през цялата година, а не правото да получи директно заявената субсидия.

Видно от съдържанието на оспореното уведомително писмо, наддекларираните парцели и части от парцели са установени при извършена административна проверка, която представлява пространствено сравнение на данните от Системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и заявките за плащания (СРКЗПЗП) с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), която включва одобрения със заповед на министъра на земеделието и храните специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане”. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в административния процес, съдът е следвало да укаже на ответника в производството, че в негова тежест е да докаже наличието на посочените в уведомителното писмо фактически основания, както и че са изпълнени законовите изисквания за постановяване на атакувания отказ, ведно с наложените санкции. По аргумент от чл. 170, ал. 2 АПК, в тежест на оспорващия е било да докаже, че в случая са били налице предпоставките за подпомагане, а именно, че площите, определени като недопустими за подпомагане, неправилно са изключени, поради неправилната им квалификация. Съдът не е изпълнил задължението си по чл.171, ал.4 от АПК да съдейства на страните, като им укаже, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, поради което спора е останал неизяснен от фактическа страна. Нито административният орган е ангажирал доказателства, установяващи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт, нито оспорващата страна е ангажирала доказателства, установяващи възражението, че заявените парцели са допустими за подпомагане. Единствените указания дадени от съда за ангажиране на доказателства от ответника са неотносими към разглеждания случай, тъй като от колона 3 се установява, че при извършената административна проверка не са установени двойно заявени площи. С оглед посоченото основание – чл.43, ал.3, т.4 и т.6 от ЗПЗП, съдът е следвало да даде указания на ответника, че следва да ангажира доказателства относно състоянието на парцелите към момента на одобряване на специализирания слой за 2014г. Представянето на заповед № РД-46-287 от 06.03.2015г. само в текстовата и част не е достатъчно за установяване на този релевантен факт. От представената в този вид заповед не може да се установи дори и факта, че парцелите са изключени от специализирания слой. Съдът е следвало да прояви активност и да укаже на ответника, че за установяване на този факт следва да представи извадка от цифровата ортофотокарта, относима към разглежданите парцели. Само при представяне на тези конкретни доказателства може да се установи законосъобразността на оспорения акт, а именно наличие на посочените правни основания.

Незаконосъобразен е правният извод на решаващия съд, че за кампания 2014г. не е приложима разпоредбата на чл.43, ал.3, т.6 (нова) и т.4 в редакцията след изменението на ЗПЗП, обнародвано в Дв бр.40/2014г. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към датата на издаване на оспореното уведомително писмо – 28.09.2015г., цитираните разпоредби са били действащо право, поради което са приложими, независимо, че заявлението за подпомагане е подадено преди тези изменения.

С оглед на изложеното настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. В случая касационният състав намира, че не може да се произнесе по съществото на спора освен поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК, но и поради необходимостта да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно - чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК. Това налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на спора съдът ще следва да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест, както и да даде конкретни указания за представяне на доказателства, относими към изясняване на спора от фактическа страна, включително при необходимост и указания за допускане на експертиза, която да даде отговор дали правилно са били разчетени данните от цифрова ортофотокарта за процесните БЗС, и дали правилно са отразени стопанисваните площи на същите БЗС в колона 5 от таблицата към уведомителното писмо. След това административният съд следва да обсъди всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство. Той следва да ги съпостави с мотивите в уведомителното писмо. Въз основа на това съдът ще следва да направи правните си изводи относно установяването на фактическите основания, описани в уведомителното писмо, както и по спазването на законовите изисквания при издаването му.

Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 48 от 25.02.2016г., постановено от Административен съд В. Т, ІV състав, по адм. д.№ 759/2015г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд В. Т. Решението е окончателно.

Производството е по чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” срещу решение № 48 от 25.02.2016г., постановено от Административен съд В. Т, ІV състав, по адм. д.№ 759/2015г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт – уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014г.

Ответникът Р. Н. Б., представляван в производството от адв.. М, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомителното писмо изх.№ 02-040-6500/5023 от 28.09.2015г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014г. Уведомителното писмо е оспорено в частта, с която по СЕПП е установена наддекларирана площ 11,07ха и изцяло е отказано финансово подпомагане за цялата заявена сума и по СПП е заявената сума за подпомагане е намалена с 1598,79лв. и е оторизирана сума от 2388,21лв.

Съдът е отменил оспореното уведомително писмо като незаконосъобразен административен акт. За да стигне до този извод съдът приема, че уведомителното писмо не е мотивирано и при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон.

За да стигне до този извод, съдът на първо място приема, че кандидата е заявил площи за подпомагане през м. април 2014г и подаденото заявление е съобразено с приложимия към този момент специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние”, като този факт се потвърждавал и от резултатите от извършената автоматична проверка при подаване на заявлението. За кампания 2014г. окончателния специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” е утвърден със заповед на министъра на земеделието и храните от 06.03.2015г., поради което подаването на заявлението не е съобразено с този последващ административен акт. С оглед представените с административната преписка доказателства, за съда е останал неизяснен въпроса защо и как цели парцели или части от парцели са изключени като наддекларирани и за площ от 11,07ха е отказано финансово подпомагане. При липса на доказателства относно очертаването на заявените парцели за референтната година, съдът е стигнал до извод, че не може да извърши преценка относно законосъобразното изключване на парцели или части от парцели от специализирания слой за 2014г. При липса на доказателства относно извършени теренни проверки и заснемане за референтната година, съдът приема, че единствените данни са тези съдържащи се в приложените карти от извършената автоматична проверка при подаване на заявлението и съобразно тези доказателства единствената площ, излизаща от специализирания слой са 0,25713ха от БЗС № [номер] и според съда само за тази площ следва да бъде отказано финансово подпомагане. При тези доказателства за съдът е останал неизяснен и въпроса как са определени процентите наддеклариране.

На последно място съдът приема, че посоченото правно основание чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП не е относимо, тъй като нормата е приета с изменение на закона, обнародвано в Държавен вестник бр.40 от 13.05.2014г. – след подаване на заявлението за подпомагане, поради което не може да се приложи.

По тези доводи съдът е отменил оспореното уведомително писмо и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Обжалваното решение е неправилно.

Неправилно административният съд приема, че оспореното уведомително писмо е немотивирано.

Според настоящият състав, няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка от заявените схеми, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Съобразно това се установява, че по спорните СЕПП и СПП, на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане поради наддеклариране. По СЕПП такова е отказано за 11,07ха на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Това е видно от отразеното в колона 5 от таблицата по СЕПП и пояснителните бележки към тази таблица. От тях се установява, че административният орган е формирал воля за отразените констатации въз основа на извършена административна проверка на подаденото заявление за подпомагане. В посочените таблици са изчерпателно описани приетите за недопустими за подпомагане площи от всеки от седемте БЗС. Това са фактическите основания за издаване на оспореното уведомително писмо.

На следващо място съдът абсолютно неправилно приема за релевантни към проверката за законосъобразност, доказателствата приложени към заявлението за подпомагане. Кандидатите за подпомагане подават заявление по чл.32, ал.1 от ЗПЗП за съответната календарна година след регистрация на правното основание за ползваните от тях парцели в съответната общинска служба по земеделие. При подаване на заявлението кандидатите получават информация за местонахождението на ползваните от тях земеделски парцели през предходната година в цифров вид в рамките на Системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и заявките за плащания (СРКЗПЗП), част от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). При въвеждане на данните от подаденото заявление стартира и автоматична проверка за установяване на грешки и несъответствия, които се извършват въз основа на наличните данни и тази проверка не представлява административна проверка по смисъла на чл.37 от ЗПЗП – чл.10а от Наредба №5/2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерките за директни плащания. С подаване на заявлението кандидата декларира, че заявените площи са в добро земеделско състояние и поема ангажимент да ги поддържа в това състояние до края на годината. За установяване на това дали се спазва поетия ангажимент, през стопанската година се извършват проверки и заснемане, чиято цел е да установи състоянието на заявените за подпомагане парцели. Противно на извода, до който е стигнал решаващият съд, процедурата за одобряване на обновения специализиран слой „Площи в добро земеделски състояние”, след изменението, обн. в Дв бр.16/2015г. „Площи допустими за подпомагане”, стартира в края на референтната година и приключва с издаване на заповед в началото на следващата година, след разглеждане на подадени възражения. Целта на процедурата по одобряване на специализирания слой е да установи дали за съответната кампания земеделският стопанин е спазил поетия ангажимент за поддържане на заявените парцели в добро състояние през цялата година, поради което одобряването на специализирания слой не реферира към момента на подаване на заявлението. Към този момент кандидата очертава заявените за подпомагане парцели въз основа на графична информация относно състоянието, местонахождение и ползването, релевантни за предходната година. С подаването на заявление за подпомагане се стартира процедурата по оторизиране на заявените суми и от този момент за кандидата възниква задължението да поддържа заявените парцели в добро земеделско състояние през цялата година, а не правото да получи директно заявената субсидия.

Видно от съдържанието на оспореното уведомително писмо, наддекларираните парцели и части от парцели са установени при извършена административна проверка, която представлява пространствено сравнение на данните от Системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и заявките за плащания (СРКЗПЗП) с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), която включва одобрения със заповед на министъра на земеделието и храните специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане”. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в административния процес, съдът е следвало да укаже на ответника в производството, че в негова тежест е да докаже наличието на посочените в уведомителното писмо фактически основания, както и че са изпълнени законовите изисквания за постановяване на атакувания отказ, ведно с наложените санкции. По аргумент от чл. 170, ал. 2 АПК, в тежест на оспорващия е било да докаже, че в случая са били налице предпоставките за подпомагане, а именно, че площите, определени като недопустими за подпомагане, неправилно са изключени, поради неправилната им квалификация. Съдът не е изпълнил задължението си по чл.171, ал.4 от АПК да съдейства на страните, като им укаже, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, поради което спора е останал неизяснен от фактическа страна. Нито административният орган е ангажирал доказателства, установяващи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт, нито оспорващата страна е ангажирала доказателства, установяващи възражението, че заявените парцели са допустими за подпомагане. Единствените указания дадени от съда за ангажиране на доказателства от ответника са неотносими към разглеждания случай, тъй като от колона 3 се установява, че при извършената административна проверка не са установени двойно заявени площи. С оглед посоченото основание – чл.43, ал.3, т.4 и т.6 от ЗПЗП, съдът е следвало да даде указания на ответника, че следва да ангажира доказателства относно състоянието на парцелите към момента на одобряване на специализирания слой за 2014г. Представянето на заповед № РД-46-287 от 06.03.2015г. само в текстовата и част не е достатъчно за установяване на този релевантен факт. От представената в този вид заповед не може да се установи дори и факта, че парцелите са изключени от специализирания слой. Съдът е следвало да прояви активност и да укаже на ответника, че за установяване на този факт следва да представи извадка от цифровата ортофотокарта, относима към разглежданите парцели. Само при представяне на тези конкретни доказателства може да се установи законосъобразността на оспорения акт, а именно наличие на посочените правни основания.

Незаконосъобразен е правният извод на решаващия съд, че за кампания 2014г. не е приложима разпоредбата на чл.43, ал.3, т.6 (нова) и т.4 в редакцията след изменението на ЗПЗП, обнародвано в Дв бр.40/2014г. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към датата на издаване на оспореното уведомително писмо – 28.09.2015г., цитираните разпоредби са били действащо право, поради което са приложими, независимо, че заявлението за подпомагане е подадено преди тези изменения.

С оглед на изложеното настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. В случая касационният състав намира, че не може да се произнесе по съществото на спора освен поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК, но и поради необходимостта да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно - чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК. Това налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на спора съдът ще следва да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест, както и да даде конкретни указания за представяне на доказателства, относими към изясняване на спора от фактическа страна, включително при необходимост и указания за допускане на експертиза, която да даде отговор дали правилно са били разчетени данните от цифрова ортофотокарта за процесните БЗС, и дали правилно са отразени стопанисваните площи на същите БЗС в колона 5 от таблицата към уведомителното писмо. След това административният съд следва да обсъди всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство. Той следва да ги съпостави с мотивите в уведомителното писмо. Въз основа на това съдът ще следва да направи правните си изводи относно установяването на фактическите основания, описани в уведомителното писмо, както и по спазването на законовите изисквания при издаването му.

Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 48 от 25.02.2016г., постановено от Административен съд В. Т, ІV състав, по адм. д.№ 759/2015г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд В. Т.

Решението е окончателно.