Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници“ срещу решение № 168 от 11.12.2019 г. по адм. дело № 101/2019 г. на Административен съд – Видин.
С обжалваното решение е отменена заповед № 4089/13.03.2019 г. на директора на Агенция „Митници“, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) е прекратено служебното правоотношение с В.К за длъжността „главен инспектор“ в Териториална дирекция „Дунавска“ на Агенция „Митници“.
Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че оспорената заповед е издадена при действието на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМ (ЗАКОН ЗЗД МИТНИЦИТЕ) в приложимата й редакция към този момент и при наличие на фактически и правни основания за прекратяване на служебното правоотношение със служителя поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си функции по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Поддържа, че обвяването на § 50 ПЗР на ЗИД на ЗКПО (ЗАКОН ЗЗД КОРП. П. О), в частта, с която се създава ново изречение второ в чл. 10, ал. 1 ЗМ, за противоконституционен с решение № 7 от 17.09.2019 г. по к. д. № 7/2019 г. на Конституционния съд има действие за напред и не влияе на законосъобразността на оспорената заповед. Намира, че изводите на съда в обратен смисъл са изградени на неправилно приложение на материалния закон, поради което съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. При тези доводи, подробно развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се отхвърли първоначално подадената жалба срещу оспорената уволнителна заповед. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – В.К, чрез пълномощника си, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. По съображения, развити в писмения отговор, счита, че обжалваното решение следва да се остави в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото и е достигнал до обоснован краен извод за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед.
В.К е заемал длъжността "главен инспектор" в Териториална дирекция "Дунавска" на Агенция "Митници".
Съгласно удостоверение рег. № И-6550-60/05.03.2019 г., издадено от НСлСл против лицето В.К е повдигнато обвинение на 21.06.2018 г. за престъпление от общ характер по чл. 313, ал. 1 от НК – потвърждаване на неистина в писмена декларация. По делото е представен препис от постановление на Районна прокуратура - Видин за внасяне в съда на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 19.12.2018 г., както и решение от 20.02.2019 г. по адм. н. д. № 1604/2018 г. на Районен съд – Видин. Със съдебното решение същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, на основание чл. 78а от НК, което не е влязло в сила поради обжалването му от В.К пред Окръжен съд – Видин.
С оспорената пред административния съд заповед № 4089/13.03.2019 г. директорът на Агенция „Митници“ е прекратил служебното правоотношение с В.К за длъжността „главен инспектор“ в Териториална дирекция „Дунавска“ на Агенция „Митници“, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл поради обективна невъзможност на изпълнява задълженията си предвид привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер по прокурорска преписка вх. № 310/2018 г. на РП – Видин.
При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма поради липса на мотиви и в противоречие с материалния закон.
Съдът е посочил, че съгласно чл. 10, ал. 1, изр. 2-ро ЗМ, в приложимата редакция, митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер. Обстоятелствата относно съдебния статус се установяват служебно. Съобразно възложените функции и задачи на жалбоподателя (сега ответник по касация) с длъжностната характеристика, същият е митнически орган по определението на § 1, т. 9 ДР на ЗМ. Намерил е обаче, че обосноваването на обсъжданата заповед с разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е следвало да се съобрази от органа по назначаването с изискването на чл. 108, ал. 1, изр. 2-ро ЗДСл за фактическото й мотивиране, като изложи съображенията, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Съдът е счел, че визираното обстоятелство за привличане на служителя като обвиняем за извършено престъпление от общ характер не изпълнява това изискване, т. к. липсва описание по какъв точно начин обуславя обективната му невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Отсъствието на мотиви в тази насока съдът е намерил, че представлява съществено нарушение на изискването по чл. 108, ал. 1, изр. 2-ро ЗДСл за форма на оспорената заповед и препятства възможността да се осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на обжалваната заповед.
На следващо място съдът е приел, че обжалваната заповед противоречи на материалния закон. В тази насока е изложил съображения, че настъпилата законодателна промяна с изменението на чл. 10, ал. 1, изр. 2-ро ЗМ с въвеждане на ново специфично изискване за заемане на длъжност, изпълнявана от митнически орган, сама по себе си не може до доведе до прекратяване на служебното правоотношение на лицето по реда и на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Изтъкнал е, че липсват данни спрямо служителя да са взети ограничителни мерки за процесуална принуда, които биха го поставили в невъзможност да изпълнява служебните си задължения, още повече той е продължил да заема длъжността и изпълнява функциите си и след привличането му като обвиняем. Поради това съдът е достигнал до извод, че привличането на служителя като обвиняем за извършено престъпление от общ характер не го поставя в обективна невъзможност да изпълнява служебните функции и задачи и не обуславя приложението на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл за прекратяване на служебното му правоотношение.
При обосноваване на постановения правен резултат съдът се е позовал и на решение № 7 от 17.09.2019 г. по к. д. № 7/2019 г. на Конституционния съд, с което разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. 2-ро ЗМ е обявена за противоконституционна. Посочил е, че конститутивният ефект на решението на Конституционния съд, уреден в чл. 151, ал. 2 от Конституцията, има незабавно действие във времето, респ. обявеният за противоконституционен закон не се прилага спрямо висящите правоотношения, попадащи под действието на разпоредбата, обявена за противоконституционна. Обезсилването на приложената норма на чл. 10, ал. 1, изр. 2 ЗМ има за единствено възможна последица отмяната на оспорения акт. Така мотивиран съдът е отменил обжалваната заповед.
Върховният административен съд намира, че решението е правилно, при следните съображения:
Неоснователни са възраженията в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане от съда на разпоредбата на чл. 151, ал. 2 КРБ, която предвижда, че актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизане в сила на решението на Конституционния съд. Видно от данните по делото е, че с определение № 222-РЗ от 07.06.2019 г. по адм. дело № 101/2019 г. административният съд, на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК вр. чл. 144 АПК е спрял производството по делото до произнасяне на Конституционния съд с решение по к. д. № 7/2019 г. с предмет конституционносъобразността на чл. 10, ал. 1 ЗМ.Оо в решение № 3/2020 г. по к. д. № 5/2019 г. Конституционният съд сочи, че: „Въпросът за конституционността на приложимия по висящото дело закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд – това противоречи преди всичко на здравия разум, на процесуалната икономия и, което е по-съществено, на смисъла и предназначението на конституционното правосъдие да осигури върховенството на Конституцията.“ С оглед даденото правно решение, правилно висящият правен спор е решен от административния съд при съобразяване с конституционно решение № 7/2019 г. по к. д. № 7/2019 година.
При решаване на спора за материална законосъобразност на оспорената заповед съдът правилно е съобразил решение № 7 от 17.09.2019 г. по к. д. № 7/2019 г. на Конституционния съд. С влизане в сила на решението на Конституционния съд, с което е обявена за противоконституционна нормата на чл. 10, ал. 1, изр. 2-ро ЗМ, е налице ново правно положение, което не допуска възможността за в бъдеще жалбоподателят да продължава да търпи последиците от действието на обявената за противоконституционна правна норма. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че в решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. Конституционният съд изрично прие, че за правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. В решението си Конституционният съд сочи, че: „За разлика от приключените правоотношения, при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява, защото според чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията неговото прилагане е вече забранено. Опората на тези правоотношения е един противоконституционен, порочен закон. От разпоредбата на чл. 151, ал. 2 на Конституцията следва, че обявеният за противоконституционен закон след влизане на решението на съда в сила повече не урежда като задължително правило за поведение тези обществени отношения, за които е създаден. По отношение на заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения за противоконституционен закон, но спрямо които той не е произвел по окончателен начин регулативния си ефект, решението на Конституционния съд действа занапред, като „отнема“ регулативната способност на обявената за противоконституционна уредба и така въздейства върху правния резултат.“ Ето защо съдът правилно е приел, че обжалваната заповед, издадена при действието на обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 10, ал. 1, изр. 2-ро ЗМ към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, е незаконосъобразна.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че изводите на съда за немотивираност на оспорената заповед и отсъствие на предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение на митническия служител на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл към момента на издаване на оспорената заповед са неправилни. В заповедта са изложени фактически основания за издаването й, които са релевантни към приложението на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. 2-ро ЗМ в действащата към този момент редакция съдържа императивно условие за заемане на държавна служба от митнически орган, без значение дали препятства реално възможността служителя да упражнява функциите си и представлява въвеждане на специфично изискване със закон по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Поради това органът по назначаването правилно е преценил, че са били налице предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. При наличието им органът е бил длъжен да издаде обжалваната заповед, по аргумент от чл. 10, ал. 10 ЗМ, който предвижда, че несъвместимостта по ал. 1 и 2 е основание за прекратяване на трудовите или служебните правоотношения на митническия служител по реда на Кодекса на труда или на ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ). В решение № 7/2019 г. по к. д. № 7/2019 г. Конституционният съд е посочил, че „разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изречение второ ЗМ съдържа неясна формула за нелоялност, която законодателят свързва с процесуалното качество на обвиняем или подсъдим за умишлено престъпление от общ характер. Възприетото автоматично отстраняване от заемане на държавна служба в митническата администрация не оставя пространство за преценка кога пълноценната реализация на правото на труд следва да отстъпи пред защитата на специфичния авторитет на държавната служба. Отсъствието на нюансиран подход не позволява да се отчетат степента на обществена опасност на твърдяното престъпление, връзката му с функциите на митническия служител, както и други индивидуални особености на конкретния случай.(...) Съдебното оспорване на законността на прекратяване на трудовото или служебното правоотношение би било с предизвестен край, доколкото единствените предпоставки, които ще подлежат на съдебна преценка, са свързани с факта на заемане на съответната позиция в митническата администрация на лицето и с факта на повдигнатото срещу него обвинение за умишлено престъпление от общ характер“. Поради тези съображения текстът е обявен за противоконституционен. Ето защо мотивите на съда в обратна насока са неправилни, но с оглед постановения краен правен резултат това обстоятелство не влияе на изхода на спора по делото.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед неоснователността на касационната жалба, искането на ответника по касация за заплащане на направените разноски пред тази инстанция е основателно и следва да му се присъдят такива в размер на 610 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Възражението на касатора за прекомерност на претендираните разноски е неоснователно – същите са близо до предвидения минимален размер в Наредба № 1/2004 г. и са съответни на фактическата и правна сложност на казуса.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 168 от 11.12.2019 г. по адм. дело № 101/2019 г. на Административен съд – Видин.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на В.К сумата 610лв., разноски пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.