Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП против решение № 3718 от 31.05.2019 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 5487/2018 г., в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22002216006053-091-001/19.10.2017 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 518/18.04.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, в частта му на установените задължения на Д.Ц от [населено място] по ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 9 091.27 лв. и лихва 6 937.52 лв. като погасени по давност.

Касаторът твърди, че първоинстанционно решение в оспорената му част е неправилно като постановено при несъобразяване с чл. 160, ал. 4, изречение второ ДОПК /редакция ДВ бр. 63 от 2017 г./. Излага съображения и за неправилно определени от съда разноски в размер на 500 лв. по компенсация. Претендира се отмяна на решението на АССГ в оспорената част и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба – Д.Ц от [населено място] – не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за...