Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на П.А против решение № 1795 от 30.09.2019 г., постановено по адм. дело № 1480/2019 г. по описа на Административен съд гр. П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – кмет на район „Тракия“ - О. П не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение, постановено след връщане на делото за ново разглеждане с дадени задължителни указания, на основание чл. 224 АПК, с решение № 7218/14.05.2019 г. по адм. д. № 14089/2018 г. по описа на ВАС, Административен съд гр. П., отхвърля предявеният отрицателен установителен иск от П.А, с който се иска да се приеме за установено спрямо кмета на район „Тракия“ - О. П, че Атанасов не дължи изпълнение на заповед № 6-Z13-570/12.11.2013 г.
За да постанови този резултат съдът приема, че на изпълнение по реда на чл.267 АПК подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в кодекса или в друг закон. Приема за безспорно, че заповед № 6-Z13-570/12.11.2013 г. е влязла в законна сила и прави извод, че е налице годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т.1 АПК, поради което е налице и задължение за органа по изпълнението да започне и проведе изпълнително производство. Посочва, че Атанасов се легитимира с нотариален акт за собственост след влизане в сила на изпълнителното основание и...