Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО (Сдружението), представлявано от председателя В. И. К, чрез пълномощника адв. Л.К, против решение № 10512 от 05.07.2019 г., постановено по адм. дело № 11397/2018 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлено оспорването от Сдружението, съдържащо искане за прогласяване на нищожност на разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми № 237/2012 г., издадено от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, обнародвано в Държавен вестник (ДВ), бр. 44 от 12.06.2012 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, като незаконосъобразно, неправилно и немотивирано, което съставлява оплакване на неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че издаването на разрешение за търсене и проучване за площ, в която попадат детайлно проучени находища, грубо противоречи на правовия ред - порок, лишаващ акта от същността му на властническо волеизявление, съответно съставляващ порок във волята, водещ до нищожност на решението, постановено от органа. Сочи се, че разпоредените правни последици са противоположни на предвидените в правната норма, което ги прави нетърпими от гледна точна на правовия ред, като заобикалянето на закона винаги води до противоправен резултат. Посочените обстоятелства не са съобразени от първоинстанциония съд, което води до необоснованост и незаконосъобразност на решението. Обстоятелството, че в дадената за проучване площ има и непроучена територия, не променя фактът, че ще бъде регистрирано търговско откритие и за проучена площ, съответно ще се стигне до разграбване на подземните богатства чрез концесия без търг. Налице е съществен порок, правещ административния акт нищожен. Иска се отмяна на решението на тричленния състав и да бъде прогласена нищожността на разрешението за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми.

Ответникът - министърът на енергетиката, чрез процесуалния си представител Н.Т - служител с юридическо образование, в писмено възражение, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Представена е писмена защита. Не претендира присъждане на разноски.

Ответникът - "Асарел - Медет" АД не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита постановеното решение за правилно и пледира за оставянето му в сила.

Върховният административен съд, в настоящия постоянен петчленен състав на Втора колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор против разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми № 237/2012 г., издадено от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, обнародвано в ДВ, бр.44/12.06.2012 г., с което на основание чл. 49, ал. 2, чл. 50, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 7, чл. 39, ал. 3, чл. 5, т. 1 от ЗПБ (ЗАКОН ЗЗД ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА) (ЗПБ) и протоколно решение по т.15 от протокол №16/24.04.2012 г. на Министерски съвет (МС) е разрешено на "Асарел - Медет" АД, гр. П., да извърши за своя сметка търсене и проучване на метални полезни изкопаеми, подземни богатства по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗПБ в площ "Борова могила", разположена на територията на общини Панагюрище и Стрелча, област П., за срок от три години, при условията, изрично посочени в разрешението. В жалбата се твърди нищожност на акта и се иска прогласяване на същата, поради това, че в територията на разрешението, се включват и площите на находища "Петелово" и "Коминско чукарче", които са детайлно проучени от държавата, т. е. е следвало да бъдат изключени от разрешението.

Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил е приел за установено от фактическа страна, че със заповед РД-16-848/28.07.2011 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, обн. ДВ, бр.87/04.11.2011 г., е открита процедура за предоставяне чрез търг с тайно наддаване на разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗПБ в площ "Борова могила", разположена на територията на общини Панагюрище и Стрелча, област П..

От представения в тръжните документи геоложки информационен пакет, съдът е установил, че в процесния район няма действащи миннодобивни предприятия, прекратена е експлоатацията на рудниците за медно-пиритни руди от находища "Красен", "Елшица", "Р." и медно-порфирни руди от находища "Ц. А" и "Влайков връх". В района на разглежданата площ детайлно са проучени, но не са въведени в експлоатация медно-порфирните находища "Коминско чукарче" и "Ц. А - 2" и находището за злато съдържащи кварцити "Петелово".

В тръжната процедура като единствен кандидат се е явил "Асарел - Медет" АД, гр. П., като на 29.12.2011 г. назначената комисия за провеждане на търга е отворила ценовото му предложение и е обявила кандидата за спечелил търга. Проектът за разрешението е внесен за одобрение в Министерски съвет от компетентния ресорен министър, след провеждане на съгласувателна процедура, като във внесения доклад не са посочени мотиви защо за трите детайлно проучени находища, изрично посочени в тръжните книжа, се налага издаване на разрешение за търсене и проучване. Министерство на околната среда и водите е съгласувало проекта със забележки, че в площта на "Борова могила" попадат защитена зона "Попинци" и частично "Р. Л. Я", налагащо извършване и влизане в сила на оценка за съвместимост, преди пристъпване към проучвателни работи. Не са представени доказателства за съгласуване с кметовете на общините, на чиято територия е разположена площта за търсене и проучване. След последвалото одобрение от МС е издадено оспореното разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми № 237/2012 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, обнародвано в ДВ бр.44/12.06.2012 г., за срок от три години.

Съдът е приел за безспорно установено, както от данните в тръжните книжа, така и от представените от жалбоподателя научни статии и геоложки доклад, че детайлно проучени са металните полезни изкопаеми, намиращи се в находище "Петелово" и находище "Коминско чукарче", попадащи в площта на оспореното разрешение, както и че на същата територия - "Борова могила" попадат и площи, които не са проучени за наличие на метални полезни изкопаеми.

При тези фактически данни, от правна страна съдът е приел, че обжалвания с твърдения за нищожност индивидуален административен акт е издаден от компетентния орган, съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗПБ в приложимата редакция към момента на издаването му - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, в изискуемата от закона писмена форма, спазено е изискването за обнародване в Държавен вестник.

Тричленният състав на ВАС е приел, че разрешението не страда от съществен, основен порок по чл. 146, т. 3, 4 или 5 от АПК, който да го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което да не може да произведе целените правни последици, съответно липсват основания за прогласяване на нищожността му. По отношение доводите за незаконосъобразност, първоинстанционният състав е приел, че същите не могат да бъдат проверявани в производството, доколкото жалбата е подадена след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и съдът не разполага с правомощие да контролира законосъобразноста му.

Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че включването на проучени находища в площта за търсене обуславя порок във волята на органа, издател на акта, което води до неговата нищожност, тъй като се засяга самата същност на акта. Правилно тричленният състав е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган - материално компетентен съгласно чл. 5, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 7 от ЗПБ, в редакцията от ДВ, бр. 100/2010 г., които норми дават право на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да предоставя права за подземни богатства, в това число чрез разрешение за търсене и проучване и за проучване, като извършва предвидените в закона действия, включително като провежда конкурси и търгове, води преговори и дава разрешения за търсене и проучване и за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 4-7, след одобрение от Министерския съвет и сключва договори в случаите, определени с този закон.

В изпълнение на дадените му правомощия, издателят на акта е изразил категорично волята си за провеждане на тръжна процедура за даване на разрешение за търсене и проучване на цялата посочена в акта площ, което е и "същността на акта". Волеизявлението е основано на правно основание и не е нищожно. Следва да се добави, че административното производство по предоставянето на разрешението е започнало още през 2009 г., с подаването от "Асарел-Медет" АД на заявление от 05.08.2009 г. за откриване на процедура за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства, като в изпълнение изискванията на чл. 26 от ЗПБ, в действащата към момента на подаване на заявлението редакция на закона от ДВ, бр. 70/2008 г. е проведена съгласувателна процедура със специализираните карти и регистри по закона, с компетентните министри за опазване на националната сигурност и отбраната, за защитените със закон територии, обекти и културни ценности. Едва след положителното съгласуване е пристъпено към откриване на процесната тръжна процедура, открита със заповед № РД-16-848 от 28.07.2011 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, чрез провеждане на търг. Срокът за подаване на заявления за участие в търга е 35-дневен, считано от обнародването на заповедта в Държавен вестник, а провеждането на търга е предвидено за 56-ия ден от обнародването. За участие са подадени документи само от "Асарел-Медет" АД - заявление вх. № Е-26А-211 от 09.12.2011 г., като неявяването на други участници не се дължи на неспазване на изискванията за прозрачност, публичност и конкуренция. Посоченото опровергава твърдението в касационната жалба и пледоариите по същество на касатора и пълномощника му, че се дава конкурентно предимство на един участник.

Следва да се добави, че съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗПБ, в редакцията от ДВ, бр. 100/2010 г., приложима към момента на подаване на заявлението за стартиране на процесната процедура, подземните богатства (тези по чл. 2, ал. 1 от с. з., съдържащ изброяване на същите) със заведени в Националния баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства запаси и/или ресурси за ползването за които няма признати и/или предоставени права и няма открита процедура по признаване и/или предоставяне на права по този закон и по ЗКонц (ЗАКОН ЗЗД КОНЦЕСИИТЕ), както и остатъчните запаси и/или ресурси след техническа ликвидация на миннодобивните обекти са подземни богатства с установени находища. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗПБ търсенето и проучването на подземните богатства се извършва въз основа на разрешение за: 1. търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4; 2. проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 и 3, т. е. и на подземни богатства с установени находища. Съответно, към момента на подаване на заявлението за откриване на процедурата, както към момента на откриване на същата, както и към момента на издаване на акта няма пречка за търсене и проучване или проучване на посочените подземни богатства, чрез разрешение за търсене и проучване на тези подземни богатства, които са включени в Баланса на запасите и ресурсите на Р. Б, т. е. са установени като находища. Обстоятелството, че в площта се намират и установени находища е посочено и в доклада на ресорния министър при внасяне в Министерския съвет на проека на разрешението за търсене и проучване в "Борова могила", като изрично е посочено, че в площта няма предоставени други разрешения за търсене и проучване по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗПБ, с оглед спазване на изискванията на чл. 23 от ЗПБ. Именно поради наличие на установени находища на основание чл. 39, ал. 3 от ЗПБ е пристъпено към провеждане на тръжна процедура. Липсва нарушение, още по-малко толкова съществено нарушение - тежък порок, който да обуславя нищожност на акта. Същите съображения са относими и към възражението, че е допуснато нарушение като не е извършена дължимата от чл. 26 от ЗПБ проверка в специализираните карти и регистри по ЗСВДЗН (ЗАКОН ЗЗД СЪХРАНЕНИЕ НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД В ЗЕМНИТЕ НЕДРА). Възражението не е релевирано пред тричленния състав и не са събрани доказателства, но дори и да се приеме, че дължимата проверка не е извършена, нарушението не е от категорията на съществените, тъй като няма да доведе до промяна на съдържанието на издадения административен акт, съответно не обосновава порок, водещ до нищожност на акта.

Посочените съображения са относими и към твърдението за пълна липса на правно основание/пълна липса на предпоставките на материалния закон, което да обоснове нищожност на издадения акт. Оспореното разрешение е издадено на основание чл. 39, ал. 3, чл. 49, ал. 2 и чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗПБ, след надлежно проведен търг и класиране на единствения кандидат, след одобрение от МС, за кандидат за когото не са установени пречки за издаване на разрешение за ползване.

Правилни са изводите на тричленният състав, че не са налице пороци по чл. 146 от АПК, водещи до нищожност на акта. Както се посочи същият е издаден от материално компетентен орган, обективира валидно волеизявление, издаден е в изискуемата форма и при спазена процедура, разписана в ЗПБ, налице са предпоставките, визирани в хипотезиса на цитираните приложими материално правни норми, т. е. актът е издаден и на законно основание и е валиден. Не е налице и твърдяното "заобикаляне на закона"/превратно упражняване на власт, тъй като с акта не се цели друга цел, различна от предвидената от закона - Конституцията на Р. Б и ЗПБ - търсене, проучване, съответно добив на подземни богатства. Както правилно е посочил тричленният състав на съда, в площта, предмет на разрешението за търсене и проучване се обединяват площи, в които не е извършвано проучване, с такива с установени находища - "Петелево" и "Коминско чукарче". Последните не са въведени в експлоатация. В намиращата се в тръжните документи работна програма, кандидатът за издаване на разрешение за търсене и проучване е предвидил за проучените находища необходимост от извършване на допълнителни проучвателни работи, преоценка на извършените до момента такива, с оглед преоценка на металното съдържание и перспективите за рентабилен добив. Не е налице "заобикаляне на закона", тъй като дори хипотетично да се приеме, че издаденото разрешение има цел, различна от законовата, то тъй като същата може да се постигне с друг акт при други правни предпоставки, както се твърди и в касационната жалба - чрез изключване на тези находища от площта на разрешението, то посоченото индикира порока унищожаемост, но не и порока нищожност. Още веднъж следва да се подчертае, че ЗПБ разрешава проучване на подземни богатства с установени находища.

При тези данни за липса на особено съществен, тежък, радикален порок на акта, следва да се приеме, че изводите на решаващия съд за отхвърляне на жалбата, обоснована с твърдения за нищожност, при изтекъл срок за контрол за законосъобразност на акта, са правилни и решението следва да бъде оставено в сила. Същото не страда от сочените в касационната жалба пороци по чл. 209, ал. 3 от АПК, както и други, констатирани при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10512 от 05.07.2019 г., постановено по адм. дело № 11397/2018 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение. Решението не подлежи на обжалване. ОСОБЕНО МНЕНИЕ

НА С. Й. Д ПО АДМ.Д.12901/19 Г. ПО ОПИСА НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ

Не споделям резултата по делото, тъй като намирам решението на първоинстанционния съд за материално незаконосъобразно. Издаденият административен акт е нищожен като несъвместим с правовия ред, поради това материално незаконосъобразен и издаден при превратно упражняване на правомощия от страна на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Няма спор по делото, че контурът на площ „Борова могила“ 26,2 кв. км. по координатна сисема от 1970 г., за която е издадено разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми, подземни богатства по чл. 2,ал.1, т.1 от ЗПБ обхваща освен площи, за които не е извършвано проучване и такива площи, в които се намират установени находища на метални полезни изкопаеми, заведени в Националния баланс на запасите „Петелово КГ“ и „Петелово-Команско чукарче“ и е установено откритие на метални полезни изкопаеми „Красен“/ виж геоложки доклади в Национален геофонд !-489, 1-795 и 1-1234/ - писмо на МИЕТ № Е-04.20.07/18.01.2010 г. По делото е приложен протокол №77/3.06.1985 г. на Научно-технически съвет на Комитета по геология, секция “Твърди минерални ресурси и геотермални води“ за приемане на „Доклад за резултати от детайлно проучване на находище „Коминско чукарче, Панагюрски район, заведен с вх.№ 7872/ 27.06.1985 г. по описа на Министерството на енергийните и суровинни ресурси, с изчислени запаси към 1.01.1984 г. на медна руда и завеждането му в Геофонда. От Геоложкия информационен пакет е видно, че детайлно са проучени, но не са въведени в експлоатация медно-порфирните находища в „Команско чукарче“ и находището „Петелово“ на златосъдържащи кварцити / таблица V.1 от Геоложкия пакет за площ „Борова могила“ за благородни метали/. Посочени са находища с перспективна площ „Петелово“, „Коминско чукарче“, „Красен“, „Борова могила“, периодите на проучване, сондажи, обем на извършени геологопроучвателни работи по видове изработки, геоложките доклади, които се съхраняват в Н. Г.

Целта на „Асарел-Медет“ АД, посочена в заявлението до МИЕТ за откриване на процедура за предоставяне на разрешение по право за търсене и/или проучване на подземни богатства за площ „Борова могила“ е да регистрира нови търговски открития на находища на медни и златни руди.

В Геоложкия пакет за площ „Борова могила“ от Панагюрски рудни район изрично е посочено в т.7“ Прогнозна оценка и перспектинви за търсене на полезни изкопаеми от различни морфологични типове“, че при високата изученост на района, логично е бъдещи дейности по търсене и проучване на метални полезни изкопаеми да бъде насочена за оценка на нетрадиционни за района полезни изкопаеми, каквито очевидно не са медни и златни руди, заявени от търговското дружество като цел на търсене и проучване.

Спорът по делото е дали е съвместимо с правовия ред да се издава разрешение за търсене и проучване на установени и проучени находища на подземни богатства.

Една от целите на закона, заявена в чл. 1, т. 2 от ЗПБ е опазване на земните недра чрез рационално използване на подземните богатства при проучването, добива и първичната им преработка и тази цел не е променяна от първоначалното приемане на закона през 1999 г. досега. Рационалното използване изисква това да става в обществен интерес. П. богатства са изключителна държавна собственост, предвид чл.18, ал.1 от Конституцията на РБ, поради което за обекти и разрешения за дейности по чл.18, ал.1-4 от КРБ държавата предоставя концесии при условия и ред, уредени със закон. Съгласно чл. 4 от ЗПБ търсенето и проучването на подземни богатства се извършва въз основа на разрешение за търсене и проучване по чл.2, ал.1-4 и разрешение за проучване по чл.2, ал.1 и ал.3 от ЗПБ, Разликата между двете разрешения е в това, че когато за подземните богатства има установени находища се издава разрешение за проучване, каквото не е оспореното пред съда.

В случая от данните по делото е видно, че върху голяма площ в контурите на площ „Борова могила“ попадат находища, които не само че са установени по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПБ, но са и проучени. За тези установени и проучени находища е несъвместимо с правовия ред да се издава „разрешение за търсене и проучване“. След като находищата са установени е безпредметно издаване на разрешение за тяхното търсене, а след като те са и проучени, е без предмет издаване на разрешение за тяхното проучване предвид заявената от търговското дружество цел.

Целта на издаване на такова разрешение по чл. 4, ал.1, т.1 от ЗПБ е предоставяне на права за подземни богатства по чл. 5,ал.1 от ЗПБ. Това включва право за извършване на дейности по чл.21, ал.2 от ЗПБ за геоложко откритие и неговото обявяване чрез регистриране на описание по местоположението на откритието, координати на крайните и характерните точки на площта, включваща откритието, конкретните подземни богатства, които са установени с откритието, качествени характеристики на подземните богатства, предварителна оценка на потенциала на откритието. Разрешението за търсене и проучване включва и право на търговското откритие по смисъла на чл. 21, ал.3 от ЗПБ,което от своя страна поражда права за концесия и заявлението за неговото регистриране /описание на местоположението на откритието, координати на крайните и характерните точки на площта, включваща откритието, конкретните подземни богатства, които са установени с откритието, и групата по чл. 2, ал. 1, към която принадлежат, качествени характеристики на подземните богатства, технико-икономическа оценка на запасите, предлагани технологии за добив и преработка на подземните богатства и техните предварителни технически характеристики/.

Заявяването от титуляра на разрешението за търсене и проучване по реда на чл. 21, ал. 3 и 5 на откритие на находище на подземни богатства в срока и границите на площта по предоставеното му разрешение му дава право да бъде определен пряко за концесионер като получи концесия за добив. Принципно концесиите са уредени в ЗКонц (ЗАКОН ЗЗД КОНЦЕСИИТЕ) и уреждат обществените отношения за участие в дейности от обществен интерес, като изборът на концесионер се извършва в процедура при спазване на принципите на публичност, прозрачност, пропорционалност, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. ЗПБ е специален закон и регулира и предоставяне на концесии за добив. Съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗПБ концесиите за добив се предоставят чрез търг или конкурс.

В случая е налице превратно упражняване на властнически правомощия с издаване на на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства за находища, които първо са установени и второ са проучени за медни и златни руди, като не само се спестяват средства на титуляра за финансиране на дейности по търсене и проучване, но на същия се гарантира право да получи пряко концесия за добив на подземни богатства без да участва в тръжна или конкурсна процедура в конкуренция с други кандидати.

Намирам за несъвместимо с правовия ред на държавата издаване на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства, изключителна държавна собственост, когато установяването на находищата и тяхното проучване вече е извършено с публични средства. Целта на издаването на такова разрешение не може да е на титуляра да му бъдат спестени средства за търсене и проучване на подземните богатства и да му бъде гарантирано получаването на пряка концесия за добив. Допуснатото нарушение на материалния закон е толкова тежко, че правната последица е нищожност на издадения административен акт. Превратното упражняване на властнически правомощия и неспазване на целта на закона определям като порок на административния акт, който също има за последица нищожност.

Разликата между унищожаемия и нищожния административния акт е в тежестта на порока. Предвид предмета на разрешението за търсене и проучване подземни богатства, изключителна държавна собственост, издаване на индивидуален административен акт, последиците от които са нерационално използване на подземни богатства представлява толкова тежък порок на административния акт, че е налице основание за обявяване на неговата нищожност. Като е приел, че жалбоподателят е пропуснал да оспори разрешението като унищожаем административен акт в 14-дневния преклузивен срок, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което трябваше да бъде отменено, а жалбата уважена.

съдия:

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО (Сдружението), представлявано от председателя В.К, чрез пълномощника адв. Л.К, против решение № 10512 от 05.07.2019 г., постановено по адм. дело № 11397/2018 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлено оспорването от Сдружението, съдържащо искане за прогласяване на нищожност на разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми № 237/2012 г., издадено от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, обнародвано в Държавен вестник (ДВ), бр. 44 от 12.06.2012 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, като незаконосъобразно, неправилно и немотивирано, което съставлява оплакване на неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че издаването на разрешение за търсене и проучване за площ, в която попадат детайлно проучени находища, грубо противоречи на правовия ред - порок, лишаващ акта от същността му на властническо волеизявление, съответно съставляващ порок във волята, водещ до нищожност на решението, постановено от органа. Сочи се, че разпоредените правни последици са противоположни на предвидените в правната норма, което ги прави нетърпими от гледна точна на правовия ред, като заобикалянето на закона винаги води до противоправен резултат. Посочените обстоятелства не са съобразени от първоинстанциония съд, което води до необоснованост и незаконосъобразност на решението. Обстоятелството, че в дадената за проучване площ има и непроучена територия, не променя фактът, че ще бъде регистрирано търговско откритие и за проучена площ, съответно ще се стигне до разграбване на подземните богатства чрез концесия без търг. Налице е съществен порок, правещ административния акт нищожен. Иска се отмяна на решението на тричленния състав и да бъде прогласена нищожността на разрешението за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми.

Ответникът - министърът на енергетиката, чрез процесуалния си представител Н.Т - служител с юридическо образование, в писмено възражение, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Представена е писмена защита. Не претендира присъждане на разноски.

Ответникът - "Асарел - Медет" АД не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита постановеното решение за правилно и пледира за оставянето му в сила.

Върховният административен съд, в настоящия постоянен петчленен състав на Втора колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор против разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми № 237/2012 г., издадено от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, обнародвано в ДВ, бр.44/12.06.2012 г., с което на основание чл. 49, ал. 2, чл. 50, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 7, чл. 39, ал. 3, чл. 5, т. 1 от ЗПБ (ЗАКОН ЗЗД ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА) (ЗПБ) и протоколно решение по т.15 от протокол №16/24.04.2012 г. на Министерски съвет (МС) е разрешено на "Асарел - Медет" АД, гр. П., да извърши за своя сметка търсене и проучване на метални полезни изкопаеми, подземни богатства по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗПБ в площ "Борова могила", разположена на територията на общини Панагюрище и Стрелча, област П., за срок от три години, при условията, изрично посочени в разрешението. В жалбата се твърди нищожност на акта и се иска прогласяване на същата, поради това, че в територията на разрешението, се включват и площите на находища "Петелово" и "Коминско чукарче", които са детайлно проучени от държавата, т. е. е следвало да бъдат изключени от разрешението.

Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил е приел за установено от фактическа страна, че със заповед РД-16-848/28.07.2011 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, обн. ДВ, бр.87/04.11.2011 г., е открита процедура за предоставяне чрез търг с тайно наддаване на разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗПБ в площ "Борова могила", разположена на територията на общини Панагюрище и Стрелча, област П..

От представения в тръжните документи геоложки информационен пакет, съдът е установил, че в процесния район няма действащи миннодобивни предприятия, прекратена е експлоатацията на рудниците за медно-пиритни руди от находища "Красен", "Елшица", "Радка" и медно-порфирни руди от находища "Ц. А" и "Влайков връх". В района на разглежданата площ детайлно са проучени, но не са въведени в експлоатация медно-порфирните находища "Коминско чукарче" и "Ц. А - 2" и находището за злато съдържащи кварцити "Петелово".

В тръжната процедура като единствен кандидат се е явил "Асарел - Медет" АД, гр. П., като на 29.12.2011 г. назначената комисия за провеждане на търга е отворила ценовото му предложение и е обявила кандидата за спечелил търга. Проектът за разрешението е внесен за одобрение в Министерски съвет от компетентния ресорен министър, след провеждане на съгласувателна процедура, като във внесения доклад не са посочени мотиви защо за трите детайлно проучени находища, изрично посочени в тръжните книжа, се налага издаване на разрешение за търсене и проучване. Министерство на околната среда и водите е съгласувало проекта със забележки, че в площта на "Борова могила" попадат защитена зона "Попинци" и частично "Р. Л. Я", налагащо извършване и влизане в сила на оценка за съвместимост, преди пристъпване към проучвателни работи. Не са представени доказателства за съгласуване с кметовете на общините, на чиято територия е разположена площта за търсене и проучване. След последвалото одобрение от МС е издадено оспореното разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми № 237/2012 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, обнародвано в ДВ бр.44/12.06.2012 г., за срок от три години.

Съдът е приел за безспорно установено, както от данните в тръжните книжа, така и от представените от жалбоподателя научни статии и геоложки доклад, че детайлно проучени са металните полезни изкопаеми, намиращи се в находище "Петелово" и находище "Коминско чукарче", попадащи в площта на оспореното разрешение, както и че на същата територия - "Борова могила" попадат и площи, които не са проучени за наличие на метални полезни изкопаеми.

При тези фактически данни, от правна страна съдът е приел, че обжалвания с твърдения за нищожност индивидуален административен акт е издаден от компетентния орган, съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗПБ в приложимата редакция към момента на издаването му - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, в изискуемата от закона писмена форма, спазено е изискването за обнародване в Държавен вестник.

Тричленният състав на ВАС е приел, че разрешението не страда от съществен, основен порок по чл. 146, т. 3, 4 или 5 от АПК, който да го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което да не може да произведе целените правни последици, съответно липсват основания за прогласяване на нищожността му. По отношение доводите за незаконосъобразност, първоинстанционният състав е приел, че същите не могат да бъдат проверявани в производството, доколкото жалбата е подадена след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и съдът не разполага с правомощие да контролира законосъобразноста му.

Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че включването на проучени находища в площта за търсене обуславя порок във волята на органа, издател на акта, което води до неговата нищожност, тъй като се засяга самата същност на акта. Правилно тричленният състав е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган - материално компетентен съгласно чл. 5, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 7 от ЗПБ, в редакцията от ДВ, бр. 100/2010 г., които норми дават право на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да предоставя права за подземни богатства, в това число чрез разрешение за търсене и проучване и за проучване, като извършва предвидените в закона действия, включително като провежда конкурси и търгове, води преговори и дава разрешения за търсене и проучване и за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 4-7, след одобрение от Министерския съвет и сключва договори в случаите, определени с този закон.

В изпълнение на дадените му правомощия, издателят на акта е изразил категорично волята си за провеждане на тръжна процедура за даване на разрешение за търсене и проучване на цялата посочена в акта площ, което е и "същността на акта". Волеизявлението е основано на правно основание и не е нищожно. Следва да се добави, че административното производство по предоставянето на разрешението е започнало още през 2009 г., с подаването от "Асарел-Медет" АД на заявление от 05.08.2009 г. за откриване на процедура за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства, като в изпълнение изискванията на чл. 26 от ЗПБ, в действащата към момента на подаване на заявлението редакция на закона от ДВ, бр. 70/2008 г. е проведена съгласувателна процедура със специализираните карти и регистри по закона, с компетентните министри за опазване на националната сигурност и отбраната, за защитените със закон територии, обекти и културни ценности. Едва след положителното съгласуване е пристъпено към откриване на процесната тръжна процедура, открита със заповед № РД-16-848 от 28.07.2011 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, чрез провеждане на търг. Срокът за подаване на заявления за участие в търга е 35-дневен, считано от обнародването на заповедта в Държавен вестник, а провеждането на търга е предвидено за 56-ия ден от обнародването. За участие са подадени документи само от "Асарел-Медет" АД - заявление вх. № Е-26А-211 от 09.12.2011 г., като неявяването на други участници не се дължи на неспазване на изискванията за прозрачност, публичност и конкуренция. Посоченото опровергава твърдението в касационната жалба и пледоариите по същество на касатора и пълномощника му, че се дава конкурентно предимство на един участник.

Следва да се добави, че съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗПБ, в редакцията от ДВ, бр. 100/2010 г., приложима към момента на подаване на заявлението за стартиране на процесната процедура, подземните богатства (тези по чл. 2, ал. 1 от с. з., съдържащ изброяване на същите) със заведени в Националния баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства запаси и/или ресурси за ползването за които няма признати и/или предоставени права и няма открита процедура по признаване и/или предоставяне на права по този закон и по ЗКонц (ЗАКОН ЗЗД КОНЦЕСИИТЕ), както и остатъчните запаси и/или ресурси след техническа ликвидация на миннодобивните обекти са подземни богатства с установени находища. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗПБ търсенето и проучването на подземните богатства се извършва въз основа на разрешение за: 1. търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4; 2. проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 и 3, т. е. и на подземни богатства с установени находища. Съответно, към момента на подаване на заявлението за откриване на процедурата, както към момента на откриване на същата, както и към момента на издаване на акта няма пречка за търсене и проучване или проучване на посочените подземни богатства, чрез разрешение за търсене и проучване на тези подземни богатства, които са включени в Баланса на запасите и ресурсите на Р. Б, т. е. са установени като находища. Обстоятелството, че в площта се намират и установени находища е посочено и в доклада на ресорния министър при внасяне в Министерския съвет на проека на разрешението за търсене и проучване в "Борова могила", като изрично е посочено, че в площта няма предоставени други разрешения за търсене и проучване по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗПБ, с оглед спазване на изискванията на чл. 23 от ЗПБ. Именно поради наличие на установени находища на основание чл. 39, ал. 3 от ЗПБ е пристъпено към провеждане на тръжна процедура. Липсва нарушение, още по-малко толкова съществено нарушение - тежък порок, който да обуславя нищожност на акта. Същите съображения са относими и към възражението, че е допуснато нарушение като не е извършена дължимата от чл. 26 от ЗПБ проверка в специализираните карти и регистри по ЗСВДЗН (ЗАКОН ЗЗД СЪХРАНЕНИЕ НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД В ЗЕМНИТЕ НЕДРА). Възражението не е релевирано пред тричленния състав и не са събрани доказателства, но дори и да се приеме, че дължимата проверка не е извършена, нарушението не е от категорията на съществените, тъй като няма да доведе до промяна на съдържанието на издадения административен акт, съответно не обосновава порок, водещ до нищожност на акта.

Посочените съображения са относими и към твърдението за пълна липса на правно основание/пълна липса на предпоставките на материалния закон, което да обоснове нищожност на издадения акт. Оспореното разрешение е издадено на основание чл. 39, ал. 3, чл. 49, ал. 2 и чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗПБ, след надлежно проведен търг и класиране на единствения кандидат, след одобрение от МС, за кандидат за когото не са установени пречки за издаване на разрешение за ползване.

Правилни са изводите на тричленният състав, че не са налице пороци по чл. 146 от АПК, водещи до нищожност на акта. Както се посочи същият е издаден от материално компетентен орган, обективира валидно волеизявление, издаден е в изискуемата форма и при спазена процедура, разписана в ЗПБ, налице са предпоставките, визирани в хипотезиса на цитираните приложими материално правни норми, т. е. актът е издаден и на законно основание и е валиден. Не е налице и твърдяното "заобикаляне на закона"/превратно упражняване на власт, тъй като с акта не се цели друга цел, различна от предвидената от закона - Конституцията на Р. Б и ЗПБ - търсене, проучване, съответно добив на подземни богатства. Както правилно е посочил тричленният състав на съда, в площта, предмет на разрешението за търсене и проучване се обединяват площи, в които не е извършвано проучване, с такива с установени находища - "Петелево" и "Коминско чукарче". Последните не са въведени в експлоатация. В намиращата се в тръжните документи работна програма, кандидатът за издаване на разрешение за търсене и проучване е предвидил за проучените находища необходимост от извършване на допълнителни проучвателни работи, преоценка на извършените до момента такива, с оглед преоценка на металното съдържание и перспективите за рентабилен добив. Не е налице "заобикаляне на закона", тъй като дори хипотетично да се приеме, че издаденото разрешение има цел, различна от законовата, то тъй като същата може да се постигне с друг акт при други правни предпоставки, както се твърди и в касационната жалба - чрез изключване на тези находища от площта на разрешението, то посоченото индикира порока унищожаемост, но не и порока нищожност. Още веднъж следва да се подчертае, че ЗПБ разрешава проучване на подземни богатства с установени находища.

При тези данни за липса на особено съществен, тежък, радикален порок на акта, следва да се приеме, че изводите на решаващия съд за отхвърляне на жалбата, обоснована с твърдения за нищожност, при изтекъл срок за контрол за законосъобразност на акта, са правилни и решението следва да бъде оставено в сила. Същото не страда от сочените в касационната жалба пороци по чл. 209, ал. 3 от АПК, както и други, констатирани при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10512 от 05.07.2019 г., постановено по адм. дело № 11397/2018 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение.

Решението не подлежи на обжалване.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

НА С. Й. Д ПО АДМ.Д.12901/19 Г. ПО ОПИСА НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ

Не споделям резултата по делото, тъй като намирам решението на първоинстанционния съд за материално незаконосъобразно. Издаденият административен акт е нищожен като несъвместим с правовия ред, поради това материално незаконосъобразен и издаден при превратно упражняване на правомощия от страна на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Няма спор по делото, че контурът на площ „Борова могила“ 26,2 кв. км. по координатна сисема от 1970 г., за която е издадено разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми, подземни богатства по чл. 2,ал.1, т.1 от ЗПБ обхваща освен площи, за които не е извършвано проучване и такива площи, в които се намират установени находища на метални полезни изкопаеми, заведени в Националния баланс на запасите „Петелово КГ“ и „Петелово-Команско чукарче“ и е установено откритие на метални полезни изкопаеми „Красен“/ виж геоложки доклади в Национален геофонд !-489, 1-795 и 1-1234/ - писмо на МИЕТ № Е-04.20.07/18.01.2010 г. По делото е приложен протокол №77/3.06.1985 г. на Научно-технически съвет на Комитета по геология, секция “Твърди минерални ресурси и геотермални води“ за приемане на „Доклад за резултати от детайлно проучване на находище „Коминско чукарче, Панагюрски район, заведен с вх.№ 7872/ 27.06.1985 г. по описа на Министерството на енергийните и суровинни ресурси, с изчислени запаси към 1.01.1984 г. на медна руда и завеждането му в Геофонда. От Геоложкия информационен пакет е видно, че детайлно са проучени, но не са въведени в експлоатация медно-порфирните находища в „Команско чукарче“ и находището „Петелово“ на златосъдържащи кварцити / таблица V.1 от Геоложкия пакет за площ „Борова могила“ за благородни метали/. Посочени са находища с перспективна площ „Петелово“, „Коминско чукарче“, „Красен“, „Борова могила“, периодите на проучване, сондажи, обем на извършени геологопроучвателни работи по видове изработки, геоложките доклади, които се съхраняват в Н. Г.

Целта на „Асарел-Медет“ АД, посочена в заявлението до МИЕТ за откриване на процедура за предоставяне на разрешение по право за търсене и/или проучване на подземни богатства за площ „Борова могила“ е да регистрира нови търговски открития на находища на медни и златни руди.

В Геоложкия пакет за площ „Борова могила“ от Панагюрски рудни район изрично е посочено в т.7“ Прогнозна оценка и перспектинви за търсене на полезни изкопаеми от различни морфологични типове“, че при високата изученост на района, логично е бъдещи дейности по търсене и проучване на метални полезни изкопаеми да бъде насочена за оценка на нетрадиционни за района полезни изкопаеми, каквито очевидно не са медни и златни руди, заявени от търговското дружество като цел на търсене и проучване.

Спорът по делото е дали е съвместимо с правовия ред да се издава разрешение за търсене и проучване на установени и проучени находища на подземни богатства.

Една от целите на закона, заявена в чл. 1, т. 2 от ЗПБ е опазване на земните недра чрез рационално използване на подземните богатства при проучването, добива и първичната им преработка и тази цел не е променяна от първоначалното приемане на закона през 1999 г. досега. Рационалното използване изисква това да става в обществен интерес. П. богатства са изключителна държавна собственост, предвид чл.18, ал.1 от Конституцията на РБ, поради което за обекти и разрешения за дейности по чл.18, ал.1-4 от КРБ държавата предоставя концесии при условия и ред, уредени със закон. Съгласно чл. 4 от ЗПБ търсенето и проучването на подземни богатства се извършва въз основа на разрешение за търсене и проучване по чл.2, ал.1-4 и разрешение за проучване по чл.2, ал.1 и ал.3 от ЗПБ, Разликата между двете разрешения е в това, че когато за подземните богатства има установени находища се издава разрешение за проучване, каквото не е оспореното пред съда.

В случая от данните по делото е видно, че върху голяма площ в контурите на площ „Борова могила“ попадат находища, които не само че са установени по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПБ, но са и проучени. За тези установени и проучени находища е несъвместимо с правовия ред да се издава „разрешение за търсене и проучване“. След като находищата са установени е безпредметно издаване на разрешение за тяхното търсене, а след като те са и проучени, е без предмет издаване на разрешение за тяхното проучване предвид заявената от търговското дружество цел.

Целта на издаване на такова разрешение по чл. 4, ал.1, т.1 от ЗПБ е предоставяне на права за подземни богатства по чл. 5,ал.1 от ЗПБ. Това включва право за извършване на дейности по чл.21, ал.2 от ЗПБ за геоложко откритие и неговото обявяване чрез регистриране на описание по местоположението на откритието, координати на крайните и характерните точки на площта, включваща откритието, конкретните подземни богатства, които са установени с откритието, качествени характеристики на подземните богатства, предварителна оценка на потенциала на откритието. Разрешението за търсене и проучване включва и право на търговското откритие по смисъла на чл. 21, ал.3 от ЗПБ,което от своя страна поражда права за концесия и заявлението за неговото регистриране /описание на местоположението на откритието, координати на крайните и характерните точки на площта, включваща откритието, конкретните подземни богатства, които са установени с откритието, и групата по чл. 2, ал. 1, към която принадлежат, качествени характеристики на подземните богатства, технико-икономическа оценка на запасите, предлагани технологии за добив и преработка на подземните богатства и техните предварителни технически характеристики/.

Заявяването от титуляра на разрешението за търсене и проучване по реда на чл. 21, ал. 3 и 5 на откритие на находище на подземни богатства в срока и границите на площта по предоставеното му разрешение му дава право да бъде определен пряко за концесионер като получи концесия за добив. Принципно концесиите са уредени в ЗКонц (ЗАКОН ЗЗД КОНЦЕСИИТЕ) и уреждат обществените отношения за участие в дейности от обществен интерес, като изборът на концесионер се извършва в процедура при спазване на принципите на публичност, прозрачност, пропорционалност, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. ЗПБ е специален закон и регулира и предоставяне на концесии за добив. Съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗПБ концесиите за добив се предоставят чрез търг или конкурс.

В случая е налице превратно упражняване на властнически правомощия с издаване на на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства за находища, които първо са установени и второ са проучени за медни и златни руди, като не само се спестяват средства на титуляра за финансиране на дейности по търсене и проучване, но на същия се гарантира право да получи пряко концесия за добив на подземни богатства без да участва в тръжна или конкурсна процедура в конкуренция с други кандидати.

Намирам за несъвместимо с правовия ред на държавата издаване на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства, изключителна държавна собственост, когато установяването на находищата и тяхното проучване вече е извършено с публични средства. Целта на издаването на такова разрешение не може да е на титуляра да му бъдат спестени средства за търсене и проучване на подземните богатства и да му бъде гарантирано получаването на пряка концесия за добив. Допуснатото нарушение на материалния закон е толкова тежко, че правната последица е нищожност на издадения административен акт. Превратното упражняване на властнически правомощия и неспазване на целта на закона определям като порок на административния акт, който също има за последица нищожност.

Разликата между унищожаемия и нищожния административния акт е в тежестта на порока. Предвид предмета на разрешението за търсене и проучване подземни богатства, изключителна държавна собственост, издаване на индивидуален административен акт, последиците от които са нерационално използване на подземни богатства представлява толкова тежък порок на административния акт, че е налице основание за обявяване на неговата нищожност. Като е приел, че жалбоподателят е пропуснал да оспори разрешението като унищожаем административен акт в 14-дневния преклузивен срок, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което трябваше да бъде отменено, а жалбата уважена.

съдия: