Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от А. Нидал, [гражданство], с ЛНЧ [номер], подадена чрез адв. В.И, срещу решение № 763 от 04.06.2019 г., постановено по адм. дело № 429/2019 г. от Административен съд – София област. С него е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 579 от 25.01.2019 г. на заместник–председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на основание чл.77, ал.3 във вр. с чл.13, ал.2, т.1 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) е прекратено производството по предоставяне на международна закрила на А. Нидал, образувано по общия ред по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по същество, с което решение № 579 от 25.01.2019 г. на заместник–председателя на ДАБ да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ответникът – заместник–председателят на Държавната агенция за бежанците при МС, представляван в открито съдебно заседание от упълномощения процесуален представител юрк.. М, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно и с оглед липсата на касационни основания за отмяна следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК за процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд – София област се е развило по жалба на А. Нидал срещу решение № 579 от 25.01.2019 г. на заместник–председателя на ДАБ за прекратяване на производството за предоставяне на международна закрила на А. Нидал.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма за валидност, при спазване на административнопроизводствените правила и след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Същият бил постановен и при правилно прилагане на материалния закон.

За неподкрепено от доказателствата по делото съдът е приел възражението, че органът не е изпълнил задължението си да проведе интервю, при което чужденецът да бъде изслушан конкретно относно допустимостта на молбата му за закрила и да бъде изяснен въпросът дали случаят попада в хипотезата на чл.13, ал.2, т.1 от ЗУБ извън хипотезата за прилагане на Регламент /ЕС/ № 604/2013 г. на Съвета. Съдът е установил, че такова интервю е било проведено именно с цел да бъде изяснена допустимостта на молбата за предоставяне на закрила, като точно в рамките на това интервю било изяснено, че молителят има предоставена хуманитарна закрила в К. Ш от 08.12.2016 г. поради това съдът е приел, че не е налице твърдяното съществено нарушение на адмнистративнопроизводствените правила.

Съдът е приел за безспорно установено, че А. Нидал е получил хуманитарен статут в К. Ш, поради което случаят му не попадал в обхвата на Регламент /ЕС/ № 604/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета. С това били изпълнени предпоставките на чл.13, ал.2, т.1 от ЗУБ. В хипотезата на чл.77, ал.3 от ЗУБ административният орган действал в условията на обвързана компетентност. По този начин последният изпълнил задължението си да прекрати образуваното пред него административно производство за предоставяне на международна закрила на чужденеца.

За неоснователни съдът е приел доводите на жалбоподателя, че административният орган не е изследвал възможността за предоставяне на субсидиарен вид закрила по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ, тъй като от страна на жалбоподателя не било поискано предоставяне на такава закрила и не били изтъкнати никакви доводи в тази насока. Поради това административният орган нямал задължение да изследва предпоставките за предоставянето й, тъй като чужденецът вече да е получил международна закрила.

За неоснователно съдът е приел позоваването на Решение № С–542/213 г. от 14.12.2014г. на СЕС. Доводите за наличие на причини, обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут поради здравословното състояние на бащата на жалбоподателя и необходимостта той да полага грижи за него се правели за първи път едва в съдебното производство, което правело невъзможно обсъждането им от административния орган. Обжалваното решение е правилно.

След като е описал фактическата обстановка по делото, съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на които е стигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения пред него административен акт.

Съгласно чл.13, ал.2, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила не се образува, а образуваното се прекратява, когато чужденецът има предоставена международна закрила в друга държава - членка на Европейския съюз. По делото е безспорно установено, че А. Нидал е получил хуманитарен статут в К. Ш, която е била и първата приемаща държава по смисъла на Регламент /ЕС/ № 604/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета. При тези обстоятелства за административния орган са били налице материалноправните предпоставки за издаване на решение по чл.77, ал.3 от ЗУБ за прекратяване на образуваното производство за предоставяне на международна закрила по отношение на молителя. Както правилно е отбелязано и от първоинстанционния съд, в тези случаи административният орган действа при условията на обвързана компетентност.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за приложимост на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите–члевки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Предмет на регулиране с посочената директива, видно и от заглавието й, са отношенията по прилагане на процедури и мерки за извеждане на незаконно пребиваващи в страните от ЕС граждани на трети страни. Съгласно чл.2, §1 от нея актът се прилага по отношение на граждани на трети страни, които са в незаконен престой на територията на държава-членка. Директива 2008/115/ЕО е транспонирана в ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), който регулира различни от разглежданите в конкретния случай отношения.

Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност на акта, тъй като административният орган не е изследвал възможността на А. Нидал да бъде предоставена субсидиарен вид закрила по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ. Както правилно е отбелязано в първоинстанционното решение, предоставяне на такава закрила не е искано от административния орган, поради което и последният няма задължение да изследва предпоставките за предоставянето й, след установяване на обстоятелството, че на молителят вече е била предоставена международна закрила от К. Ш.

По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 на изр.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 763 от 04.06.2019 г., постановено по адм. дело № 429/2019 г. от Административен съд – София област. Решението е окончателно.