Министърът на правосъдието е поискал на основание чл. 17 ЗСУ Върховният съд, ОСГК, да издаде тълкувателно решение по въпроса следва ли да се спазват изискванията на чл. 33 ЗС при продажба на трето лице на наследство, без да са определени неговите предмети, като наследникът, който продава своите права от наследство, предложи на другите сънаследници да ги купят при същите условия, при които се е споразумял с третото лице, както и по въпроса какво ще бъде разрешението на същия случай, ако наследството се състои само от недвижими имоти.

Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе, взе предвид:

Правото на собственост съгласно чл. 30 ЗС може да принадлежи на две или на повече юридически или физически лица. В такъв случай всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, управлението на която се извършва по решение на болшинството от съсобствениците - чл. 30 и 32 ЗС. Когато се касае до съсобственост върху недвижими имоти, за да бъде ограничен броят на съсобствениците и промяната им, чл. 33 ЗС установява задължение за всеки съсобственик, който продава своята част на трето лице, да представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят частта му при същите условия, както и да декларира писмено, че те не са приели предложението. Неспазването на това задължение с подаване на неистинска декларация или пък с извършване на продажбата при привидни условия дава основание за останалите съсобственици в определен срок да изкупят продадената част от съсобствения недвижим имот при действително уговорените условия. Тези разпоредби на чл. 33 ЗС имат ограничителен характер, защото стесняват кръга на купувачите при продажба на част от съсобствен имот. Това налага ограничителното прилагане на същите разпоредби на закона само относно случаите, за които се отнасят, и за това те следва да се приложат само относно продажбата на част от съсобствен недвижим имот....