С решение № 64 от 11.12.2019г., постановено по адм. д. № 647/2019г., Административен съд – Русе, четвърти състав, е изменил по жалба на „ВИКИС 1979“ ЕООД, ЕИК 205396160, гр. Р., Заповед за налагане на ПАМ № 364 - ФК/09.10.2019г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“, при ЦУ на НАП, с която на търговското дружество е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за не хранителни стоки, находящ се в гр. Р., ул.“Ледено езеро“ № Г – 6, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186,ал.1,т.1, б.“а“ ЗДДС и чл.187,ал.1 ЗДДС, като е намалил срока на мярката и забраната от 14дни на 5дни.

Срещу така постановеното решение в потвърдителната му част е подадена касационна жалба от „ВИКИС 1979“ ЕООД, ЕИК 205396160, гр. Р., представлявано от управителя С.Б, чрез пълномощника му адв. Ф.М. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Русе в обжалваната му част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Русе и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“, при ЦУ на НАП не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението Административен съд – Русе е изменил по жалба на „ВИКИС 1979“ ЕООД, ЕИК 205396160, гр. Р., Заповед за налагане на ПАМ № 364 - ФК/09.10.2019г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“, при ЦУ на НАП, с която на търговското дружество е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за не хранителни стоки, находящ се в гр. Р., ул.“Ледено езеро“ № Г – 6, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186,ал.1,т.1, б.“а“ ЗДДС и чл.187,ал.1 ЗДДС, като е намалил срока на мярката и забраната от 14дни на 5дни. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка. Изложени са мотиви, че същата е издадена от компетентен орган, има изискуема писмена форма, спазени са процесуалните правила по издаването й, същата е издадена и в съответствие с материалния закон. Отбелязано е, че от доказателствата по делото се установява, че от дружеството е допуснато нарушение на чл.25,ал.1,т.1 във вр. с чл.3,ал.1 от Наредба № Н – 18/2006г. на министъра на финансите, които разпоредби въвеждат задължение за издаване на фискална касова бележка за всяка извършена продажба и кореспондират със задължението, установено с нормата на чл.118,ал.1 ЗДДС за регистриране и отчитане на извършените доставки в търговски обект чрез издаване на касова бележка. На основание изложеното е направен извод, че контролните органи правилно са приели, че е налице хипотеза по чл.186,ал.3 във вр. с ал.1,т.1, б.“а“ ЗДДС и при условията на обвързана компетентност ответникът по жалбата е издал процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие с материалния закон. На отделен ред първоинстанционният съд е изложил мотиви, че определеният със заповедта срок за запечатване от 14дни, постановен в условията на оперативна самостоятелност, не съответства на тежестта на нарушението, и не е съобразен с целите предвидени в чл.22 ЗАЯНН за налагане на ПАМ, поради което е незаконосъобразен. Посочено е, че административният орган макар и да е изложил съображения за продължителността на срока, не е съобразил характера на извършеното нарушение и цялостното поведение на търговеца, и принципа на съразмерност, наложен в чл.6,ал.2 АПК. В тази връзка е отбелязано, че по делото липсват данни за други нарушения от типа на процесното, допуснати от дружеството, а при проверката не е била установена разлика между разчетената касова наличност от фискалното устройство и фактическата такава. Първоинстанционният съд е посочил, че при определяне на продължителността на мярката следва да се има предвид и характера на търговския обект, за който мярката се налага, като в случая става въпрос за магазин за нехранителни стоки, чийто дневен оборот не е особено голям, а стойността на контролната покупка е твърде ниска – 3,90лв. Съобразявайки, че продължителността на мярката следва да бъде разумно съотношение между пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охраната на обществените интереси, касаещи данъчното облагане, решаващият съд е приел, че легитимната цел по преустановяване и преодотвратяване на административни нарушения може да бъде постигната при продължителност на срока от 5дни, за който срок съответства принципа за съразмерност по чл.6 АПК.

Решението на Административен съд – Русе в обжалваната му потвърдителна част е правилно и законосъобразно.

Основните оплаквания в касационната жалба са за неправилност на решението на административния съд са поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че наложената ПАМ и в определения от административния съд петдневен срок е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на принципа за съразмерност, установен с чл.6,ал.2 АПК и съставлява неправомерно упражняване на власт.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Макар и в отменителната част решението на административния съд да е влязло в законна сила като необжалвано, следва да бъде посочено, че възприетият от съда подход за отмяна на заповедта в частта й за срока е в противоречие със закона и при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл.186,ал.1 ЗДДС принудителната административна мярка е за срок до 30дни, като определянето на срока е правомощие на административния орган. Предвид разпоредбите на чл.83,ал.2 АПК, чл.129,ал.2 и чл.145,ал.1 АПК, административният съд няма правомощия да извършва контрол върху целесъобразността на акта, т. е. върху срока, за който се налага мярката. Заповедта може да бъде отменена поради нарушаване на принципа за съразмерност, установен с чл.6,ал.2 АПК, в това число когато срокът е несъразмерен на нарушението, но не съществува законова възможност този срок да бъде изменян от съда.

Що се касае до потвърдената част от заповедта за налагане на ПАМ, следва да бъде посочено следното:

Процесната заповед за налагане на ПАМ на дружеството е по повод установено от приходните органи нарушение на данъчно задълженото лице, изразяващо се в това, че дружеството не е издало фискален бон за извършена продажба на стока – чл.186,ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС във връзка с чл. 3,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед в частта за срок от пет дни е правомерна и в съответствие със закона.

Настоящата инстанция споделя този негов извод, тъй като същият е обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

В конкретния случай приходната администрация е установила, че от „ВИКИС 1979“ ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на услуга, чрез издаване на касова бележка ОТ въведено и регистрирано фискално устройство.

Търговецът не е успял да обори описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При това положение законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС.

Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Образуването на административнонаказателно производство по ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. За издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти. Издаването на наказателно постановление е от значение за прекратяване на мярката съгласно чл. 187, ал. 4 ЗДДС, а не е цел за налагането й. В случая макар и неправилно, първоинстанционният съд е изменил срока на наложената мярка на пет дни, който срок съответства на допуснатото нарушение и оплакването за нарушение на принципа за съразмерност, установен с чл.6,ал.2 АПК се явява неоснователно.

След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ за срок от пет дни и е потвърдил същата в тази й част като законосъобразна, Административен съд – гр. Р. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба. При условията на чл.221,ал.2 АПК същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание на чл. 221, ал.2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 64 на Административен съд Русе, четвърти състав, от 11.12.2019г., постановено по адм. дело № 647/2019г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.