О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2674
гр. София, 27.05.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
С. Н.
изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 45/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“, чрез пълномощника адвокат Д. П., срещу въззивно решение № 1000/18.07.2023 г. по в. гр. д. № 2488/2022 г. на Апелативен съд – София.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което иска за собственост на земята и постройките в нея да се уважи. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличието на основания за допускане касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – О. В. чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А. Р., оспорва жалбата с писмен отговор, възразява за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, евентуално по същество за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, като взе предвид касационната жалба и данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е допустима.
Въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявения от Сдружение „Съюз на българските автомобилисти” против О. В. иск за признаване на Сдружението за собственик по силата на закона - чл. 2, ал. 4 ЗДС, евентуално въз основа на придобивна давност, на недвижими имоти: Къмпинг „Н. П. , с идентификатор 10971.511.117, с площ от 17 557 кв. м. номер по предходен план 5115, ведно с разположени върху имота сгради с идентификатори от10971.511.117.1 до 10971.511.117.31, подробно описани по площ, етажи и предназначение. Съответно на този изход н аспора е осъдил ищеца да плати на ответника 300 лв. разноски, и на съда - също 300 лв. за възнаграждение на вещо лице. С определение № 2729/31.10.2023 г. въззивният съд е изменил решението си в частта за разноските, като е освободил ищеца от заплащането на съда на депозит за вещо лице, което определение не е обжалвано самостоятелно.
Спорът е породен от твърденията на ищеца Сдружение „Съюз на българските автомобилисти”, че е собственик на недвижими имоти – Къмпинг „Н. П. , с идентификатор 10971.511.117., с площ от 17 557 кв. м., номер по предходен план 5115, ведно с разположените върху имота сгради, подробно описани в молбата, и че е налице спор с О. В. която е издала АЧОС № 128, том 15. peг. № 4931 от 23.07.2013 г. Изложил е доводи, че е придобил посочените по-горе имоти по силата на закона, тъй като поземленият имот е бил отчужден в полза на СБА, за целите и нуждите на сдружението, предоставен е и предаден на СБА и експлоатиран от него, като част от сградите са изградени, а други - предоставени на СБА за развитие на автомобилния автотуризъм в района на гр. Видин, а при условията на евентуалност, че е придобил собствеността терена и сградите по силата на придобивна давност, и алтернативно за сградите - по силата на приращението. Ответната страна – О. В. е оспорила исковата претенция като неоснователна.
Въззивният съд, аналогично на първоинстанционния съд, е приел, че искът е неоснователен. Установено е следното от фактическа страна: В предложение № 54-3/3.07.1974г от председателя на изпълнителния комитет на ОНС-Видин до Комисията за земята при Министерски съвет - София е посочено, че в изпълнение на чл.18 ППЗООЗП и увеличените нужди на ОС на СБА от строителство на учебно-технически център, следва да се отчужди избраната от комисия площадка в местността „Нула редут”, с площ от 8 дка с граници по приложена скица. От представено по делото Решение КЗ-15/30.07.1974г.-т.28 се установява, че се отчуждава за нужди на Съюза на българските автомобилисти за строеж на учебно-технически център-Видин, 5 дка, необработваема земя от пета категория на ТКЗС в същия град, при граници, посочени в приложена скица, като в изпълнение на същото с Акт от 1978г. е предаден процесният имот, с посочена местност „Нула редут”, Видин. С. З. № 535/15.06.1978г. на ОНС е назначена комисия за определяне на площадки за къмпинг и с решение на комисията от 22.06.1978г. е постановено разширение на границите на къмпинг „Нора”, изток-басейн, север-спортна площадка на Техникум по строителство, запад - съществуващ къмпинг, юг - площадка на хранителен комплекс Ясените, и е посочено да се образува преписка за отреждане в ГНС-Видин. Представен е предварителен договор от 07.03.1979г. между СД „Търговия”-Видин и ОС на СБА-Видин, с който ОС на СБА Видин се е задължило да изкупи от СД „Търговия” целият инвентар, принадлежащ към 12 броя бунгала и санитарен възел, находящи се в къмпинг „Н. П. . До изплащане на цената на инвентара ОС на СБА се е задължило да го приеме на отговорно пазене, без право на ползване и да го държи на разположение на СД „Търговия”-Видин. С. З. № 528/11.06.1979г. е наредено, че от месец юни 1979г. къмпинг „Н. П. -Видин се категоризира във втора категория. С множество писма и докладни записки от СБА до ОНС-гр.Видин е отправяно искане за предоставяне на средства за изграждане на къмпинга. Видно от Учредителен протокол от 16.07.1992г., Съюз на българските автомобилисти е учреден като сдружение с нестопанска цел. С договор от 30.07.1993г. СБА е предоставило на „СУАБ СБА” ЕООД /регистрирано на 18.03.1993г./, имущество за извършване от него на стопанска дейност, сред което и СБА Видин. П. О. В. е била образувана преписка за издаване на удостоверение за търпимост на строеж от Сдружение „СБА”-гр.София за къмпинг „Н. П. , по което е поставено Решение РД-02-11-816/30.07.2019г., с което е прекратено административното производство, поради неотстраняване на нередовностите му и непредставяне на документ за собственост върху земята и сградите, като при проверка в архивните документи на О. В. не е открита Заповед на ОНС от 01.04.1979г. за прехвърляне на собствеността. По делото е представено Строително разрешение № 213/16.008.1972г., издадено от Началник техническо отделение, с което се разрешава на БАТК да построи автокъмпинг в парк „Н. П. , съгласно одобрен проект и ПСД. С Акт № 3215 за частна общинска собственост на О. В. на основание чл.2, ал.1, т.2 и чл.3, ал.3 ЗОС е актуван като общински имот с идентификатор 10971.511.117 по кадастралната карта на гр.Видин, западна складова зона, Къмпинг „Н. П. , целият от 17 552кв. м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за къмпинг, мотел, с номер по предходен план 5115. От заключение по съдебна експертиза, изготвено от в. л. Р. К., се установява, че процесните бунгала са заведени в баланса на СУАБ-СБА ЕООД-клон Видин, че са заплащани данъци от О. В. за процесния недвижим имот. От заключението по съдебно-техническата експертиза на вещото лице арх. Г. А. се установява, че ПИ с идентификатор 10971.511.117, с площ от 17 552кв. м. е разположен в Западна складова зона, с начин на трайно ползване къмпинг-мотел. Номерът на имота е ПИ 6.5115 по кадастралния план на град Видин от 1984г. В по-голямата си част повтаря очертанията на ПИ с идентификатор 10971.511.117, основно по северната, източната и южната си граница. Разлика има в северозападния ъгъл, където в ПИ с идентификатор 10971.511.117 е включена допълнителна площ около 340кв. м. В разписния лист в О. В. за ПИ 5115 не е записан собственик, документи за собственост или отстъпено право на строеж. Предназначението на терена по кадастралния план от 1984г. за ПИ 5115 е къмпинг „Н. П. . При изготвянето на кадастралния план са нанесени 20 паянтови жилища-бунгала, две паянтови сгради, басейн и клозет. Имотът е бил ограден, с два входа от изток и запад и в него има изградена алейна мрежа от асфалтови пътеки, плочници, чешма и осветление. Въззивният съд е приел за установено, че след 1984г. три от паянтовите бунгала са съборени и са изградени нови три паянтови жилища-бунгала с плочник пред тях, четири масивни жилища, масивна сграда-ремонтна работилница, автомивка и паянтова сграда към басейна с плочник и бетонова площадка към нея. Двата строителни периода са ясно разграничени, защото са нанесени с различен цвят на картоните на кадастъра в община Видин. Отбелязано е, че в разписната книга към кадастралния план от 1984г. не е описан имот - къмпинг „Н. П. и не са описани сгради или постройки. Няма посочен документ за собственост. Приема се още, че в кадастралната карта на гр.Видин ПИ с идентификатор 10971.511.117 е частна общинска собственост. Застроен е с 31 сгради, от които 6 промишлени и 25 други сгради за обитаване. Сградите са построени в ПИ с идентификатор 10971.511.117, нанесени в кадастралната карта на гр.Видин, като сградите, нанесени в ПИ 5115 по кадастралния план от 1984г. и по-късното попълване на кадастъра в него, са идентични. Вещото лице е заявило, че в описната книга за строителни разрешения не е намерило строително разрешение за този обект. Имотът първо е описан като земеделска земя, този терен е гора, залесена с тополи, с ясени и те са отразени на кадастралната карта. Описанието на местността е различна – къмпингът е в „Алимана”, а местност „Нула редут” е в началото на поземления вал, в близост до Ферибота. Като граници са посочени и шосе за ферибот, шосе Капитановци, което е на съвсем друго място и не касае процесния имот. От изслушаното заключение по СТЕ пред въззивната инстанция, изготвено от в. л. Чемширов, се приема, че се касае за две площадки-едната до пътя с.Капитоновци - ферибота, от която са отчуждени 5 дка земеделска земя, пета категория, и друга - къмпинг „Н. П. , за която се отнася и разширението. При разширението не се сочат площи, а се казва, че ще е на запад от съществуващ басейн до съществуващия къмпинг. Въззивният съд изрично сочи, че за процесния имот не може да се проследи регулационен статут, тъй като за този район няма регулационен план и имотът не е регулиран, т. е. няма обособени парцели, в плана няма поставен номер. В предоставените на СБА 5 дка има само селскостопански сгради. Вещото лице е посочило, че отчуждените 5 дка не са в парк „Н. П. , не може да ги обособи, за да приеме, че към тях са придадени 12 дка. Не са част от парк „Н. П. отчуждените 5 дка, а се намират на 4 км от къмпинг „Н. П. . Посочено е във въззивното решение, че по делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И. П. Р. и Л. И. Л.. Свидетелят И. П. Р. е дал показания, че работи в СБА от 1975г. и знае, че къмпингът „Н. П. е бил на СБА, стопанисвал го е, имало е назначени служители, извършвана е поддръжка-ремонт, оборудване, закупуване на материали, организирани са бригади за ремонти. Имало е дървени бунгала, след което със средства на СБА са били построени и оборудвани масивни 5 бунгала. Към момента на разпита на свидетеля - 25.01.2022г., имотът е ограден, има охрана, прави се инвентаризация всяка година, има служители. Не са имали проблеми с общината, а само са вземали разрешение за изсичане на изгнили дървета. Свидетелят Л. И. Л. е дал показания, че работи в СБА от 1976г. до момента на разпита му на 25.01.2022г. В къмпинг „Н. П. е имало туристи, каравани. Всяка година са правели почистване, косене на трева, боядисване на оградата. Последните години е имало наемател, който е бил пазач и се е грижил за имота. Имало е площадка, където са се провеждали упражнения с курсистите, технически център, който се е използвал от СБА. Общината нямала общо с този имот.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна следното: Предявена е искова претенция по чл.124 ГПК за установяване на правото на собственост върху процесния имот от „СБА” срещу О. В. Ищецът е юридическо лице с нестопанска цел, което при действието на Конституцията на НРБ през 1971г. е било със статут на обществена организация, която съгласно чл.14 и чл.20 е могла да притежава самостоятелно право на собственост за постигане на нейните цели, осъществяване на предоставени от държавните органи дейности, и за задоволяване на обществени интереси, каквито са били възложени на същата със съответните актове. При действието на Конституцията на НРБ от 1971 г. юридическите лица с нестопанска цел - сдружения и фондации, регистрирани по реда на ЗЛС, са били със статут на обществени организации. За разлика от държавните предприятия и организации, са могли да притежават собствено право на собственост, отделно от това на държавата. Същевременно обаче Конституцията е допускала държавни имоти да бъдат предоставяни на тези организации за ползване за постигане на техните цели. Редът за предоставяне на държавни имоти за ползване от обществени организации и кооперации е бил регламентиран в чл. 33, а след отмяната му - в чл. 101 и сл. НДИ от 1975 г. (отм.), според която наредба . Съгласно НДИ от 1975 г. правото на ползване върху държавни имоти може да се отстъпва на кооперации и други обществени организации със заповед на председателя на ИК ОбНС. Направен е исторически преглед на държавната собственост по Конституцията от 1947 г. и на субектите, които могат да притежават собственост по Конституцията от 1971 г., както и уредбата след 1991 г. в Конституцията и ЗМСМА, разграничаваща държавната от общинската собственост, също и тълкуване на относимите разпоредби на ЗТСУ /отм./ - чл.63, ал.1, т.1 и чл.64, ал.1 и ал.2, относно отчуждаване на недвижими имоти за осъществяване на мероприятия на обществени организации, предвидени по ЗВП, от които е направен извод, че отчуждаването е само в полза на държавата, а не и в полза на обществените организации, на се отстъпва право на строеж. Поради това въззивният съд е приел, че представеното строително разрешение № 213/16.08.1972г. удостоверява разрешение за строеж върху отчуждена в полза на държавата земя, а не установява, че е учредено право на строеж върху държавна земя в полза на ищеца. Счетено е, че с Решение № КЗ-15/30.07.1974г., дори и да се приеме, че са отчуждени 5 дка /макар и в различна от процесната местност, а именно в м. „Нула редут”/, то те са отчуждени в полза на държавата за осъществяване на мероприятие, а не в полза на СБА. В този смисъл е тълкувал и акта за разширение на къмпинга от 1978г. – решението на комисията от 22.06.1978г. да се образува преписка за отреждане в ГНС-Видин. Приел е още решаващият съд, че на ищеца е било предоставено да стопанисва имот, но не са налице данни за проведена процедура по чл.101 НДИ/отм./, тъй като няма представена заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на имота, което може да се приравни на отстъпено право на ползване върху държавен имот по реда и условията на чл.101 НДИ /отм./ Възражението, че заповед на ОНС от 01.05.1979г. /01.04.1979г./ за прехвърляне на имота, която не е представена по делото, е била издадена, тъй като е цитирана в доклад на ОС на СБА, е счетено за неоснователно, тъй като същата не е посочена в документ, издаден от ответника, за да се приеме, че е била налична, а само в частен документ, издаден от ищеца, който се ползва от същия. Доколкото не е налице надлежен акт за отстъпване на право на ползване на имот по НДИ /отм./, то се явяват неприложими разпоредбите на чл.2, ал.4 ЗДС, аналогично на чл.2, ал.4 ЗОбС, на които въззивникът се позовава. За горния извод съдът е почерпил аргументи и от монографията на В. Т. „Правото на държавна социалистическа собственост в НРБ”, изд.”Наука и изкуство”, София 1975, стр. 193, за запазване от държавата на правото на собственост през времето, когато вещите й са в стопанисване от съответните ДЮЛ, респективно организации, които осъществяват стопанска дейност.
Относно възраженията във въззивната жалба за изграждането на постройки в имота, въззивният съд е приел, че не се установява да е било извършено изцяло със средства на ищеца, тъй като от изпращаните писма до съответните държавни и общински органи е видно, че организацията е изисквала отпускане на средства за осъществяване на строежите, като в тази връзка не следва да се кредитират показанията на свидетелите, които противоречат на писмените доказателства. Посочено е, че извършените дейности от обществената организация по използване и стопанисване на имота, съобразно предназначението му, не е довело до преминаване на правото на собственост върху същия в нейна полза, че издаването на разрешението за строеж в полза на СБА не е правен способ за придобиване на собствеността върху сградите в разглеждания случай. В допълнение е направено позоваване на заключенията на вещите лица по СТЕ, че не се установява и идентичност между първоначално отчуждения имот в полза на държавата от 5 дка в местността „Нула редут” за дейност на СБА и процесния къмпинг, който се установява, че се намира на около 4 км от местността „Алимана” и именно който имот е бил разширен пред 1978г.
По второто наведено основание за придобиване на правото на собственост от ищеца - давностно владение, въззивният съд, с оглед забраната по Закона за собствеността през 1951 г. /Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от 17.12.1951 г./ за придобиване по давност на вещи, които са социалистическа собственост, изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр. ЗЗ 1996 г. в сила от 01.06.1996 г., според което само вещи, които са публична държавна или общинска собственост не могат да се придобиват по давност, спирането на давностният срок с § 1 ДР ЗС и продължаването на срока на спирането до 31.12.2022 г., и решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд за обявяване за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г. , е приел, че в случая не следва да се приложи мораториумът за придобиване на държавни и общински имоти – частна собственост, действал в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. поради обявяване на ЗР ЗИЗС /ДВ бр. 9/2018 г./, за противоконституционен. И следва да се разгледа наведеното основание за придобиване на собствеността въз основа на давностно владение, считано от 1996г. Прието е, че от ангажираните по делото гласни доказателства не се установява, че ищецът е владял процесния имот като свой, тъй като макар свидетелят Р. е дал показания, че от 1975г. знае, че къмпингът е стопанисван от СБА, имало е назначени служители, извършвана е поддръжка, ремонти, със средства на СБА е извършвано строителство, и свидетелят Л. да сочи, че служители на ищеца са извършвали поддръжка на къмпинга, почистване, косене на трева, боядисване на ограда, а в последните години има наемател, който е пазач и се грижи за имота, то тези показания не установяват осъществявано владение от страна на ищеца, с което явно да е демонстрирано, че имотът се владее от СБА като негова собственост. Позовал се е още съдът и на установеното по делото, че средствата за строеж и разширяване на обекта са предоставяни основно от държавните и общински органи. Въз основа на това е достигнал до извода, че не се установява да е изтекло давностно владение в полза на СБА, поради което е приел, че исковите претенции по чл.124 ГПК, предявени от СБА срещу Община-Видин, следва да се отхвърлят като неоснователни.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се твърди наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК и очевидна неправилност по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК.
В приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1. Следва ли съдът при постановяване на съдебния акт в мотивите си да обсъди и анализира всички писмени и гласни доказателства, събрани по делото в тяхната съвкупност и доводите на страните? Длъжен ли е въззивният съд да осъществи самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора след обсъждане на доводите на страните и всички събрани доказателства самостоятелно и в тяхната съвкупност? Твърди се противоречие по въпроса с практика на ВКС, обективирана в решение № 22/09.03.2021 г. по гр. д. № 1857/2020 г., II г. о., решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ІІ т. о., решение № 16/09.03.2016 г. по гр. д. № 6670/2014 г. на І г. о., т. 4 от ППВС № 7/1965 г. и т. 12 от ТР № 1 по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, доразвити в: решение № 92/22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. на ІV г. о., решение № 815/2010 г. по гр. д. № 1713/2009 г. на ІV г. о., решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ІV г. о., решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на ІV г. о., решение по т. д. № 1106/2010 г. на ІІ т. о., решение по гр. д. № 4744/2008 г. на І г. о., решение по т. д. № 674/2014 г. на ІІ т. о., решение по гр. д. № 4704/2014 г. на ІV г. о., решение по гр. д. № 2623/2013 г. на ІV г. о., решение № 174/12.01.2011 г. по т. д. № 36/2010 г. на І т. о.;
2. Дължи ли съдът произнасяне по всеки от предявените кумулативно обективно съединени искове с мотиви и диспозитив? Сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/2009 г., ІV г. о., определение № 586/14.10.2010 г. по ч. гр. д. № 476/2010 г., ІV г. о. и определение № 494/05.08.2011 г. по ч. гр. д. № 267/2011 г., ІV г. о.;
3. В хипотезата на чл. 2, ал. 4 ЗДС и чл. 2, ал. 1 ЗОбС, може ли да се приеме, че сградите остават собственост на юридическите лица, вложили средства и труд за тяхното построяване, независимо дали теренът, върху който тези сгради са били изградени, е бил предоставен на тези юридически лица? Липсата на учредено право на строеж на сградите, явява ли се пречка за прилагане на чл. 2, ал. 4 ЗДС и чл. 2, ал. 1 ЗОбС? С какви доказателствени средства се установява изграждането на обекти от страна на юридически лица с нестопанска цел с техни средства в посочената хипотеза? Твърди се противоречие по въпроса с практика на ВКС, обективирана в решение № 619/06.06.2011 г. по гр. д. № 1092/2009 г., I г. о., решение № 884/04.01.2011 г. по гр. д. № 14538/2009 г., І г. о., решение № 768/02.11.2010 г. по гр. д. № 1958/2009 г. на І г. о., решение № 1209/29.09.2001 г. по гр. д. № 2353/2000 г. на ІV г. о., решение № 1985/17.10.2005 г. по гр. д. № 1075/2005 г. на ІV г. о., решение № 1503/11.10.2002 г. по гр. д. № 193/2001 г. на ІV г. о., решение № 203/11.11.2011 г. по гр. д. № 477/2010 г. на І г. о., решение № 13/28.09.2021 г. по гр. д. № 1527/2020 г., решение № 305/28.11.2011 г. по гр. д. № 1421/2010 г. на ІІ г. о., решение № 925/01.03.2010 г. по гр. д. № 1734/2008 г. на І г. о.;
4. Следва ли съдът да уважи направено искане от ответната страна по чл. 190, ал. 1 ГПК за представяне на документи при условие, че ищецът не е представил въпросния документ по делото /нито в копие, нито в оригинал/, а същият е цитиран в неоспорен и приет по делото писмен документ? Може ли съдът да приеме, с оглед разпоредбата на чл. 161 ГПК, че непредставянето на такъв документ установява, че той не съществува?
По следните въпроси се твърди наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. Приложима ли е презумпцията по чл. 69 ЗС при раздържавяването на имуществото и разделянето на бившата държавна собственост между Държавата, общините, кооперациите, юридическите лица с нестопанска цели и другите юридически лица, когато последователно законодателството е целяло уреждане на статута на имотите при съобразяване с установеното дотогава положение, по който начин да осигури стопанисването им от тези, които са ги изградили, на които са били предоставени за ползване във връзка с осъществяване на тяхната дейност и цели, свързани с провеждане на държавната политика в отделните сектори на обществено-икономическия живот и които фактически са ги ползвали.;
2. При предявен иск за собственост на основание чл. 2, ал. 4 ЗДС и чл. 2, ал. 2 ЗОбС, възможно ли е само и единствено от липсата на изричен писмен документ, удостоверяващ предоставянето на имота по надлежния за това ред (НДИ /отм./), да бъде счетено, че фактическият състав за придобиване на правото на собственост от ищеца не е осъществен?
Налице е основанието за допускане касационното обжалване по първия въпрос в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, който обобщено се свежда до задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства в съвкупност и доводите на страните, като изложи свои мотиви по съществото на спора, за преценка съответствие на въззивното решение с посочената в изложението практика на ВКС по този въпрос. Последното прави ненужно да се обсъжда дали касаторът е установил наличие на основание, попадащо в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените други въпроси в изложението към касационната жалба, или на основанието по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК.
При допускане на обжалването касаторът дължи заплащането на държавна такса според цената на иска, определена по чл.70 ГПК (с определение от 24.03.2021г. по гр. д.№ 2154/2020 г. на РС-Видин, първоначално сезиран с исковата молба, прекратено и изпратено по подсъдност на ОС-Видин), и липсата на спор до приключване на първото открито съдебно заседание относно така определената цена, която е 162 636,80 лв. за ПИ и общо 11 000 лв. за сградите. Или държавната такса по касационната жалба в случая възлиза на 868,18 лв. , съответна на половината от събраната по исковата молба.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Г. К. състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1000/18.07.2023 г. по в. гр. д. № 2488/2022 г. на Апелативен съд – София, изменено в частта за разноските с определение № 2729/31.10.2023 г. по същото дело.
УКАЗВА на касатора Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“, гр. София в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 868,18 лв. , КАТО при неизпълнение вцялост на указанието, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане и производството по нея прекратено.
При внасяне на дължимата държавна такса в срок, делото да се докладва на Председателя на Второ г. о. на Върховния касационен съд, за насрочване на открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: