31 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2677
София, 27.05.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3601/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. С. Д. срещу решение № 2563 от 26.04.2024 г. по в. гр. д. № 13334/2022 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 09.08.2022 г. по гр. д. № 48613/2019 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д. срещу В. Г. Д., Ц. Н. Ц. и Х. И. Ц. обективно и субективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че ищците са собственици на 1/2 ид. ч. на основание учредено право на строеж и по наследство от Е. Н. Д., от имот - таванско помещение на сграда с идентификатор [№], в [населено място], [улица], общ. Столична, обл. София, а при условията на евентуалност - на основание давностно владение за периода от 03.10.2003 г. до предявяване на исковата молба на 22.08.2019 г.
По делото е установено, че собственикът на земята Н. Ц. Д. е учредил през 1984 г. по реда на чл. 56 ЗТСУ (отм.) право на строеж в полза на Е. Д. и Ц. Ц. за процесния тавански етаж поравно на двамата - по 1/2, като е разпределил ползването така: източната част да се ползва от Е. Д., а западната - от Ц. Ц..
Е. Д. е починал и е...