8О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2668
гр. София, 27.05.2025 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 4587 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Детска градина „Звездица“, [населено място], чрез пълномощници адв. М. Б. и адв. А. Й., против въззивно решение № 691/23.07.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 770/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта му, с която след отмяна на решение № 758/17.04.2024г. по гр. д. № 627/2024 г. на Районен съд – Бургас, и осъдена Детска градина „Звездица“, [населено място] да заплати на Д. С. М., сумата от общо 7959,90 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ във вр. чл. 21, ал. 2 от Колективен трудов договор от 24.06.2022 г., сключен между [община] и Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Синдикат на българските учители към Конфедерация на независимите синдикати в България и Регионален синдикат „Образование“ към Конфедерация на труда „Подкрепа“; както и сумата от 94,52 лв. - лихва за забавено плащане за периода от 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 7959,90 лв., считано от 01.02.2024г. до окончателното й изплащане /въззивното решение, в частта му с която се отхвърля иска за законна лихва за периода от 16.11.2023 г. до 31.12.2023 г. в размер от 136,38 лв., като необжалвано в срок е влязло в сила/.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. В същата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че на ищцата се дължи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ от 8,5 брутни работни заплати. Според касатора смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от КТД за [община] е, че договорения по-висок размер на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ от 8,5 брутни работни заплати за непедагогическия персонал и 11 брутни работни заплати за педагогическия персонал, касаят единствено и само хипотезата, при която работникът или служителят, член на синдикалната организация е придобил 10 години трудов стаж при същия работодател, т. е. уговорените по-високи размери на обезщетения не касаят всички служители в сферата на образованието, а само тези които отговарят и на допълнително изискване за продължителност на трудовия стаж, каквото при ищцата не е налице.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „Длъжен ли е въззивният съд, при постановяване на решението си, да прецени всички доказателства по делото и всички доводи на страните? Следва ли приетата от съда фактическа обстановка да съответства на представените по делото доказателства?“; 2. „В случай, че липсва спор между страните по КТД относно действителната им обща воля, респ. относно смисъла на дадена разпоредба в КТД, има ли право съда да придава друг смисъл на същата разпоредба, който е противоположен от възприетото от самите страни? При липса на спор между страните относно точния смисъл на договорните разпоредби има ли право съдът да тълкува тези разпоредби? Може ли съдът да извърши тълкуване на действителната воля на страните без да вземе предвид всички кумулативно предвидени критерии в чл. 20 от ЗЗД, в това число целта на договора, обстоятелствата, при които е сключен договорът; поведението на страните преди и след сключването му и разменената кореспонденция във връзка с това?“; 3. „Средствата, отпускани от държавния бюджет за финансиране на делегираните от държавата дейности, в частност за финансиране дейностите, свързани с предучилищното и училищното образование, трансформират ли се в общински средства, след извършването на трансфера от централния бюджет?; 4. „Допустимо ли е колективно трудово договаряне по общини по смисъла на чл.51 „в“ от Кодекса на труда, за делегираните от държавата дейности, финансирани с бюджетни субсидии от централния бюджет?“; 5. „Императивна или диспозитивна е разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ, в частта касаеща необходимостта от наличието на определен брой години трудов стаж, за получаване на увеличения размер на гратификационото обезщетение“ и 6. „Допустимо ли е с КТД да бъде премахнато изцяло изискването за определен брой години трудов стаж, като условие за получаването на увеличен размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ и уеднаквяването на правното положение на всички служители, които се пенсионират, без значение дали са придобили 1 ден или 30 години трудов стаж при един и същ работодател?“. По първия въпрос се сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 50098/10.05.2024 г. по т. д. № 1286/2021 г. на I т. о.; решение № 327/03.04.2017 г. по гр. д. № 2119/2016 г. на IV г. о.; решение № 52/07.06.2017 г. по гр. д. № 3463/2016 г. на I г. о.; решение № 37/29.03.2012 г. по гр. д. №241/2011 г. на I г. о. По втория въпрос се сочи противоречие с: решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на I т. о.; решение № 50036/12.06.2023 г. по гр. д. № 5044/2021 г. на IV г. о. и решение № 106/16.07.2018 г. по гр. д. № 4088/2017 г. на III г. о. По последните четири въпроса се сочи наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата Д. С. М., е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел, че по делото не е спорно и е установено от приетите писмени доказателства, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищцата Д. М. е изпълнявала при ответника длъжността „помощник-възпитател“ в периода 25.09.2018 г. - 16.11.2023 г., или общо в размер на 5 г., 1 м. и 21 дни, както и че трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед №443/16.11.2023 г. на директора на ДГ „Звездица“ на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ - поради придобито от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Установено е също, че М. е била член на СС на КТ „Подкрепа“ в ДГ „Звездица“. Липсвал спор, че след прекратяване на трудовия договор, на ищцата било изплатено посоченото в заповедта обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 31, ал. 1, т. 6 от КТД № Д01-269/06.12.2022 г., в размер на две брутни работни заплати, или сумата от 2449,20 лв. Според чл. 31, ал. 1, т. 6 от КТД за системата на предучилищното и училищно образование № Д01-269/06.12.2022 г. /в сила от 26.11.2022 г. и действал към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата/, сключен между Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Р. Б. и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, на основание чл.222, ал.3 от КТ - на работниците и служителите, които са работили при същия работодател по - малко от 10 години от трудовия му стаж се изплаща обезщетение от 2 брутни работни заплати. В чл.5 от същия КТД било посочено, че с КТД на равнище по-ниско от отраслово могат да се договарят само по - благоприятни условия от установеното в договора.
Не бил спорно между страните и сключването на КТД за [община] на 24.06.2022 г. /със срок на действие две години от датата на подписването му, т. е. до 24.06.2024 г./ между [община] и Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/, Синдиката на българските учители към Конфедерация на независимите синдикати в България и Регионалния синдикат „Образование“ към Конфедерация на труда „Подкрепа“, в чл. 21 от който било предвидено при прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 1 - 3 работодателите да изплатят на работника/служителя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от три месеца, ако същият остане без работа, както и да изплатят на основание чл. 222, ал. 3 от КТ - 11 БРЗ за педагогическия персонал и 8,5 БРЗ за непедагогическия персонал. На посочената разпоредба била основана и претенцията на ищцата по делото.
За да приеме, че искът е основателен, и че на ищцата се дължи доплащане от още 6,5 БРЗ /към вече изплатените от работодателя 2 БРЗ/, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 228, ал. 2 от КТ, предвиждаща че размерите на обезщетенията по чл. 215, чл. 218, чл. 222 и чл. 225 от Кодекса на труда се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по - големи размери. Приел е, че в конкретния случай с КТД от 24.06.2022 г. сключен с [община], са уговорени по-високи размери на обезщетенията за пенсиониране /каквато законова възможност била изрично предвидена в закона/, без ограничения в зависимост от придобития трудов стаж на лицата имащи право да ги получат. Съгласно чл. 57, ал.1 КТ този КТД имал пряко действие по отношение на ищцата, като член на синдикална организация, която е страна по договора. Съгласието относно размера и условията за получаване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ било договорено с КТД от 24.06.2022 г. на общинско ниво, което гарантирало, включително и чрез съдебна защита, изплащането на уреденото с него обезщетение. При брутната работна заплата на ищцата в размер на 1224,60 лв., искът се явявал основателен и доказан да предявения с исковата молба размер - 7959,90 лв.
За неоснователни са приети възраженията на ответника за нищожност на разпоредбата на чл. 21 ал. 2 от КТД за [община] от 24.06.2022 г. Посочено е, че съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗПУО детската градина е институция в системата на предучилищното и училищното образование, като според чл. 35, ал. 1 от ЗПУО, детските градини са общински или частни, като по изключение може да се създават и държавни детски градини /чл. 35, ал. 2 ЗПУА/. По аргумент от чл. 29, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 1 ЗПУО, общинските детски градини са юридически лица и съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗУПО се финансират от бюджета на общината, т. е. Детска градина “З.“ била общинска институция в системата на предучилищното образование и като такава се финансирала от бюджета на [община]. С оглед изложеното е прието, че [община], като първостепенен разпоредител с бюджетни средства /чл. 11 ал. 3 от Закон за публичните финанси/ за финансирана от общинския бюджет дейност „предучилищно и училищно образование“, на основание чл. 51в, ал.1 от Кодекса на труда, е имала право да сключи КТД за заетите във финансираните от общинския бюджет образователни институции - общински детски градини, училища и обслужващи звена /ЦПЛР и ЦСОП/. Прието е също, че чл. 21 ал. 2 от КТД не противоречи на разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ. Последната била диспозитивна с императивен минимум на размера на обезщетението, като разпоредбата на чл. 228, ал. 2 КТ допускала въвеждане от работодателя на друг начин за формиране на обезщетенията, който не можело да е по-малко благоприятен за правоимащия. Това следвало и от чл. 50, ал. 2 КТ /според който КТД не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан/. В съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от КТ /съгласно която с колективния трудов договор се уреждали въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона/, в КТД от 24.06.2022 г. бил уговорен по-висок размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ.
Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Поставеният първи въпрос, относно дейността на въззивния съд при решаване на правния спор и задължението му да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните поотделно и в съвкупност, както и да посочи кои факти приема за установени и кои не и въз основа на кои доказателства, не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът, обуславя обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената от ВКС практика, в т. ч. и тази посочена от касатора, според която въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал, като е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. Съдът трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи за наличие на основание за изплащане на ищцата на обезщетение по чл. 222 ал.3 КТ размер на 8,5 БРЗ, респ. за основателност на предявения иск за главница. Следователно по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с този анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по втория поставен въпрос за тълкуване съдържанието на клауза в договор съгласно правилата на чл. 20 от ЗЗД предвид спецификата, свързана с целта и предмета на Колективния трудов договор. Когато от уредбата в КТД, произтичат права за съответна категория работници и служители да получат обезщетения в по-голям размер при прекратяване на трудовото правоотношение на определени основания, за да бъде изключен служител от кръга правоимащи лица, работодателят следва да се позове на клауза с ясно съдържание. Касае се за договорна уредба на обществени отношения /трудови или осигурителни/, когато с КТД се договарят обезщетения в по-висок размер, при основания за получаването им, уредени в КТ. Без да се позове на ясно договорена условност или на закона, работодателят не може да отказва обезщетение в полза на правоимащ по КТД, изтъквайки ограничения, които нямат изражение в съдържанието на КТД /в т. см. решение № 164/19.07.2012 г. по гр. д. № 902/2011 г. на ВКС, III г. о./. Посоченият принцип при тълкуване на уговорките в КТД е съобразен от въззивния съд при решаващата му дейност.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и с оглед поставените въпроси с №№ 3 и 4 в изложението. На първо място следва да се отбележи, че същите са поставени общотеоретично с мотив, че в сферата на образованието традиционно се сключват множество КТД на общинско ниво, с които се регламентират по-благоприятни условия, включително и такива, касаещи разходването на средства, предоставени от централния бюджет за финансиране на делегираните от държавата дейности. Дори да се приеме, че въпросите са значими за спора, в случая не е налице твърдяната от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касация. С оглед разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на съдебна практика не е достатъчно основание да се приеме, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според разпоредбата на чл. 52 ал. 2 от ЗПУО, общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование се финансират чрез бюджета на общините. Средствата, отпускани от държавния бюджет за финансиране на делегираните от държавата дейности, включително за предучилищното и училищното образование, са част от бюджета на общината /чл.45 ал.1 от Закон за публичните финанси/. Те се включват в общинския бюджет като целеви трансфери от централния бюджет и се използват за финансиране на конкретни дейности, определени от държавата /интегрирани са в общинските бюджети, но са предназначени за конкретни цели и не могат да бъдат използвани за други нужди на общината/. Тези средства са част от бюджета на общината, макар и да не са част от местната бюджетна политика в смисъла на автономно разпределяне /те подлежат на специален контрол и отчетност съгласно законодателството и указанията на Министерството на финансите и Министерството на образованието/. С оглед изложеното, могат да се сключват колективни трудови договори на общинско равнище, включително в системата на образованието, съгласно чл. 51в от КТ. Самата разпоредбата на чл.51в, ал.1 от КТ, в която е предвидено, че „колективни трудови договори по общини за дейности, финансирани от общинския бюджет, се сключват между представителните организации на работниците, служителите и на работодателите”, е ясна и не се нуждае от тълкуване. Колективното трудово договаряне по чл. 51в от КТ е допустимо, включително и за делегираните от държавата дейности, финансирани с бюджетни субсидии от централния бюджет, като колективният трудов договор може да урежда трудови и осигурителни отношения в рамките на отпуснатите средства и нормативните ограничения, като може и да увеличава разходи по делегирани дейности, когато е осигурено допълнително финансиране, например от собствени приходи на общината или от допълнителни целеви трансфери.
Последните два въпроса са поставени в контекста на възраженията на касатора поддържани в процеса, че чл. 222 ал. 3 КТ трябва да се тълкува в смисъл, че е допустимо да се уговаря по-голям размер на обезщетението само за една от двете категории лица, посочени в цитираната норма, а именно тези, имащи посочения в разпоредбата трудов стаж от 10 г., съответно 20 г., респ. че разпоредбата на чл. 21 ал. 2 от КТД за [община] от 24.06.2022 г. касае само тях. Приетото от въззивния съд е, че такова ограничение в посочената разпоредба от КТД не е налице. Чл. 228 ал. 2 от КТ, съгласно която размерите на обезщетенията по чл. 222 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери, също не съдържа подобно ограничение. Тя установява по императивен начин само задължителния миниум на обезщетението по чл. 222 ал. 3 КТ, който обвързва работодателя и е гарантиран за работника, и не поставя ограничения за работниците да бъдат уговаряни обезщетения в по-големи размери. Няма законова пречка да се договаря по-висок размер на обезщетението за всяка една от двете категории лица посочени в чл. 222 ал. 3 КТ. Разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване. Поради това не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тези въпроси.
Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението.
При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 1200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 691/23.07.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 770/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Детска градина „Звездица“, [населено място], с БУЛСТАТ[ЕИК], да заплати на Д. С. М., с ЕГН [ЕГН], сумата 1200 лв. - разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.