Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 6701 от 06.10.2017 г. по в. гр. д. № 5539/2010 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 18.01.2010 г. по гр. д. № 21277/2007 г. и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от С. С. К., Й. С. К. и С. С. К. против [фирма], ЕИК [ЕГН], искове с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК отм. за установяване, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ на поземлен имот с пл.№ 510056 по КВС, м. „Л.” в землището на Г., съставляващо съгласно актуалния му териториално - устройствен статут реална част с площ 209 кв. м от УПИ І-204, кв. 21А по плана на [населено място], м. ”Д.”, целият с площ 10.495 дка, както и съединените при условията на евентуалност искове за установяване правото на собственост на ищците върху 209/10495 ид. части от описания недвижим имот.

В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от С. С. К., Й. С. К., С. С. К. и Л. Й. К. чрез техния пълномощник адв. Ат. Ж.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че същото е постановено от незаконен състав поради това, че двама от тримата членове на състава не са участвали в съдебното заседание при постановяване на решението, тъй като са били съдии в други съдилища. Твърдят, че съдът е основал решението си на заключенията на в. л. Б. Х. и Ю. П., обективирани в изразените от тях особени мнения, без да обсъди останалите събрани по делото писмени доказателства и назначени съдебно - технически експертизи.

Иска се въззивното решение да се допусне до касационно обжалване за проверка на неговата валидност и допустимост, както и по въпроса допуснал ли е въззивният съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е назначил тройна съдебно - техническа експертиза по въпроси, по които са приети заключения на еднолична и разширена съдебно технически експертизи пред първата инстанция и които не са били оспорени; като не е обсъдил събраните по делото относими към изхода на спора писмени доказателства и не е преценил особеното мнение на вещото лице във връзка с всички събрани доказателства. Поддържат, че тези въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС. Позовават се на всички основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В отговор на касационната жалба ответникът [фирма] изразява становище, че поставените въпроси не отговарят на изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК и по тях не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата валидност и допустимост се обосновава с това, че двама от членовете на съдебния състав, участвал при разглеждане на делото в последното съдебно заседание във въззивната инстанция, в което е даден ход на делото по същество, към момента на подписване на постановеното решение не са били съдии в Софийски градски съд: един от членовете на състава е избран за съдия в друг съд, считано от 25.06.2016 г., а командироването на другия в Софийски градски съд е прекратено, считано от 29.06.2015 г.

Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от ТР № 1 от 10.02. 2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, съдебното решение, при подписването на което някой от съдиите е бил избран за съдия в друг съд, не е нищожно. От друга страна разпоредбата на чл. 227, ал.9 ЗСВ / предишна ал.8/ предвижда, че в случаите, когато съответният закон поставя изискване за неизменност на състава, съдията продължава да участва в делата на съда, в който работи, а след приключване на командироването довършва и делата в съда, в който е бил командирован. Оттук следва, че с прекратяване на командироването правомощията на командирования съдия за постановяване на съдебни решения по обявени за решаване дела с негово участие като член на състава на съда, не отпада. Поради това също не може да се приеме, че подписването на съдебното решение от командирован съдия след прекратяване на командироването, е нищожно.

По тези съображения настоящият състав не намира основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като вероятно нищожно.

Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставения от жалбоподателите процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, които имат значение за правилното решаване на спора.

По делото е прието за установено, че с решение по гр. д. № 6875/2005 г. на Софийски районен съд, постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, е отменено решението на ОСЗ ” П.” от 11.05.2005 г., с което е отказано на наследниците В. П. С. възстановяване на собствеността върху нива от 0.209 дка в строителните граници на кв. Г., м.”Л.”, представляваща имот № 5100546, и е постановено друго, с което е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху този имот. Въз основа на това влязло в сила решение ОСЗГ „П.” е постановила решение № 12 от 28.06.2006 г. за възстановяване на имота в съществуващи стари реални граници. Установено е също, че имот № 510056 попада в границите на имот пл.№ 204, за който са отредени УПИ І-204 и УПИ ХІІ-204, 192, 1260,730,1521 в кв. 2 по регулационния план на м.”Д.-2”София, одобрен през 2005 г. Част от имот № 510056 с площ 168 кв. м подадат в УПИ І-204, а 41 кв. м върху нереализирана улица. УПИ І-2-4 и УПИ ХІІ за закупени от ответника [фирма] през 2006 г. Продавач по договора е [фирма], който се легитимира като собственик на основание договор за покупко - продажба от 2004 г., с който е закупил от [фирма] терен от 42 055 кв. м, представляващ южната реална част – дял ІІ по скица - проект за продажбата от ПИ пл.№ 159, целият с площ 238 222 кв. м. по скица, а по документ за собственост - от 220 000 кв. м, нанесен в кад. лист № 653, 654 и 673 по неодобрен кадастрален план на [населено място], м. „К. булевард”, при съседи на продадената част: от юг - път София - П., от запад - черен път и напоителен канал, от изток - останалата част от ПИ № 159. Продадената реална част е нанесена в кадастралния план с пл.№ 204. За установяване на своето право на собственост върху продаваемия имот продавачът [фирма] се е позовал на Договор за продажба от 16.02.2000 г., сключен с министъра на икономиката в качеството му на орган по чл. 3, ал.1, т.1 ЗППДОбП отм., с който на основание чл. 34, ал.1, т.4 и ал.2 и 3 от ЗППДОбП отм. закупил правото на собственост върху недвижим имот - къмпинг ”В.”- обособена част от [фирма], находящ се в [населено място], в землището на [населено място], м. ”В.”, с обща застроена и незастроена площ от 220 000 кв. м, съгласно А. № 00260 от 25.06.1997 г., при граници: от изток - път, от запад - напоителен канал и черен път, от юг - път София - П. и от север - площадка на „П.”.

Така установените факти по делото и становищата на страните са очертали като съществен за изхода на спора за собственост въпросът дали възстановеният на ищците имот попада в границите на къмпинг „В.”, предмет на договора за продажба от 16.02.2000 г. За изясняването му по делото са приети писмени доказателства и са назначени няколко съдебно - технически експертизи. Според изслушаните и приети пред първата инстанция еднолични и разширена съдебно - технически експертизи имот пл.№ 204 не е в обхвата на къмпинг „В.”, предмет на приватизационния договор от 2000 г., а е съседен на него. Изводите си вещите лица са основали на съпоставка на формата, площта и границите на къмпинга, заснети в скица - приложение към информационния проспект за продажба на обособената част, и площта, формата и границите на имот пл.№ 159, нанесен в кадастралния план след сделката. До същия извод е достигнала и първата разширена съдебно - техническа експертиза, приета от въззивната инстанция. Заключението е подписано с особено мнение от в. л. Б. Х., според която западната граница на имот пл.№ 204 съответства на западната граница на къмпинга - напоителен канал и черен път, посочена в договора за приватизация и в А. от 1997 г. Този извод е възприет и със заключението на допълнителната разширена съдебно техническа експертиза, подписана с особено мнение от в. л. М. Р..

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че имот пл.№ 204 и съответно възстановеният на ищците имот с пл.№ 510056 попада в границите на закупения от [фирма] недвижим имот. При формиране на този извод се е позовал на заключението на допълнителната тройна съдебно - техническа експертиза, като е приел, че същото е по - обосновано като изготвено въз основа на по - задълбочено и пространно проучване на границите на изследваните имоти по кадастралните и регулационните планове и в този смисъл отразява достоверно реалното местоположение на западната им граница.

Установено е по делото от събраните писмени доказателства и от заключенията на съдебно - техническите експертизи, че отреждането на терен за къмпинг „В.” е станало на два етапа: през 1968 г. съществуващият терен от 100 дка е разширен с още 120 дка необработваеми и слабопродуктивни земи при граници на разширението: от изток - път, от запад - напоителен канал и черен път, от север - площадка на „П.” и от юг - оградата на съществуващия къмпинг. Представени са скици-извлечения от кадастрален план, изработен през 1970 г., и едромащабна топографска карта /ЕТК/ от 1988 г., в които е заснета ограда по западната страна на къмпинг „В.”, а западно от нея в северната част на къмпинга - канал, който е различен от този, посочен от мнозинството от вещите лица от допълнителната разширена съдебно - техническа експертиза и в особеното мнение на в. л. Б. Х. по първата разширена съдебно - техническа експертиза. В съдебно заседание, проведено на 08.06.2015 г. вещите лица Ю. П. и Б. Х. са пояснили, че в приложената по делото едромащабна топографска карта има данни за други два канала, освен този, посочен от тях, които не съществуват на място, а освен това не било ясно дали са напоителни или други канали. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е обсъждал събраните по делото писмени доказателства, относими към установяване местоположението на западната граница на къмпинг „В.”, а е основал изводите си по този въпрос единствено на заключението на приетата пред него допълнителна съдебно - техническа експертиза. Като е процедирал по този начин, въззивният съд се е отклонил от трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 12 и чл. 235 ГПК, съгласно която той е длъжен да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, събрани по делото. Това обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по поставения от касаторите процесуалноправен въпрос.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6701 от 06.10.2017 г. по в. гр. д. № 5539/2010 г. на Софийски градски съд.

УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв., като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: