О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 784

гр. София, 15.10.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева

2. В. П.

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2424 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 791/14.02.2018 г., постановено по гр. д.№ 982/2017 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима в обжалваната част.

С решението си, въззивният съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.215 КТ е основателен до размера, уважен от първоинстанционния съд и е потвърдил решението на първата инстанция.

Съдът е приел, че претенцията за изплащане на дневни пари на ищцата е основателна, тъй като е приел, че тя е била командирована в Ф. Р. Г. за периода 25.03.2013 г. до 31.10.2013 г. Съдът е приел, че местоработата на ищцата е в България, но съгласно трудовия договор същата се задължава да работи като изпратена в Г., като въз основа на тази договорка в трудовия договор, съдът е приел, че ищцата е била командирована в друга страна от ЕС, като на това основание е приел исковете за основателни. Прието за основателна и претенцията на ищцата за заплащане на пътни пари, на горното основание, като размера на претенцията е определен съобразно заключението на вещо лице, въз основа на НСКСЧ.

В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос, който е от значение за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Сочения правен въпрос е, дали при командироване на работник в друга държава членка на ЕС в рамките на предоставяне на услуги на основание чл.121, ал.3 отм. КТ при договорени ставки на възнаграждение в страната от ЕС, съответствуващи на минималните за тази страна ставки, работодателят е длъжен да заплати дневни на основание чл.215 КТ и НСКСЧ.

Сочи се противоречиво разрешение по този правен въпрос в съдебната практика, като се сочат решения както следва от 06.06.2014 г. по гр. д.№ 196/2014 г. на Окръжен съд – Сливен, №919/03.11.2015 г. по гр. д.№ 2083/2015 г. на Районен съд – В. Т. където е прието, че дневни пари, под формата на командировъчни не се дължат. Това противоречиво разрешение на правния въпрос налага и допускането да касационно обжалване на въззивното решение, като доколкото липсва практика на ВКС по този правен въпрос, касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за развитие на правото.

На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 257,50 лева.

Водим от горното, състава на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 791/14.02.2018 г., постановено по гр. д.№ 982/2017 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.

УКАЗВА на [фирма] да внесе държавна таксда в размер на 257,50 лева по сметката на ВКС, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.