О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 593

София, 15.102018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Татяна Върбанова

т. дело № 1015/2018 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 1855 от 01.02.2018 г., подадена от „ЧЕЗ Разпределение България” АД, [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2720 от 29.12.2017 г. по т. д. № 5516/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решението от 05.07.2017 г. по т. д. № 5845/2015 г. на Софийски градски съд, VІ-12 състав. С първоинстанционното решение ТД „ЧЕЗ Разпределение България” АД е осъдено да заплати на „Био енергийни технологии” ЕООД, ЕИК[ЕИК], сумата 28 486.36 лв., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, представляваща заплатена цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи въз основа на отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на КЕВР, ведно със законната лихва от 17.09.2015 г. и разноски по делото.

Касаторът поддържа доводи за недопустимост на въззивното решение, тъй като при наличие на валидно облигационно правоотношение е недопустимо предявяването на иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Твърдят се и основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора, при постановяване на въззивното решение съдът е допуснал нарушение на правилата на доказателствената тежест и не е обсъдил всички доказателства по делото; неправилно е тълкувал и приложил материалния закон при преценката на нормативното предвиждане за възмездност при предоставяне на услуга и характера на договорните отношения между страните. В жалбата се поддържат и доводи за приложимост на правото на...