О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2703

гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. ч. гр. д. №1980 по описа за 2025 г., приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частни касационни жалби на Г. М. П. и П. Ц. П. срещу определение рег.№156 от 21.03.2025 г. по в. ч гр. д. №126 по описа за 2025 г. на Великотърновския апелативен съд, Втори граждански и търговски състав, с което е отменено определение №268 от 19.02.2025 г. по ч. гр. д. №145 по описа за 2025 г. на Великотърновския окръжен съд и са наложени поисканите от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество мерки за обезпечение на бъдещите искове с правно основание чл.153 от ЗОНПИ, които ще бъдат предявени от Комисията против жалбоподателите.

Частните жалбоподатели твърдят, че определението е недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като основания за допускане на касационно обжалване сочат недопустимост, очевидна неправилност на определението и предпоставките, съдържащи се в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. За допустимостта и основателността на иск по ЗОНПИ необходимо ли е да има данни, че превишението на разходите над доходите на проверяваното лице има за свой източник или произход незаконнна/престъпна дейност? При липса на подобни твърдения допустим ли е такъв иск?

2. Следва ли да се допусне обезпечение на бъдещ иск на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, когато към искането за допускане на обезпечението не са приложени никакви писмени доказателства, с изключение на решение на Комисията за внасяне на искане до съда за допускане на обезпечение?

3. Налице ли е основание за започване на проверка по чл.107, ал.2 от ЗОНПИ, когато лице, заемащо висша публична длъжност е подало декларация за имущество и интереси по чл.35, ал.1, т.2 от същия закон след законоустановените срокове без извинителна причина?

Молят да бъде допуснато касационно обжалване на определението, което да бъде обезсилено или отменено и да бъде постановено друго, с което искането за обезпечение на бъдещите искове да бъде оставено без уважение.

Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на определението на Великотърновския апелативен съд, като оспорва частните жалби и по същество.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното:

Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е отправила до Великотърновския окръжен съд искане за обезпечаване на бъдещите искове, които ще бъдат предявени срещу П. Ц. П. и Г. М. П. чрез посочени в искането обезпечителни мерки. С определение № 268 от 19.02.2025 г. по ч. гр. д. № 145 по описа за 2025 г. Великотърновският окръжен съд е отхвърлил искането. Приел е, че представените доказателства не позволяват да се направи предположение, че ответниците притежават незаконно придобито имущество. Касае се за едностранно съставени документи, базирани изцяло на изчисления по данни на официалната статистика. Определението е съобщено на представител на Комисията на 24.02.2025 г. и срещу него е подадена на 4.03.2025 г. чрез „Булпост“ частна жалба до Великотърновския апелативен съд. Въззивният съд въз основа на представените към искането доказателства е приел, че са налице двете предпоставки по чл.117, ал.2 от ЗОНПИ за допускане на обезпечение на бъдещите искове с правно основание чл.153 от ЗОНПИ с цена 278 251,49 лв., поради което е отменил първоинстанционното определение и е наложил поисканите обезпечителни мерки. При съобразяване с обстоятелството, че трети март е неприсъствен ден се установява, че седмодневният срок по чл.117, ал.4 от ЗОНПИ за подаване на частната жалба е спазен. Това означава, че противно на твърдението на касаторите, частната жалба не е просрочена, поради което обжалваното определение не е недопустимо.

Няма основания да се допусне касационно обжалване и по поставените от частните жалбоподатели въпроси, тъй като дадените от въззивния съд разрешения съответстват на практиката на ВКС, създадена във връзка с обезпечителното производство по ЗОНПИ, съдържаща се в определения №246 от 4.07.2022 г. по ч. гр. д. № 1993/2022 г. на IV ГО, №60299 от 17.8.2021 г. по ч. гр. д. № 2402/2021 г. на III ГО, № 290 от 09.07.2020 г. по ч. гр. д. № 3978/2019 г. на ІІІ ГО, № 57 от 06.02.2020 г. по ч. гр. д. № 278/2020 г. на ІV ГО, № 677 от 24.11.2011 г. по гр. д. № 637/ 2011 г. на IV ГО и др. Практиката е съобразена със спецификата на това обезпечително производство, при което е изключена възможността съдът да допусне обезпечение на иска след представяне на гаранция в определен размер съгласно чл.180 и 181 от ЗЗД. Това е така, защото държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконносъобразно обезпечаване на иска/чл.2, ал.2 от ЗОДОВ), освен това държавата е сигурен платец, поради което съдът не може да допуска обезпечението при условията по чл. 391, ал. 1, т. 2 или по ал. 2 ГПК. Следователно специалната уредба на правото на обезпечение предвижда, че когато искът е допустим, а обезпечителната мярка съответства на обезпечителната нужда, съдът не може да отхвърли молбата за допускане на обезпечение, освен ако изводът за вероятната основателност на иска е категорично изключен било само при обсъждане на твърденията в молбата за обезпечение, било при обсъждането на приложените към нея доказателства. Разпоредбите на ЗОНПИ, касаещи обезпечението, не са в противоречие с правото на ЕС, а са част от необходимите мерки съгласно чл. 7 Директива 2014/42/ЕС, позволяващи обезпечаване на имуществото с оглед евентуална последваща конфискация. Поставените от касаторите въпроси по своята същност не касаят допустимостта на бъдещия иск за гражданска конфискация, а единствено неговата основателност, която ще е предмет на бъдещото исково производство по чл. 153 от ЗОНПИ, но не и на обезпечителното производство, в което се борави с вероятност и се извършва само непълно доказване. За да бъде допуснато обезпечение, съдът следва да формира извод за вероятна основателност, а не за пълна доказаност на исковата претенция. Преценката на сезирания съд за вероятната основателност на иска въз основа на писмените доказателства в нейна подкрепа се извършва в рамките на очертаните от чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК предели и следва да е най-обща, без да е нужно да се навлиза в подробно обсъждане. Конкретната преценка на представените писмени доказателства, доказателствените и правни изводи, следващи се от тях, са в правомощията на съда, разглеждащ материалноправния спор по същество, а не на съда по обезпечението. В предмета на доказване по иска с правно основание чл. 153 и сл. ЗОНПИ е наличието на основание за проверка, установяването по несъмнен начин на размера на несъответствието между приходите и разходите на ответниците, начина на изчисляване на това несъответствие и от какво произтича то, но това установяване не може да бъде извършено в обезпечителното производство, чиято цел е да бъде предотвратено осуетяването или затрудняването на осъществяването на правата по решението за гражданска конфискация. Именно с тази практика е съобразено обжалваното определение на въззивния съд, който е основал изводите си за вероятната основателност на исковете на представените от Комисията доказателства, а не само на финалното нейно решение, както погрешно се твърди във втория въпрос.

Съответствието на обжалваното определение с приложимия закон и практиката на ВКС означава, че този съдебен акт не може да се окачестви като очевидно неправилен, поради което и на това основание не следва да се допуска касационно обжалване.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение рег.№156 от 21.03.2025 г. по в. ч гр. д. №126 по описа за 2025 г. на Великотърновския апелативен съд, Втори граждански и търговски състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: