О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2651

София, 26.05.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело 1680 / 2025 година

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 21214 от 09.08.2024 г., подадена от К. Я. Д., непълнолетен към момента на подаването й, действащ със съгласието на своята майка Л. Г. А., срещу определение № 1643 от 01.07.2024 г. по гр. д.№ 846/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба с вх. № 117203/13.12.2023г. срещу протоколно определение от 16.10.2023г по гр. д.№ 4896/2023 г. на СГС. С последното е оставено без уважение искането на частният жалбоподател за присъединяване по делото като ищец и приемане за разглеждане на предявени от него искове с правно основание чл.124 ГПК за признаване правото му на собственост на основание изтекла придобивна давност срещу ответницата и други лица, които да бъдат конституирани, и прогласяване недействителност на договор за продажба на имота от 6.07.2021г. между тях.

В частната жалба се изразява оплаквания за неправилност поради нарушение на процесуалните правила – непредоставяне на правна помощ и незачитане интересите му като дете. Счита, че има право да предяви иск за установяване правото му на собственост, придобито на основание придобивна давност, а противното е отказ от правосъдие.

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба, е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение е, което е преграждащо и подлежи на обжалване, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК. Частната жалба не е касационна, поради което съдът не обсъжда поставените въпроси за допускане до касация.

Данните по делото са следните:

Производството по гр. д.№ 4896/2023 г. на СГС е образувано по предявен иск пред Софийски РС и изпратен по подсъдност на СГС от Л. Г. А. против Н. И. Д. за заплащане на подобрения в размер на 28576 лв. в апартамент, в който живее и разноски за същия в размер на 10161 лв., като е заявила и искане за признаване право на задържане до изплащане на първата сума. След размяна на книжа и подаване на отговора, но преди първото съдебно заседание е подадена молба от Л. Г. А. и синът й К. Я. Д., [дата на раждане] , действащ с нейно съгласие. С тази молба е заявено оттегляне на иска за сумата 28576 лв. против Н. Д.. К. Я. Д. е заявил искане да се установи по отношение на Н. Д. и съпругът й Б. Й. Д., и К. Б. М., които да бъдат конституирани, че той е придобил по давност апартамента в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ап.№ 113 и да се прогласи за недействителна /привидна/ сделката от 06.07.2021 г., с която първите двама продават на третата същия апартамент. Молбата безспорно не отговаря на изискванията за редовна искова молба. С нея обаче е поискано предоставяне на правна помощ.

В открито съдебно заседание на 16.10.2023 г. искането е докладвано като такова за присъединяване по делото като трето лице-помагач на ищцата и като такова е оставено без уважение, като е посочено, че по останалите искания съдът ще се произнесе в закрито заседание. Определението е съобщено на Л. А. на 06.12.2023 г. На непълнолетния тогава К. Д. не е съобщено.

Постъпила е нова молба за правна помощ от К. Д. на 15.11.2023 г. и отделна молба за предоставяне на такава на майка му Л. А., докладвани в открито с. з. на 20.11.2023 г. Молбата не е уважена, тъй като е отхвърлено искането на К. Д. да бъде конституиран като ищец.

С обжалваното сега Определение № 1643 от 01.07.2024 г. по в. ч.гр. д.№ 846/2024 г. на Апелативен съд – София е оставена без разглеждане частна жалба с вх.№ 117203 от 13.12.2023 г., подадена от К. Я. Д. със съгласието на майка му Л. Г. А., срещу протоколно Определение от 16.10.2023 г. по гр. д.№ 4896/2023 г. на СГС, с което е оставено без уважение искането му за присъединяване по делото като ищец и приемане за разглеждане на предявени от него искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване правото му на собственост на основание изтекла придобивна давност и прогласяване недействителност на договор за продажба на недвижим имот от 06.07.2021г. Съдът е приел, че с молба вх. № 91602/11.10.2023г. К. Я. Д., със съгласието на майка си Л. Г. А., предявява нови искови претенции: за собственост, основана на придобивна давност срещу ответницата Н. И. Д. и нови ответници Б. Й. Д. и К. Б. М., но не са заявено твърдения и права във връзка с иска, по който е образувано делото за стойност на подобрения и разноски. Поради това съдът е приел, че е недопустимо да се обжалва отказът за приемане за разглеждането на предявените от К. Я. Д. нови искови претенции в същото производство и конституирането му като ищец в него. Мотивирал се е с това, че исковите претенции на К. Д. могат да се предявят от него или да се изпратят от първоинстанциония съд и да се образува по тях отделно гражданско дело.

Относно поисканата правна помощ, САС е посочил, че след постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд се е произнесъл и по молбата на К. Я. Д. за предоставяне на такава с определение № 22 от 2.01.2024г., като е оставил същата без уважение, като е съобразил изхода по частна жалба и безпредметността на предоставяне на правна помощ на жалбоподателя в това производство.

След постановяване на Определение № 1643 от 01.07.2024 г. по същото в. ч.гр. д.№ 846/2024 г. на Апелативен съд – София е подадена отново молба на 05.08.2024 г. от К. Д. да му бъде предоставена правна помощ в производството по обжалване пред ВКС, като се е позовал и на чл. 15, ал.8 от Закона за закрила на детето, тъй като към момента на подаване на молба е бил непълнолетен. Подадената частна жалба против това определение е разгледана и с определение № 487 от 04.02.2025 г. по ч. гр. д.№ 275/2025 г. на ВКС, ІІ гр. о. е потвърдено определението на САС за отхвърляне на молбата за предоставяне на правна помощ. Това определение е окончателно.

Поради постановяване на това определение, съдът не обсъжда отново въпроса за предоставяне на правна помощ. Този въпрос е разрешен с окончателно определение по ч. гр. д.№ 275/2025 г. на ВКС, ІІ гр. о. Към настоящият момент частният жалбоподател е навършил пълнолетие, поради което са неприложими нормите на Закона за закрила на детето.

Определение № 1643 от 01.07.2024 г. по в. ч.гр. д.№ 846/2024 г. на Апелативен съд – София, което е предмет на обжалване по настоящото дело е правилно.

Предявената от К. Д. претенция не може да бъде разгледана в образуваното вече производство, защото не съставлява предявяване на насрещен или инцидентен установителен иск между същите страни по спора и в рамките на установения в ГПК процесуален ред, условия и срокове. Страните и предмета на претенцията на К. Д. са различни от тези, между които е образувано производството по делото, по което е подал молбата. ГПК не предвижда възможност за подобно последващо съединяване на искове с различни страни и предмет. Предявеният пред ненадлежен съд иск, съгласно чл. 118, ал.2 ГПК подлежи на отделяне и изпращане на надлежния съд за образуване на ново производство. Следователно с неприемането му за съвместно разглеждане не е преклудирана възможността за разглеждането му, респективно неприемането му не е отказ от правосъдие. В разясненията и мотивите по т.7 към ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че определението на първоинстанционния съд, с което не се приема за съвместно разглеждане с първоначално предявения иск, инцидентен установителен иск или насрещен иск, не подлежи на обжалване пред въззивния съд, тъй като не попада в нито едва от двете хипотези на чл. 274, ал. 1 от ГПК - обжалването на такова определение не е изрично предвидено в закона, а такова определение не е и преграждащо, тъй като тези искове могат да бъдат разгледани в отделно производство. След като такова задължително разрешение за съдилищата, се отнася до необжалваемостта на първоинстанционните определения спрямо изрично уредените в ГПК институти на инцидентния установителен иск и насрещния иск, при които се стига до последващо съединяване на искове, то на още по-голямо основание това разрешение се отнася и до даденото разрешение в обжалваното определение на Софийски апелативния съд. Предприетото от частния жалбоподател последващо съединяване на иск към вече образувано производство, с различен предмет, по което не е страна и насочване на иска и към лица, които не са ответници по спора, не е предвидено в ГПК. Т. предявяване на иск е възможно само като първоначално. С неприемането му не е преклудирана възможността на ищеца за искова защита. При предявяване на такъв иск като първоначален или след изпращането му от съда за образуване на гражданско дело по него е възможно ново искане за правна помощ предвид аргументите, с които е оставено без уважение искането за предоставяне на такава по настоящия спор.

Предвид изложеното, частната жалба против определението, с което е оставена без разглеждане частна жалба против отхвърлено искането за приемане за съвместно разглеждане на нов иск, с различни страни и предмет от първоначалния, е неоснователна. Затова обжалваното определение ще се потвърди.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:ПОТВЪРЖДАВА определение № 1643 от 01.07.2024 г. по гр. д.№ 846/2024 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ