Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г.И, Н.Г, Б.Г и А.Г, починал, на чието място са конституирани неговите наследници А.Г и Д.Г, чрез адв. Я.К, срещу Решение № 582 от 20.03.2019 г., постановено по адм. д. № 2296 по описа на Административен съд – Варна (АС – Варна) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Г.И, Н.Г, Б.Г и А.Г срещу утвърдена от областния управител на О. В експертна оценка, с която е определена окончателна стойност на обезщетението за одържавен, на основание чл. 9 ЗОЕГПНС, недвижим имот, находящ се в гр. В., местност „Св. св. Константин и Елена“, кв. 42, парцел VI, с площ от 4836 кв. м., ведно с построената в него масивна сграда, описана в Акт за държавна собственост № 756 от 26.09.1950 г. с общ размер от 139504,00 лв. и определените квоти за обезщетяване на собствениците. Наред с това, Г.И, Н.Г, Б.Г и А.Г са осъдени да заплатят на Областна администрация – гр. В. сума в размер на 150,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се, че обжалваното съдебно решение е постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че то е противоречиво. Обръща се внимание, че в уточнителна жалбата молба подробно са изложени пороците на обжалваната оценка. Видно от мотивите съдът посочил, че приема заключението на неоспорената съдебно – техническата експертиза, съгласно което изчислената стойност на земята възлиза на 100589,00 лв., а не както по първата експертиза – 69722,05 лв. Предвид твърдяното противоречие между „обстоятелствената част и осъдителното решение“ (в случай, че не се касае за техническа грешка) се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, при което да се възприеме заключението...