Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Пловдив, ЕИК 115010670 със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Шести септември“ № 250, подадена чрез процесуалния му представител адв.. Г, против Решение № 36 от 08.01.2020 г., постановено по адм. дело № 2656/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 170 от 29.07.2019г., издаден от Директора на Б. Д "Източнобеломорски район" /БД ИБР/ - Пловдив, при Министерството на околната среда и водите, с който на дружеството е установено публично задължение за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. в размер общо на 2 553 978 лева главници и 859 661,37 лева лихви за забава по Разрешително за водоползване № 300528/16.09.2004г., издадено от Директора на БД „ИБР“ – гр. П., и е осъдено дружеството да заплати в полза на БД „ИБР“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ № 170 от 29.07.2019 г. или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд, както и да му се присъдят направените разноски.

Ответникът - Директор на БД „ИБР“ – гр. П. е депозирал писмено становище от 12.05.2020г., с което оспорва касационната жалба и наведените в нея касационни основания, като настоява да се приеме, че съставът на административния съд при правилно изяснена фактическа обстановка е извел правилни и законосъобразно изводи относно приложимия закон, при което правилно е формиран и изводът за материалната законосъобразно на процесния АУПДВ.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на Административен съд – Пловдив.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Пловдив е бил АУПДВ № 170 от 29.07.2019г. на Директора на БД ИБР – гр. П., с който срямо дружеството-жалбоподател е установено публично държавно вземане - такса за водовземане от подземни води по чл.194 ал.1 т.1 б.“б“ от ЗВ по Разрешително № 300528 от 16.09.2004 г., за периода 01.01.2014г. - 31.12.2017г., в общ размер от 2 553 978 лева главница и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 859661,37 лв. на основание чл.195б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) /ЗВ/, във връзка с чл. 166 ДОПК и чл. 1, ал. 1, т. 1, б. „б“, чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и ал. 5, чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал.2, т.2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011г. обн.ДВ бр. 50/01.07.2011г., изм.ДВ бр.3/10.01.2012г. в сила от 01.01.02012г., отменен, но действаща и относима към разглежданите периоди до 2016г. включително и съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1, б“б“, чл. 3, ал. 3, чл. 7, ал. 1 и ал. 4, чл. 11, ал. 1, посредством чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г., обн.ДВ бр. 2 от 06.01.2017г. за периода на 2017г.

В хода на съдебното производство е допуснато провеждане на ССчЕ, заключението по която е прието без оспорване от страните и е кредитирано от съда. Вещото лице е установило, че декларираният от дружеството отнет воден обем по процесното разрешително е този, посочен в констативните актове и в АУПДВ. Размерът на главницата и лихвите са правилно изчислени от административния орган. Вещото лице е дало отговор и относно представените от дружеството 25 бр. платежни документи, като е установило, че с тях са погасени суми по разрешително № 300528 от 16.09.204г. в размер на 469 692 лева, представляващи такса водоползване за 2011г. и 547354,18 лв., представляваща такса за водоползване за 2012г., като задълженията за процесните периоди не са погасявани, вкл. и частично.

За да отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл.195б, ал. 1 от ЗВ, в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалните правила. Прието е, че органът е спазил задължителното изискване да информира титуляря на разрешителното. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на дружеството за липсата на яснота относно обектите, периодите и разрешителното, за които са установени дължимите такси. Съдът е възприел извода за съответствие на акта с приложимите материалноправни норми, тъй като административния орган е възприел декларирания от дружеството размер на отнетия воден обем в подадени от него декларации, видно от представените по делото доказателства и проведената ССчЕ. Прието е, че от страна на дружеството не са ангажирани доказателства за това как са определени декларираните количества, в частност подадените данни да са от монтирани на обектите устройства за измерване на отнетите обеми, но въпреки това таксата е определена на база именно така декларираните от самото задължено лице отнетите водни количества, а не разрешен годишен воден обем и този подход е в полза на жалбоподателя. Възприет е изводът, че административният орган е спазил правилата на Тарифите и на чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ и правилно и законосъобразно е определил размера на дължимата такса за водовземане по чл.194 ал. 1 т. 1 б.“б“ от ЗВ, като това е потвърдено и от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните ССчЕ. На следващо място съдът е направил разграничение на терминът „водовземане“ и „водоползване“, като е приел, че за нуждите на производството по определяне на дължима такса за „водовземане“ двата термина са тъждествени. Според съда, законосъобразно е определена и прилежащата лихва за забава съобразно чл. 1 от Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени парични задължения, което е потвърдено и от заключението на ССчЕ. Прието е още, че оспореният АУПДВ е издаден в съответствие с целта на закона, поради възникването на задължението за титуляря на разрешителното да заплаща предвидените такси, които постъпват към държавния бюджет. Така постановеното решение е частично неправилно.

Съгласно чл. 195б ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите, платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите, покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол по изпълнение на задължението.

Съгласно чл. 194 ЗВ за правото на ползване на водите се заплащат няколко вида такси, една от които е таксата за водовземане от подземни води /ал. 1 т.1 б.“б“/. Размерът й се определя с Тарифа - съответно в случая с Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /обн. с ДВ бр. 50/2011 г., изм. с ДВ бр. 3/10.01.2012, в сила от 01.01.2012 г.,/, отменена, но действаща към процесните периоди до 2016г. /вкл./ и по Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., /в сила от 01.01.2017г., обн. с ДВ бр. 2 от 06.01.2017г./ за периода на 2017г.

Или в обобщение в качеството му на титуляр по Разрешително за водоползване № 300528/16.09.2004г., издадено от Директора на Б. Д „ИБР“, за ползване на подземен воден обект: неогенски воден хоризонт, за питейно-битово водоснабдяване на гр. П., посредством 20 броя тръбни кладенци и безспорно осъществявано такова, дружеството на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗВ дължи такса за правото на ползване на подземни води за процесните периоди 2014г. – 2017г., в която насока обосновани и в съответствие с материалния закон са сторените от първоинстанционният съд изводи.

Правилно е прието и че дължимите и незаплатени такси за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г. по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗВ, са изчислени на база декларирано годишно водно количество с декларации, подадени от самия касатор по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ, макар и при липсата на доказателства така отнетият воден обем да е изчислен посредством монтирани измервателни устройства, съгласно изискванията на закона, а и условията на самота Разрешително. Последното правилно е посочено, че е изцяло в полза на юридическото лице. В противен случай съобразно чл. 6 ал. 4 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от 01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012г. (отм. с ПМС № 383/29.12.2016г., действаща за 2014г. - 2016г.), съответно чл.7 ал.1 и ал.2 от сега действащата Тарифа, приложими за 2017г., както и условията, залегнали в самото Разрешително, размерът на таксата е следвало да бъде определен на база разрешеното количество, което както правилно е посочил и първоинстанционният съд би довело до установяване на задължението в по-висок размер.

Или правилно и въз основа на събраните доказателства на основание чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1, чл.10 ал.2 т.2 от отменената но действащата за периода 2014г. – 2016г. Тарифа, респ. чл.3 ал.3, чл.7 ал.1 и ал.4, чл.11 ал.1 във вр. с чл. 12 ал.2 т.1 от сега действащата Тарифа е приложена и формулата, по която е изчислена таксата, като показателите са заместени правилно с конкретните стойности, което е потвърдено и от заключението на вещото лице по ССчЕ.Нтелно се поддръжат възражения в касационната жалба за противното – правните основания визирани в акта, съответстват напълно на установените факти.

В този смисъл съдът приема, че размерът на определената с АУПДВ такса принципно не противоречи на критериите за определянето й, залегнали в ЗВ и приложимата Тарифа.

На основание чл.15, ал.1 от отм. Тарифа, респ. чл.21 ал.1 от сега действащата такава, таксите са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.

Съгласно чл.195в ал.1 от ЗВ във вр с. с чл.175, ал.1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове този вид публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. В този смисъл правилно е начислена и лихва за забава.

Или предвид липсата на доказателства за доброволно изпълнение на задължението, се налага изводът, че оспореният АУПДВ за установените публични задължения в размер на 2 053 576 лева главница и 588 947,69 лева лихва за периода 2014г. – 2017г. /а това междувпрочем са и задълженията посочени и от вещото лице за визирания период 2014г. - 2017г./ е издаден в съответствие с материалноправните изисквания, при спазване на административнопроизводствените правила.

Неоснователни са възраженията поддържани в касационната жалба относно неправилно посочени правни основания – чл.10 ал.2 т.1 от отм. Тарифа, респ. чл.12 ал.2 т.2 от сега действащата такава, са точните правни норми определящи единичният размер на дължимата такса за ползване на подземен воден обект с цел обществено питейно-битово водоснабдяване и съответстват напълно на данните от издаденото разрешително на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД – гр. П.. Неточното позоваване на чл.6 ал.5 от отм. Тарифа и на чл.7 ал.4 от сега действащата такава, не опорочава акта до степен на незаконосъобразност, при положение че останалите правни норми съответстват на установените факти, които водят именно до тяхното проявление. Оплакванията във връзка с мотивираността на административния акт са подробно обсъдени от първоинстанционният съд, за пълнота следва да се посочи, че в процесния АУПВД административният орган се е позовал както на издаденото Разрешително на касатора, така и на съставените КП в хода на проверките по чл.194 ал.3 от ЗВ, в които са изложени подробно данните относно мястото на водоползване, съоръженията чрез които ще се реализира, а и всички останали относими факти /отразени в касационната жалба като „и т. н.“, т. е. непосочени конкретно/, поради което в случая изцяло е приложимо и разрешението дадено с Тълкувателно решение № 16/ 1975 г. на ОСГК на ВС, съгласно което е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, при сторено изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, и случаят е такъв.

Неправилно от друга страна първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив срещу оспорения АУПДВ, изцяло, вкл. и в частта, на включените в него задължения за такса за водовземане в размер 500 402 лева главница и лихва в размер на 270 713,68 лева /или за разликата от посочените по-горе размери до пълните установени такива на главниците и лихвите/.

Всъщност посочената сума на главницата - 500 402, лева, съставлява дължимата такса за водоползване на подземния воден обект с цел „обществено питейно-битово водоснабдяване“ по процесното Разрешително за 2013г., изчислена на база декларираните отнети водни обеми с декларация вх. № КД-05-805/27.01.2014 г. за календарната 2013 г., за обект: ПС „ЮГ” – Пловдив /така и заключението на вещото лице/.

Действително видно от доказателствата по делото на титуляря на Разрешително № 300528 от 16.09.2004 г. са извършени проверки по документи, за които са съставени визираните вече К. П № ПВ1-186/03.08.2017г. и Констативен протокол № ПВ1- 055/04.05.2018г. /редовно връчени на проверяваното лице/ във връзка с подадените данни за общо отнетите водни обеми и дължимите такси за периода 2011 г. - 2017г. от самият титуляр.

Но с поканата за доброволно изпълнение изх. № ГЮ-02-545/27.06.2019г., дружеството е уведомено, че дължи такса за използваните количества вода за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г., изчислена на база подадените декларации. Предоставен е 7 - дневен срок за изпълнение на задълженията, с указание, че при неизпълнение ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ. Писмото е регистрирано от жалбоподателя на 27.06.2019 г.

Съответно предвид липсата на доброволно плащане до "Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив е изпратено уведомление изх. № ГЮ-02- 545(1)/11.07.2019 г., с което дружеството е уведомено, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК стартира производство по издаване на АУПДВ за непогасените в срок задължения за периода 2014г. - 2017г., като е предоставен 5 - дневен срок за доброволно плащане. Или следва да се приеме, че административното производство е проведено във връзка с установяване на публично държавно вземане за общо дължимите и незаплатени такси за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014г. до 31.12.2017г. по процесното разрешително.

Видно от издадения АУПДВ № 170 от 29.07.2019 г. от Директора на БД ИБР обаче на дружеството са вменени задължения по Разрешително № 300528 от 16.09.2004г. в размер общо на 2 553 978 лева (главници), ведно с прилежащи лихви за забава в общ размер от 859 661,37 лева, които размери не отговарят на дължимия за процесния период 01.01-2014г. – 31.12.2017г. размер на таксата, съответно на прилежащите лихви за забава. От съставените Констативни протоколи, обективиращи данните от проверките по смисъла на чл.194б ал.3 от ЗВ, е видно, че всъщност в така посочения общ размер на установеното публично държавно вземане е включена и таксата по чл.194 ал.1 т.1 б.“б“ от ЗВ за 2013г. в размер на 500 402 лева и прилежащата й лихва в размер на 270 713,68 лева.

Предвид тази фактическа установеност следва да се приеме, че оспорения АУПДВ е незаконосъобразен за размера от 500 402 лева главница и лихва в размер на 270 713,68 лева. Следва да се посочи, че заключението на вещото лице по ССчЕ в отговора по задача 1 е установило, че с акта на дружеството са вменени задължения, които касаят именно периода 2013г. – 2017г., а не процесният такъв 2014г. - 2017г.

В тази връзка е основателно оплакването обективирано и в първоинстанционната жалба, относно увеличението на времевия обхват от страна на административния орган при определяне на дължимите задължения по процесния АУПДВ.

Изложеното обосновава извода, че при издаването на акта е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и неправилно е приложен и материалния закон – при образувано и проведено административно производство за установяване на публичните задължения по процесното Разрешително на касатора за периода 2014г. – 2017г., за което същият е и надлежно уведомен по реда на чл.26 от АПК, с крайният акт в производството административният орган е установил задължение в по-висок размер от определения от самия него в хода на същото това административно производство за посочения период, като по същество е включил и задълженията за 2013г., определянето на които обаче не е включено в обхвата на проведеното административно производство, вкл. този период не е визиран в разпоредителната част на АУПДВ.

От изложеното следва, че оспореният АУПДВ № 170 от 29.07.2019 г. издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив, е частично незаконосъобразен, в частта на определените с него задължения за такса водовземане за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г., в размер на 500 402 лева главница и лихва в размер 270 713,68 лева.

Не до тези изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което и съдебният акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.209 т.3 от АПК, следва да бъде отменен в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против АУПДВ№ 170 от 29.07.2019 г. издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив, в частта на установеното задължение за такса за водовземане за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. за размера от 205 3576 лева на главницата и за размера от 588 947,69 лева на лихвата, или иначе казано - за разлика от 2 053 576 лева /до който размер актът е законосъобразен/ до пълния установен размер от 2 553 978 лева на главниците и за разликата от 588 947,69 лева /до който размер актът е законосъобразен/ до пълния установен размер от 859 661,37 лева на лихвите за забава, и се постанови друго такова по съществото на спора като се отмени акта в тази му част.

В останалата му част съдебният акт следва да бъде оставен в сила, като нестрадащ от релевираните в касационната жалба пороци.

Предвид липсата на заявена претенция за присъждане на разноски от страна на ответната администрация, такива не следва да се присъждат.

Съответно при своевременно сторена претенция за това и представени доказателства за внесена ДТ по сметка на ВАС в размер н 1 700 лева и липсата на доказателства за изплатен адвокатски хонорар, Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. П. /съобразно правилото на § 1 т.6 от ДР на АПК във вр. с чл.2 ал.2 от Правилник за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции/ следва да заплати в полза на "Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Пловдив разноски за касационната инстанция в размер на 384 лева, съразмерно на уважената част от касационната жалба.

Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ

ОТМЕНЯ Решение № 36/08.01.2020 г., постановено по адм. д. № 2656 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Пловдив, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 170 от 29.07.2019г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив, в частта с която на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД, гр. П., за периода 2014г. – 2017г. е установено публично държавно вземане по Разрешително за водоползване № 300528/16.09.2004г., издадено от Директора на БД „ИБР“ – гр. П., за разлика от 2 053 576 лева до пълния установен размер от 2 553 978 лева на главницата и за разликата от 588 947,69 лева до пълния установен размер от 859 661,37 лева на лихвите за забава, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 170 от 29.07.2019г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив, в частта с която на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД, гр. П., за периода 2014г. – 2017г. е установено публично държавно вземане по Разрешително за водоползване № 300528/16.09.2004г., издадено от Директора на БД „ИБР“ – гр. П., за разлика от 2 053 576 лева до пълния установен размер от 2 553 978 лева на главницата и за разликата от 588 947,69 лева до пълния установен размер от 859 661,37 лева на лихвите за забава.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36/08.01.2020 г., постановено по адм. д. № 2656 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пловдив, в останалата му част.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. П. да заплати на "Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Пловдив, ЕИК 115010670 със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Шести септември“ № 250, сумата от 384 /триста осемдесет и четири/ лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.