Д.К от [населено място], [община], чрез адв. О.М обжалва решение № 1521/13.12.2019 г. на Административен съд, София област, постановено по адм. дело № 1271/2018 г., с което е отхвърлена жалбата й против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/06/1/0/01752/2/01/04/02 от 15.10.2018 г. издаден от директора на Областна дирекция на ДФ Земеделие – София.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Като нарушение на съдопроизводствените правила се сочи недопускането до разпит на двама свидетели за установяване на спорните обстоятелства относно изпълнение на бизнес плана, както и липса на мотиви в съдебния акт. По приложението на материалния закон, касаторът сочи, че по време на изпълнение на бизнес плана в земеделското стопанство са наети три лица. От друга страна от представените трудови и граждански договори по делото е установено, че бенефициентът е надвишил средният списъчен брой на персонала, заложен в бизнес плана. Искането е за отмяна на решението.
Ответникът – директор на Областна дирекция на ДФ Земеделие, чрез процесуалния си представител юрк.. Л в представена по делото молба от 27.04.2020 г. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното:
Предмет на оспорване пред АССО е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/06/1/0/01752/2/01/04/02 от 15.10.2018 г. издаден от директора на Областна дирекция на ДФ Земеделие – София, с който е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 24 447.50 лева представляваща второ плащане по договор 23/06/1/0/01752 от 13.07.2016 г. поради неизпълнение на нормативни и договорни задължения предвидени в чл. 38, ал.1, т.2 и т. 9 от Наредба № 14/28.05.2015 г. респ. чл. 9, ал.1, т. 2 и т. 9 от договора и на Д.К е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лева.
За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при условията на делегация със заповед № 03-РД/286/01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, който съгласно чл. 20а от ЗПЗП е и изпълнителен директор на Разплащателна агенция и при спазване на изискванията за форма.
Според съда в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите си е приел, че в съответствие с чл. 26 АПК, Д.К е уведомена за откриване на процедурата по издаване на оспорения акт и е дадена възможност за представяне на възражения по направените констатации в 14 – дневен срок.
По материалната законосъобразност на акта съдът е установил, че спорът касае изпълнението на бизнес плана от страна на бенефициента в частта на поетото задължение за осигуряване на допълнителна заетост и нови работни места по таблица 7.1 и планираното увеличение на средния списъчен брой на персонала за периода на изпълнение на бизнес плана с 3.
Въз основа на представените от ползвателя документи и направени справки в Национална агенция за приходите на „Брой осигурени лица по осигурител“ административният орган е приел, че нарастването на средния списъчен състав на персонала е с 1.705645, изчислено за отчетен период от една година спрямо месеца, предхождащ месеца на подаване на заявката за второ плащане. От заключението на съдебно – икономическата експертиза, съдът е установил, че за релевантния период от месец март 2017 г. до месец март 2018 г. средният списъчен състав на персонала, нает от Д.К не е нараснал достатъчно, а с 1.70565. От показанията на свидетеля И.Б, който отглежда животни в съседна ферма е установено, че жалбоподателката има 3-4 работници. Според свидетеля през лятото е много трудно ангажирането на работници на трудови договори, тъй като им спират социалните помощи. Затова се наемат за един ден.
При тези факти, съдът е приел, че АУПДВ е издаден в съответствие с материалния закон – чл. 38, ал.1, т.2 и т.9 от Наредба № 14/28.05.2015 г., поради неточно изпълнение на бизнес плана и неизпълнение на задължението за поддържане на съответствие с критериите за подбор по чл. 13, ал.1 т.1-т.4, по които проектът е бил оценен. Решението е неправилно постановено.
В противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че в административното производство по издаване на оспорения АУПДВ е спазено изискването по чл. 26, ал.1 АПК. Тази норма предвижда, че за започване на производството по издаване на индивидуален административен акт се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации, освен заявителя. Спазването на това изискване е свързано с изпълнение на задължението на административния орган по чл. 34, ал. 3 АПК – да осигури възможност за участие на страните в административното производство. Уведомлението по чл. 26, ал.1 АПК е за откриване на производство по издаване на конкретен индивидуален административен акт.
В случая административното производство е започнало с уведомление № 01-220-6500/90 от 03.09.2018 г. за откриване на производство по налагане на финансови корекции на основание чл. 73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, а е приключило с издаването на акт за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ) на основание чл. 166, ал. 2 ДОПК. Уведомление по чл. 26, ал.1 АПК за откриване на производство по издаване на АУПДВ не е изпратено до адресата – Д.К.У от 03.09.2018 г. не може да изпълнява такава функция, тъй като с него лицето е уведомено за откриване на административно производство по издаване на друг вид административен акт – решение за налагане на финансова корекция по чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Касае се за различни по вид административни актове, издаване на различни основания, по различен ред и с различни правни последици. Аргумент за това и въведеното от законодателя разграничение между основанията и реда за издаването им в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП (ДВ бр. 51/20019 г., в сила от 28.06.2019 г.)
В случая с уведомлението от 03.09.2018 г. административният орган е въвел в заблуждение адресата на акта относно предмета на административното производство. По отношение на посочения й в уведомлението предмет жалбоподателката е упражнила и правото си на защита, като в подаденото пред административния орган писмено възражение е оспорила налагането на финансова корекция, с изложени съображения корекцията да бъде съразмерна на неизпълнението на бизнес плана (арг. от чл. 71, ал.2 ЗУСЕСИФ).
Според настоящия касационен състав допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е лишило адресата на акта от възможност да участва в производство по издаване на АУПДВ. Поради това и на основание чл. 168, ал. 5 във връзка с ал. 4 АПК решението, с което жалбата е отхвърлена следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорения АУПДВ и преписката да се върне административния орган за ново произнасяне по заявката на Д.К за второ плащане по договор 23/06/1/0/01752 от 13.07.2016 г. По отношение на извършеното първо плащане по договор 23/06/1/0/01752 от 13.07.2016 г. административното производство следва да се открие и проведе при спазване на изискванията по чл. 26, ал.1 и чл. 34, ал. 3 АПК.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1521/13.12.2019 г. на Административен съд, София област, постановено по адм. дело № 1271/2018 г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/06/1/0/01752/2/01/04/02 от 15.10.2018 г. издаден от директора на Областна дирекция на ДФ Земеделие – София.
ВРЪЩА преписката на директора на ОД на ДФ Земеделие – София за ново произнасяне по заявката на Д.К от [населено място], [община] за второ плащане по договор 23/06/1/0/01752 от 13.07.2016 г. Решението не подлежи на обжалване.