Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.С, с адрес в [населено място], [адрес], чрез адв.. Д, против решение № 1639 от 11.10.2019 г. по адм. дело № 1357/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта с която съдът е отхвърлил жалбата му срещу акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № ИП69778-1/16.04.2019 г., издаден от главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ (МПДТР) при О. Б, потвърден с решение № 94-01-14783/1/27.05.2019 г. от директора на Дирекция „МПДТР“ в О. Б, с който са определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 803,41 лв. и е определена лихва към 16.04.2019 г. в размер на 125,20 лв.

Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Обсъжда фактите, при които е издаден АУЗ, като навежда съображения във връзка с твърденията си за неговата незаконосъобразност. По отношение правилността на постановеното съдебно решение касаторът твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като имотът е деклариран в средата на 2018 г., преди това не бил въведен в експлоатация и съответно не е генерирал битови отпадъци. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна като незаконосъобразен на оспорения акт.

Ответникът - директор на Дирекция „МПДТР“ в О. Б, чрез юрк.. М в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно релевантната за спора фактическа обстановка, която не следва...