Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Самостоятелна медико – диагностична лаборатория д-р. П“ ООД, седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Петко Д.П“ №23, ет.3 срещу Решение №2019 от 18.10.2019г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело №1582/2019г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение №BG05M90P001-1.008 – 1666/4 от 10.05.2019г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г.“, с което е отказано верифициране на разходи в размер на 61 936,55лв.

Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че от обстоятелствената част на оспореното решение не става ясно коя хипотеза на ччл.57, ал.1 от ЗУСЕСИФ е послужила като основание на органа да откаже верификация на разходите, дали посочената т. 1 или т. 3 на цитираната разпоредба.

Счита, че посочените в акта фактически основания за неговото издаване по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК са неточни и противоречат на процесуалния и материалния закон. Излага доводи, че административният акт, така както е потвърден от съда, е издаден в нарушение на чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, изложените фактически обстоятелства и мотиви не съответстват на диспозитива. Намира, че съдържанието на акта е относимо към правното основание на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ – отказ за верифициране на разходите, поради тяхната незаконосъобразност, в който случай следва да е налице задължително установена нередност по реда на чл. 70 и сл. от ЗУСЕСИФ.

Твърди, че както органа, така и първоинстанционният съд са смесили недопустимо двете производства – това по определяне на финансова корекция и това по верификация, поради което съдът е достигнал до погрешни правни изводи за законосъобразност на административния акт. Излага, че...