Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Р. А. от град Търговище против решение от 04.04.2008 г., постановено от Административен съд София – град (АССГ) по адм. дело № 3729/2007 г. , с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 611/14.08.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта – град София, с която на осн. чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е било прекратено служебното му правоотношение. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт се иска отмяната му.

Ответникът – изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, не ангажира становище по касационната жалба.

Последният е подал частна жалба срещу протоколно определение от 07.11.2007 г., постановено по същото дело, с което на осн. чл. 65, ал.1 от ГПК отм. е осъден да заплати допълнителна държавна такса в размер на 100 лева по сметка на АССГ за неизпълнение на задължението си по чл. 152, ал.2 от АПК, което е станало причина за отлагане на делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за неоснователност на частната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че и двете жалби са процесуално допустими. За да се произнесе по касационната жалба с оглед заявените касационни основания установи следното:

П. Р. А. е заемал длъжността „главен експерт”, с ранг ІV младши, в отдел „Наблюдение и координация” в дирекция „Европейски фондове и международни проекти” на Агенция по заетостта – гр. С., считано от 18.10.2006 г, по силата на заповед № 752 от 16.10.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с която е бил назначен на осн. чл. 9, ал. 2, чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 10д, ал. 4 от ЗДСл, ПМС № 168 от 07.07.2006 г....