Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 1 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Б., против Решение № 788/19.05.2012 г., постановено по а. д. № 333/2012 г. по описа на Административен съд Бургас (АСБс).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АСБс е отменил като незаконосъобразна Заповед № ЧР 136/19.01.2012 г. на кмета на О. Б. с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на П. М. Л. от гр. Б..

Недоволен от решението, кметът го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се „потвърди Заповед № ЧР 136/19.01.2012 г.

Ответната страна – П. Л., чрез представения „писмен отговор” на касационната жалба, счита последната за неоснователна.

Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АСБСС. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда.

Доводът за необоснованост фигурира в касационната жалба на кмета, но не е мотивиран. Касаторът не е посочил кой точно фактически извод на АСБс, на кое от събраните доказателства не съответства. При липса на конкретност и обоснованост на този касационен довод, ВАС е в обективна невъзможност да го разгледа и да му отговори.

Доводът за допуснато нарушение на материалния закон е за неправилно тълкуване на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Според касатора, волята на законодателя е да се даде възможност на органа по назначаване да прекрати с предизвестие...