Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Р. ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ КУ. Л. при секретар И. К. и с участието на прокурора Е. Д. докладваното от съдиятаР. Л. по адм. дело № 6288/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична дирекция на вътрешните работи ([Фирма 1]), чрез упълномощения юрисконсулт Х. Х., срещу Решение № 2474 от 13.04.2021 г., постановено по адм. д. № 5379 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2020 г. в частта, с която[Фирма 1] е осъдена, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), да заплати на И. Ш. сума в размер на 2000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна Заповед с рег. № 513з-1604 от 13.03.2015 г., издадена от директора на[Фирма 1] за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното му правоотношение, ведно със законната лихва от 13.04.2017 г. до окончателното плащане на сумата на обезщетението, и сума в размер на 217,00 лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа за периода от 21.04.2017 г. до 07.06.2017 г., ведно със законната лихва от 17.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата на обезщетението. Наред с това,[Фирма 1] е осъдена да заплати на Шокалов и сумата от 292,00 лв., представляваща разноски за съдебното производство.

Решение № 2474 от 13.04.2021 г., постановено по адм. д. № 5379 по описа на АССГ за 2020 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от Шокалов срещу[Фирма 1] искове за сумата над 2000,00 лв. до претендираната такава от 5000,00 лв. по първия иск, за сумата над 217,00 лв. до претендираната такава от 500,00 лв. по втория иск и в частта, с която той е осъден да заплати на[Фирма 1] сума в размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение не е обжалвано и не е предмет на касационен контрол.

В касационната жалба се твърди постановяване на решението в обжалваните части при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че решението в тези части е постановено при липсата на данни и доказателства за настъпване на твърдените вреди, при превратна преценка на събраните по делото доказателства в полза на Шокалов и без наличието на достатъчно доказателства, които да подкрепят предявените претенции. Без основание съдът е кредитирал приобщените по делото гласни доказателства, тъй като свидетелите били близки на настоящия ответник по касация лица. Наред с това се оспорват и направените от съда изводи на основание представената от Шокалов медицинска документация без по делото да е назначена съдебно – медицинска експертиза. При преценка размера на обезщетението съдът е използвал неясен подход. Относно решението в частта на присъденото обезщетение за имуществени вреди касационният жалбоподател не излага конкретни оплаквания. По така изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на съдебното решение в обжалваните осъдителни[Фирма 1] части и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на[Фирма 1].

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател поддържа жалбата чрез упълномощен процесуален представител. По същество моли да бъде уважена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и разноски. Представя писмени бележки, чието съдържание е идентично на изложеното в касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника по касация.

Ответникът оспорва касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощен адвокат и в представен по делото писмен отговор. По същество моли оставяне в сила на съдебното решение в обжалваните части. Прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение като представя доказателства за заплащането му. По съображения, изтъкнати в писмена защита, моли оставяне в сила на съдебното решение в обжалваните части.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваните му части на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тези части с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението в обжалваните части е неблагоприятно.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени от Шокалов неимуществени вреди е допустим като предявен след отмяната по съдебен ред на заповедта за неговото уволнение. По същество направил извод за частична основателност на иска. Съдът съобразил представените по делото медицински документи и приел, че хроничните заболявания на лицето, които те удостоверяват, не са причинени от уволнението, макар и да е налице влошаване на състоянието и засилване на симптомите. Приел за доказани от свидетелските показания твърдените неимуществени вреди – силен стрес до първоначално ниво на шок, социална изолация спрямо съседи, приятели, колеги, финансови проблеми, притеснения за всички членове на семейството, субективни негативни изживявания на неудобство и срам. Останалите твърдени в исковата молба неимуществени вреди съдът приел за недоказани. За установена намерил причинно – следствената връзка между доказаните вреди и отменената заповед за уволнението на Шокалов. Размерът на обезщетението съдът определил при съобразяване разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и като уважил направеното от[Фирма 1] възражение по чл. 5 ЗОДОВ за съпричиняване. Като съобразил установените по делото факти, увреждащото деяние, обстоятелствата, при които е извършено, степента на увреждането, особеностите на случая, последиците за Шокалов, неговата възраст, общественото му и социално положение и възражението по чл. 5 ЗОДОВ, съдът определил размер на обезщетение от 2000,00 лв. за исковия период, ведно със законната лихва считано от 13.04.2017 г. до окончателното плащане на обезщетението.

Искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от недопускането на Шокалов да изпълнява съответната длъжност след отмяната на уволнителната заповед с правно основание чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител съдът също приел за допустим (чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК) , а по същество за частично основателен. Въз основа на доказателствата по делото направил извод, че за Шокалов правото на обезщетение възниква след прекратяване на трудовото му правоотношение с „Ю. И. ООД и то е в размер на основната му заплата за периода 27.05.2017 г. – 06.06.2017 г., тоест за седем работни дни – общо в размер на 217,00 лв. пропорционално на основната работна заплата за месеца, като искът до сумата от 500,00 лв. бил отхвърлен. Приел, че върху тази сума се дължи лихва от датата на предявяване на иска, тъй като незаконосъобразността на бездействието се установява с обжалваното съдебното решение. Съобразно изхода на спора, съдът разпределил отговорността за разноските.

В обжалваните части, решението е валидно, допустимо и правилно.

Относно решението в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди:

Неоснователно касационният жалбоподател поддържа становище, че изводите на съда относно настъпилата вреда и наличието на причинно-следствена връзка между нея и отменената уволнителна заповед не се подкрепят от доказателствата по делото. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, а изводите на съда са обосновани на приобщените по делото писмени и гласни доказателства. Те са обсъдени в решението поотделно и в съвкупност, като въз основа на тях и след правилната им преценка съдът е извел обосновани фактически и правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и това прави ненужно повтарянето им. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с това решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд в тази част.

Съображенията на първоинстанционния съд, с които е мотивирал извода си за реалното настъпване на твърдените вреди почиват на казаното от свидетелите, като въз основа на него и останалите релевантни факти, съдът е приел, че Шокалов е изживял отрицателни емоции - силен стрес до първоначално ниво на шок, социална изолация спрямо съседи, приятели, колеги, финансови проблеми, притеснения за всички членове на семейството, субективни негативни изживявания на неудобство и срам, тоест настъпила е негативна промяна в поведението му за процесния период. В съответствие със съдопроизводствените правила съдът е допуснал до разпит двама свидетели за установяване на твърдените от Шокалов неимуществени вреди и правилно е кредитирал показанията им. Не са налице основания казаното от свидетелите да не бъде взето предвид поради сочените от касационния жалбоподател причини – приятелски и съседски отношения на свидетелите с настоящия ответник по касация.

В случая данни за заинтересованост на свидетелите няма. При това положение и доколкото те, предупредени за наказателната отговорност, която носят съгласно Наказателния кодекс, са обещали да кажат истината, единствено фактът, че са в близки отношения с Шокалов, не дава основание да не се кредитира казаното от тях. Правилно в тази насока съдът го е съобразил и го е приел за достоверно с оглед всички други обстоятелства по делото, които подкрепят възприятията им за случилото се. В допълнение следва да се отчете и това, че не са събрани доказателства, а и не се твърди, че релевираните негативни преживявания на Шокалов се дължат на други фактори.

При определяне размера на присъденото на Шокалов обезщетение за неимуществени вреди съдът е съобразил всички установени по делото обстоятелства, характера и интензитета на неговите негативни преживявания, отражението им върху личността му, както и периода през който те са търпени, като приел, че присъденият размер от 2000,00 лв. ще го възмезди адекватно. В тази насока съдът се е обосновал подробно. Този размер е в състояние да компенсира вредите, претърпени от лицето в исковия период и не се явява завишен, както неоснователно претендира[Фирма 1].

Оплакванията, свързани с изводите на съда досежно настъпването на неимуществени вреди за Шокалов, свързани със здравословното му състояние са неоснователни. Въпреки известната неяснота, при внимателен прочит на решението се установява, че тези вреди, според мотивите на акта, не са сред доказаните вреди, за които е определено обезщетение доколкото са в причинно-следствена връзка с отменената уволнителна заповед. Видно е от мотивите на обжалваното съдебно решение, че именно твърденията за настъпване на тези вреди са счетени от съда за недоказани, но решението в тази част не е предмет на касационна проверка. В този смисъл това възражение на касационния жалбоподател не отчита точно възприетото от съда по въпроса.

Не може да се сподели възражението на касационния жалбоподател, че не била доказана причинно-следствената връзка между твърдените вреди, приети за доказани от съда, и отменената като незаконосъобразна заповед. Сочените от Шокалов негативни преживявания в неин резултат са присъща последица на всяко дисциплинарно уволнение, особено в случаите, в които засегнатото лице е със съзнанието за неговата незаконност и несправедливост, което впоследствие се потвърждава и от резултата от оспорването му.

Относно решението в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди:

При установеното по делото недопускане на служителя да изпълнява служебното си правоотношения в посочения в мотивите на решението период, по което спор няма, правилно и този иск е бил уважен частично. Служителят е бил изправен в поведението си спрямо органа. Той е спазил законовия срок за заемане на длъжността от която е бил уволнен, но не е последвало допускане до изпълнение на служебните му функции. За възникване и реализиране на отговорността на[Фирма 1] в случая е достатъчно служителят да докаже, че е изпълнил изискването за явяване за заемане на длъжността в срок, както и факта, че не е бил допуснат реално да я изпълнява. Не е налице спор, че тези предпоставки са налице, поради което решението и в тази част е правилно. Конкретни оплаквания не се релевирани от[Фирма 1], поради което и по този въпрос, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, с това решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд в тази част.

По изложените съображения съдебното решение в обжалваните части е правилно, поради което като валидно и допустимо, следва да остане в сила в тези части. Не са налице касационни основания за неговата отмяна.

Предвид изхода на спора в касационното производство, на Шокалов се следва присъждането на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., платени на адвоката в брой съобразно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 04.06.2020 г. При съобразяване на така договорения и платен размер на възнаграждението, правната и фактическа сложност на делото и извършените съдопроизводствени действия, направеното от[Фирма 1] възражение за неговата прекомерност се явява неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2474 от 13.04.2021 г., постановено по адм. д. № 5379 по описа на Административен съд София – град за 2020 г. в обжалваните части.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на И. Ш., с ЕГН [ЕГН] сума в размер на 400,00 (четиристотин) лв. за сторените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична дирекция на вътрешните работи ([Фирма 1]), чрез упълномощения юрисконсулт Х. Х., срещу Решение № 2474 от 13.04.2021 г., постановено по адм. д. № 5379 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2020 г. в частта, с която[Фирма 1] е осъдена, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), да заплати на И. Ш. сума в размер на 2000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна Заповед с рег. № 513з-1604 от 13.03.2015 г., издадена от директора на[Фирма 1] за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното му правоотношение, ведно със законната лихва от 13.04.2017 г. до окончателното плащане на сумата на обезщетението, и сума в размер на 217,00 лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа за периода от 21.04.2017 г. до 07.06.2017 г., ведно със законната лихва от 17.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата на обезщетението. Наред с това,[Фирма 1] е осъдена да заплати на Шокалов и сумата от 292,00 лв., представляваща разноски за съдебното производство.

Решение № 2474 от 13.04.2021 г., постановено по адм. д. № 5379 по описа на АССГ за 2020 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от Шокалов срещу[Фирма 1] искове за сумата над 2000,00 лв. до претендираната такава от 5000,00 лв. по първия иск, за сумата над 217,00 лв. до претендираната такава от 500,00 лв. по втория иск и в частта, с която той е осъден да заплати на[Фирма 1] сума в размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение не е обжалвано и не е предмет на касационен контрол.

В касационната жалба се твърди постановяване на решението в обжалваните части при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че решението в тези части е постановено при липсата на данни и доказателства за настъпване на твърдените вреди, при превратна преценка на събраните по делото доказателства в полза на Шокалов и без наличието на достатъчно доказателства, които да подкрепят предявените претенции. Без основание съдът е кредитирал приобщените по делото гласни доказателства, тъй като свидетелите били близки на настоящия ответник по касация лица. Наред с това се оспорват и направените от съда изводи на основание представената от Шокалов медицинска документация без по делото да е назначена съдебно – медицинска експертиза. При преценка размера на обезщетението съдът е използвал неясен подход. Относно решението в частта на присъденото обезщетение за имуществени вреди касационният жалбоподател не излага конкретни оплаквания. По така изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на съдебното решение в обжалваните осъдителни[Фирма 1] части и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на[Фирма 1].

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател поддържа жалбата чрез упълномощен процесуален представител. По същество моли да бъде уважена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и разноски. Представя писмени бележки, чието съдържание е идентично на изложеното в касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника по касация.

Ответникът оспорва касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощен адвокат и в представен по делото писмен отговор. По същество моли оставяне в сила на съдебното решение в обжалваните части. Прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение като представя доказателства за заплащането му. По съображения, изтъкнати в писмена защита, моли оставяне в сила на съдебното решение в обжалваните части.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваните му части на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тези части с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението в обжалваните части е неблагоприятно.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени от неимуществени вреди е допустим като предявен след отмяната по съдебен ред на заповедта за неговото уволнение. По същество направил извод за частична основателност на иска. Съдът съобразил представените по делото медицински документи и приел, че хроничните заболявания на лицето, които те удостоверяват, не са причинени от уволнението, макар и да е налице влошаване на състоянието и засилване на симптомите. Приел за доказани от свидетелските показания твърдените неимуществени вреди – силен стрес до първоначално ниво на шок, социална изолация спрямо съседи, приятели, колеги, финансови проблеми, притеснения за всички членове на семейството, субективни негативни изживявания на неудобство и срам. Останалите твърдени в исковата молба неимуществени вреди съдът приел за недоказани. За установена намерил причинно – следствената връзка между доказаните вреди и отменената заповед за уволнението на . Размерът на обезщетението съдът определил при съобразяване разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и като уважил направеното от[Фирма 1] възражение по чл. 5 ЗОДОВ за съпричиняване. Като съобразил установените по делото факти, увреждащото деяние, обстоятелствата, при които е извършено, степента на увреждането, особеностите на случая, последиците за, неговата възраст, общественото му и социално положение и възражението по чл. 5 ЗОДОВ, съдът определил размер на обезщетение от 2000,00 лв. за исковия период, ведно със законната лихва считано от 13.04.2017 г. до окончателното плащане на обезщетението.

Искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от недопускането на да изпълнява съответната длъжност след отмяната на уволнителната заповед с правно основание чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител съдът също приел за допустим (чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК) , а по същество за частично основателен. Въз основа на доказателствата по делото направил извод, че за правото на обезщетение възниква след прекратяване на трудовото му правоотношение с „Ю. И. ООД и то е в размер на основната му заплата за периода 27.05.2017 г. – 06.06.2017 г., тоест за седем работни дни – общо в размер на 217,00 лв. пропорционално на основната работна заплата за месеца, като искът до сумата от 500,00 лв. бил отхвърлен. Приел, че върху тази сума се дължи лихва от датата на предявяване на иска, тъй като незаконосъобразността на бездействието се установява с обжалваното съдебното решение. Съобразно изхода на спора, съдът разпределил отговорността за разноските.

В обжалваните части, решението е валидно, допустимо и правилно.

Относно решението в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди:

Неоснователно касационният жалбоподател поддържа становище, че изводите на съда относно настъпилата вреда и наличието на причинно-следствена връзка между нея и отменената уволнителна заповед не се подкрепят от доказателствата по делото. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, а изводите на съда са обосновани на приобщените по делото писмени и гласни доказателства. Те са обсъдени в решението поотделно и в съвкупност, като въз основа на тях и след правилната им преценка съдът е извел обосновани фактически и правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и това прави ненужно повтарянето им. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с това решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд в тази част.

Съображенията на първоинстанционния съд, с които е мотивирал извода си за реалното настъпване на твърдените вреди почиват на казаното от свидетелите, като въз основа на него и останалите релевантни факти, съдът е приел, че Шокалов е изживял отрицателни емоции - силен стрес до първоначално ниво на шок, социална изолация спрямо съседи, приятели, колеги, финансови проблеми, притеснения за всички членове на семейството, субективни негативни изживявания на неудобство и срам, тоест настъпила е негативна промяна в поведението му за процесния период. В съответствие със съдопроизводствените правила съдът е допуснал до разпит двама свидетели за установяване на твърдените от Шокалов неимуществени вреди и правилно е кредитирал показанията им. Не са налице основания казаното от свидетелите да не бъде взето предвид поради сочените от касационния жалбоподател причини – приятелски и съседски отношения на свидетелите с настоящия ответник по касация.

В случая данни за заинтересованост на свидетелите няма. При това положение и доколкото те, предупредени за наказателната отговорност, която носят съгласно Наказателния кодекс, са обещали да кажат истината, единствено фактът, че са в близки отношения с Шокалов, не дава основание да не се кредитира казаното от тях. Правилно в тази насока съдът го е съобразил и го е приел за достоверно с оглед всички други обстоятелства по делото, които подкрепят възприятията им за случилото се. В допълнение следва да се отчете и това, че не са събрани доказателства, а и не се твърди, че релевираните негативни преживявания на Шокалов се дължат на други фактори.

При определяне размера на присъденото на Шокалов обезщетение за неимуществени вреди съдът е съобразил всички установени по делото обстоятелства, характера и интензитета на неговите негативни преживявания, отражението им върху личността му, както и периода през който те са търпени, като приел, че присъденият размер от 2000,00 лв. ще го възмезди адекватно. В тази насока съдът се е обосновал подробно. Този размер е в състояние да компенсира вредите, претърпени от лицето в исковия период и не се явява завишен, както неоснователно претендира[Фирма 1].

Оплакванията, свързани с изводите на съда досежно настъпването на неимуществени вреди за Шокалов, свързани със здравословното му състояние са неоснователни. Въпреки известната неяснота, при внимателен прочит на решението се установява, че тези вреди, според мотивите на акта, не са сред доказаните вреди, за които е определено обезщетение доколкото са в причинно-следствена връзка с отменената уволнителна заповед. Видно е от мотивите на обжалваното съдебно решение, че именно твърденията за настъпване на тези вреди са счетени от съда за недоказани, но решението в тази част не е предмет на касационна проверка. В този смисъл това възражение на касационния жалбоподател не отчита точно възприетото от съда по въпроса.

Не може да се сподели възражението на касационния жалбоподател, че не била доказана причинно-следствената връзка между твърдените вреди, приети за доказани от съда, и отменената като незаконосъобразна заповед. Сочените от Шокалов негативни преживявания в неин резултат са присъща последица на всяко дисциплинарно уволнение, особено в случаите, в които засегнатото лице е със съзнанието за неговата незаконност и несправедливост, което впоследствие се потвърждава и от резултата от оспорването му.

Относно решението в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди:

При установеното по делото недопускане на служителя да изпълнява служебното си правоотношения в посочения в мотивите на решението период, по което спор няма, правилно и този иск е бил уважен частично. Служителят е бил изправен в поведението си спрямо органа. Той е спазил законовия срок за заемане на длъжността от която е бил уволнен, но не е последвало допускане до изпълнение на служебните му функции. За възникване и реализиране на отговорността на[Фирма 1] в случая е достатъчно служителят да докаже, че е изпълнил изискването за явяване за заемане на длъжността в срок, както и факта, че не е бил допуснат реално да я изпълнява. Не е налице спор, че тези предпоставки са налице, поради което решението и в тази част е правилно. Конкретни оплаквания не се релевирани от[Фирма 1], поради което и по този въпрос, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, с това решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд в тази част.

По изложените съображения съдебното решение в обжалваните части е правилно, поради което като валидно и допустимо, следва да остане в сила в тези части. Не са налице касационни основания за неговата отмяна.

Предвид изхода на спора в касационното производство, на Шокалов се следва присъждането на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., платени на адвоката в брой съобразно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 04.06.2020 г. При съобразяване на така договорения и платен размер на възнаграждението, правната и фактическа сложност на делото и извършените съдопроизводствени действия, направеното от[Фирма 1] възражение за неговата прекомерност се явява неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2474 от 13.04.2021 г., постановено по адм. д. № 5379 по описа на Административен съд София – град за 2020 г. в обжалваните части.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на И. Ш., с [ЕГН] сума в размер на 400,00 (четиристотин) лв. за сторените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Иван Раденков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Т. К. п/ Румяна Лилова