Директорът на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен е подал касационна жалба против решение № 173/20.05.2008 г. по адм. дело № 643/2007 г. по описа на Административния съд - Плевен, с което е било отменено негово писмо № ПВ-00121/05.09.2997 г. за прекратяване на процедура за издаване на разрешително за водовземане с цел производство на електроенергия чрез малка водноелектрическа централа "Д. И. 9" по заявление на "ХК Д. И. 9" ЕООД със седалище и адрес на управление София. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискана отмяната му.
Ответникът "ХК Д. И. 9" ЕООД със седалище и адрес на управление София е оспорил касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, като провери допустимостта на жалбата и правилността на обжалваното решение с оглед заявените касационни основания, прие следното:
Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена е в срока по чл. 211, ал.1 от АПК от страна, взела участие в първоинстанционното производство, която има интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административният съд установил, че със заявление № ПВ1-00121/10.08.2007 г. до директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен, дружеството "КХ Д. И. 9" ЕООД със седалище и адрес на управление София поискало откриване на процедура за издаване на разрешително за водовземане с цел производство на електроенергия с място на водовземането коритото на р. Искър, на кота дъно река 60, 5 и долно водно ниво 61, 50 м. С писмо изх. №ПВ1 – 00121/05.09.2007 г. директорът на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен уведомил заявителя, че прекратява административното производство по съображения, че за същото място на водовземане вече е било издадено разрешително с титуляр "В"ООД административен акт, но заинтересуваните лица са различни. Към прекратяване на производството по чл.27,ал.2,т.1 АПК може да се пристъпи само ако се установи, че една и съща страна повторно предявява вече направено искане, макар въпросът да е бил решен с влязъл в сила административен акт. Затова административният орган е следвало да се произнесе по същество по заявлението. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е предвиденото в чл. 55 от Закона за водите задължение за компетентните органи при издаване на разрешителни за дейностите по чл. 52 от същия закон да отчитат и придобитите права, каквото по смисъла на закона е правото на водовземане, за което е издадено разрешително.
При служебна проверка касационната инстанция констатира, че съдът се е произнесъл с решение вместо с определение, без да съобрази, че актовете за прекратяване на производството се обжалват по реда на глава десета, раздел IV. Допуснатото процесуално нарушение обаче не се отразява на допустимостта на постановеното решение, което е правилно и следва да бъде оставено в сила .
По изложените съображения и на основание чл.221,ал.2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №173/20.05.2008 г. по адм. дело № 643/2007 г. по описа на Административния съд - Плевен. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ж. П./п/ В. Г. Ж.П.