О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 598

София, 19.07.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА

АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр. дело N 1120/ 2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от [фирма] чрез процесуален представител адв. П. Ж. срещу решение № 388/24.11.2017 г. по гр. д.№1326/2017 г. на Окръжен съд-Стара Загора с което е потвърдено решение № 39/10.05.2017 г. по гр. д.№ 30/2017 г. на Районен съд-Гълъбово. С него предявеният от ищеца М. Д. Д. срещу касатора иск с правно основание чл. 200 КТ, е уважен частично до размер на сумата 6400 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането 05.08.2013 г. до окончателното плащане. Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 6400 лв. до целия претендиран размер от 16000 лв., както и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на ищеца обезщетение в размер на сумата 1600 лв. за причинените неимуществени вреди в резултат на същата трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането 05.08.2013 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се поддържа оплакване за нарушение на чл.201, ал.2 КТ, тъй като пострадалият е създал реална възможност за настъпване на вредата, като не се е погрижил за собствената си и на колегите си безопасност в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 и чл. 35 от...