Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на д-р А. Н. И. от [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд №17 от 15.01.2018 г., по в. т.д.№496/2018 г., с което е потвърдено имащото характер на решение, определение на Варненския окръжен съд № 2039 от 03.07.2017 г., по т. д.№ 313/2017 г. Със същото е отказано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност на „МИЛИНВЕСТ”ЕООД /н/, [населено място], на основание чл.632, ал.2 ТЗ.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

Според изложеното от касатора във въззивното производство по делото Варненският апелативен съд е „укрил” доводите му, с което е обосновано искането за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност. Освен това, в производството по несъстоятелност и в трите съдебни инстанции, съдебните състави, разгледали делото, са били незаконни, поради участието на пристрастни съдии, оставили без уважение молбата на настоящия касатор И. за отвода им и взели участие и в други съдебни производства между същите страни, допринасяйки по този начин за постановяване на явно незаконосъобразно решение. Укрити са активите и умишления банкрут на ответника –търговец, документни престъпления и измама, като е прието, че имуществото на последния, при пари в брой над 276 473.23 лв., е недостатъчно, за да бъде възобновено спряното производство по несъстоятелност. Твърди се още, че посочената сума и тази, която би била събрана от обявяване на конкретните посочени в касационната жалба сделки за относително недействителни и от връщане на имотите в патримониума на търговеца в размер над 306 818.39 лв., общо 583 291.42 лв., са достатъчни, за да се удовлетворят задълженията му към всички кредитори – обстоятелство, несъобразено от въззивния съд. Поради допуснатото нарушение е осуетена и възможността страната да стартира производство по чл.135 ЗЗД, като предяви иск съдът да обяви за недействителна сделката на търговеца с ап.6, продаден след обявяването му в ликвидация с нот. акта 42. Според подробните оплаквания в тази насока, съдържащи се в касационната жалба, с допуснатите от съда процесуални нарушения, „на страната е отнето правото на справедлив процес и възможността молбата на ликвидатора и делото да бъдат разгледани от спазващ закона, справедлив и безпристрастен съдия и касаторът И. да получи дори малка част от сумата, с която търговецът неоснователно се е обогатил.”

В инкорпорирано в касационната жалба изложение на предпоставките за допускане на касационно обжалване е налице позоваване единствено на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ, бр.86/2017 г.

Очевидната неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт е аргументирана с твърдение за изградени от въззивната инстанция необосновани и в несъответствие със закона и доказателствата по делото фактически и прави изводи за притежаваното от ответното търговско дружество имуществото и наличието на предпоставките на чл. 632, ал.2 ТЗ.

Според касатора от значение за поддържаното основание за достъп до касация се явява премълчаният от Варненския апелативен съд факт, че съгласно регистъра на СВ –стр.7/87, пореден № 17, по справка 10.3.2014 г., на ответното дружество „МИЛИНВЕСТ” ЕООД /н/, [населено място], като длъжник, е наложена възбрана с № на вх. регистър 4265.. При постановяване на обжалваното въззивно решение не са взети предвид и обсъдени от решаващия състав на въззивната инстанция и установените в хода на делото, безспорно притежавани от търговеца -ответник парични средства в размер на 178 736.90 лв., които са формирани от укрити възнаграждения за ап.№ 2, ап.№ 6 и паркомясто №1, както и преведена му, след началото на несъстоятелността, от А. И. сума от 6 251.22 лв. - деловодни разноски по други граждански дела.

Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК не взема становище по същата.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но производството по делото подлежи на спиране, на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК.

В срока за произнасяне по основателността на искането за достъп до касационен контрол, К. съд на Р. Б. с определение от 4.06.2018 г., по к. д. № 10/18 г. е допуснал за разглеждане по същество искането на състав на ВКС за установяване противоконституционност на чл.280, ал.2, пр.3 от Гражданско процесуалния кодекс (обн.ДВ бр.59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.08 г. ; посл. изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22. 12.2017 г.) в частта: ”..... както и при очевидна неправилност”,.

Следователно при въведеното от касатора искане за достъп до касация, изрично обосновано единствено с предпоставките на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, за състава на касационната инстанция не е налице процесуална възможност за произнасяне по основателността му преди постановяване на решение от КС на Р. Б.

Мотивиран от горното и на осн. чл.229, ал.1, т.6 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по т. д.№ 1130/2018 г. по описа на второ търговско отделение на ВКС до постановяване на решение по конституционно дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на Р. Б.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: