№ 395

София, 18.07.2018 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело № 722/2018 година по описа на І г. о.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба вх.№ 35113 от 12.12.2017г. от Н. И. М., чрез адв. И. В., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, V – ти състав, № 1621 от 03.11.2017 г. по гр. д. № 1689/2017 г.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, не е налице изключение по чл. 280, ал. 3 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Ответникът [община] изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отменил решението на Варненския районен съд, XXXIII – ти състав, № 2221 от 31.05.2017 г. по гр. д. № 13863/2016 г. и е решил делото по същество като е отхвърлил предявения от Н. М. М. против [община] установителен иск за собственост с предмет поземлен имот с идентификатор 10135.5426.2528 по одобрената кадастралната карта на местност „Р.“ [населено място], местност 24, район А.. Въззивният съд е приел, че имотът, върху който ищецът е установил фактическа власт през 1989 г., попада в територия, стопанисвана и обработвана от ДЗС „Е.“ и на основание § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е бил предоставен за ползване на Л. В. Г. през 1987г. Съобразявайки, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ не са подавани заявления за възстановяване на имота и няма данни същият да...