О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 591

ГР. София, 17.07.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.06.18 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1138/18 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Столична община /СО/ и на Г. К. срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр. д. №2765/17 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 3500 лв. и отхвърлен за разликата до претендираните 10 000 лв. искът на Г. К. срещу СО с пр. осн. чл.49 ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди / болки, страдания и постравматично стресово разстройство/, нанесени на ищцата с ухапване от безстопанствено куче на 26.10.15 г., на територията на общината.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен, ищцата Г. К. се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че материалноправният въпрос за прилагането на чл.52 ЗЗД – за справедливостта на определеното и присъдено обезщетение, с оглед на търпените вреди - е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и е разрешен в противоречие с ППВС №4/68 г., т.11. Не са отчетени в пълнота от въззивния съд конкретните обстоятелства на случая - изживяваната и към момента психотравма е довела до нарушение в семейната и социална адаптация на ищцата, която не излиза без придружител от дома си, и...