Производството е по реда на Дял ІІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 145 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Районно управление „Социално осигуряване”, Благоевград (РУСО), против Решение № 375/20.05.2008 г. постановено по а. д. № 931/2007 г. по описа на Административен съд Благоевград (АСБл).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АСБл е отменил като незаконосъобразно Решение № 4/26.09.2007 г. на директора на РУСО.

Недоволен от решението, директорът на РУСО го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Моли отмяната му.

Ответната страна – Г. Е. П. от с. С., О. С., Благоевградска област, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът счита жалбата за неоснователна.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АСБл. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на съда.

При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна.

Основен спорен въпрос по делото е била ли е ответницата по касационната жалба Пашалиева, задължително осигурено за всички социални рискове лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, след датата 08.02.2005 г., когато тя е сключила трудов договор с „Траст – 2003” ООД и има ли право на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и съответното обезщетение. Позовавайки се на обстоятелствата, че по това време тя е ползвала отпуск за отглеждане на малко дете и не е упражнявала действителна трудова дейност, във връзка с разпоредбата на чл. 10 от КСО касаторът счита, че тя няма това качество и не може да получи обезщетение. Този довод се явява неоснователен. Както законосъобразно е посочил АСБл, чл. 52а и чл. 53 от КСО...