Образувано е по касационни жалби на: Висшия съдебен съвет, Е. Д. Б. -Георгиева и касационен протест на Върховна административна прокуратура и, против Решение № 5893 /11.05.2009 г, постановено по адм. д. № 3271 /2009 г, на тричленен състав на Върховен административен съд, второ отделение, В жалбите се излагат доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, евентуално обявяване нищожността на съдебния акт, поради порок във волята на съдебния състав.

Постъпило е възражение от И. М. Г., с което изразява становище за неоснователност на жалбите и протеста.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби и протест.

Върховният административен съд, петчленен състав намира, че касационните жалби и касационния протест са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустима. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения:

С оспореното решение Върховния административен съд, тричленен състав е обявил нищожността на Решение по протокол № 2 /14.01.2009 г, на ВСС, с което е отменено Решение по протокол № 29 /21.09.2007 г, т. 11 на ВСС и И. М. Г. не е повишена в ранг "съдия в апелативен съд" и вместо него е отхвърлил предложението на прокурора при ВАП за възобновяване на административното производство и отмяна на влязлото в сила Решение по протокол № 29 /21.09.2007 г, т. 1 на ВСС.

За да постанови този резултат съдът е приел, че административните актове са ползват със стабилитет. С издаването на акта компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва и затова той не може да издаде нов акт по същия въпрос - чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, нито да отмени или измени вече издадения, освен в изрично посочените в закона случаи. Повторен акт, издаден вън от тези хипотези, е нищожен. Положителното решение на ВСС за повишаване в ранг на магистрат е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Като облагодетелстващ магистрата и незасягащ права, свободи и законни интереси на трети лица той влиза в сила (става необжалваем) с издаването си - арг. чл. 147, ал. 1 АПК. Поради това, след този момент може да бъде отменен и заместен с отказ за повишаване само при условията на чл. 99 АПК. Решението на ВСС е прието по предложение на прокурор, основано на писмо с кадрова справка от главния секретар на съвета от 3.09.2008 г., че към момента на повишаването си в ранг "съдия в апелативен съд" жалбоподателката не е имала непосредствено по-ниския ранг "съдия в окръжен съд". Според предложението, писмото е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК. Отмененото решение за повишаване в ранг е влязло в сила с издаването си на 21.09.2007 г. Съдът е приел, че решението противоречи на чл. 99 АПК, тъй като новооткрити по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК са тези доказателства за правно или доказателствено релевантни факти, които не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал в административното производство до момента на приключването му при полагане на дължимата грижа от страната, върху която е падало задължението за доказване. Съгласно чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК, ВСС е бил длъжен служебно да събере всички доказателства, необходими за изясняване на фактите от значение за повишаването на жалбоподателката в ранг. В тежест на ВСС е да провери наличието или липсата на такова решение, за да установи актуалния й ранг при решаване на въпроса за повишаването му. По тази причина издадената след влизането в сила на решението му кадрова справка от собствената му администрация (чл. 355 ЗСВ) не е новооткрито доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 ЗСВ, а новосъздадено доказателство за обстоятелство, което е могло да бъде своевременно установено при полагане на дължимата грижа. Възобновяването не е средство за поправяне на процесуални пропускания или грешки на страните в административното производство. Решението е правилно.

Основание за образуване на производство за възобновяване е откриване на нови доказателства /т. 2 на чл. 99/, т. е. такива, които не са могли да бъдат представени по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Пречка за представянето на тези доказателства трябва да е от обективен характер. Правилно съдът е приел, че представената кадрова справка след постановяване на решението не представлява новооткрито доказателство, а новосъздадено такова за обстоятелство, което е могло своевременно да бъде установено при полагане на дължимата грижа. Служебно задължение е на администрацията на ВСС да съхранява и пази документите, издедени от съвета по повод професионалното израстване на жалбоподателката, като съдия.

Всички възражения и оплаквания, залегнали в касационните жалби на касаторите са неоснователни и необосновани, поради което настоящия състав не ги взема предвид. Оспореното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5893 /11.05.2009 г, постановено по адм. д. № 3271 /2009 г, на тричленен състав на Върховен административен съд, второ отделение, РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Н./п/ Т. Р./п/ Д. Р./п/ Е. К. Д.Р.