Производството е по реда на чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по касационна жалба Х. Ц. П. от Криводол, обл. Враца против решението от 06.07.2005 г. по адм. дело № 350/2005 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 33 от 16.05.2005 г. на директора на РУ ”Социално осигуряване”, Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 1164 от 18.04.2005 г. на ръководителя на осигуряването за безработица за отказ от отпускане на обезщетение за безработица.

Касаторът навежда доводи за отмяна на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Сочи, че съдът незаконосъобразно е приел, че след като работодателят не му е изплатил трудовото възнаграждение за девет от последните единадесет месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение, той не е подлежи на задължително осигуряване за всички социални рискове по см. на чл. 54а, ал. 1 от КСО. Пояснява, че за последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването е работил по надлежно сключен с “Ботуня” ЕООД, Криводол трудов договор, с 8 часов работен ден и възнаграждение от 120 лв., което му е изплащано редовно в размер от 100 лв.,/ с изключение на месеците април 2004 г. и януари 2005 г., когато са му изплатили суми от 50 лв., съотв. 70 лв/, като сумата от 20 лв. е била удържана за осигуровки, които обаче не са внесени. Поддържа, че като служител на предприятието няма никаква вина за невнесените от осигурителя осигурителни вноски, за да не му се признае качеството на лице, осигурено за всички осигурени социални рискове и да му се отпусне поисканото обезщетение за безработица.

Наред с горното Х. П. е депозирал пред ВАС и молба за произнасяне в настоящето производство и по претенцията му към РУ ”Социално осигуряване” Враца за заплащане на сумата от 41,10 лв., представляваща дължими здравноосигурителни вноски за времето 01.03.2005...