Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Златен изток импекс 96" ООД - гр. С., и "Бекс шипинг" ООД - гр. С., срещу решение от 16.01.2009 г., постановено по адм. дело № 3942 от 2003 г. по описа на Софийския градски съд - административно отделение, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 347-0024 от 08.11.2002 г. на началника на Митница - София, потвърдено с решение № 4417-0151 от 29.05.2003 г. на директора на Регионалната митническа дирекция - гр. С., за определена нова митническа стойност на внесената от "Златен изток импекс 96" ООД с ЕАД № 5002/4-12650 от 05.10.2002 г. стока - конфекция от Китай, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от Закона за митниците (ЗМ). В касационната жалба не са посочени изрично отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но от изложеното в нея може да се направи извод, че са релевирани оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила вследствие необсъждане на доводите на касаторите, както и че съдът незаконосъобразно е променил тежестта на доказване. Твърди се, че неправилно съдът е потвърдил решението на митническия орган за солидарната отговорност на вносителя на стоката "Златен изток импекс 96" ООД и "Бекс шипинг" ООД, тъй като последният е действал в качеството си на пълномощник. Иска се отмяна на обжалваното решение, на митническия акт и на потвърждаващото го решение на директора на РМД - София.

Ответниците - началникът на Митница - София, и директорът на РМД - гр. С., не са взели становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение на Софийския градски съд е отхвърлена жалбата на "Бекс шипинг" ООД срещу решение № 347-0024 от 08.11.2002 г. на началника на Митница - София, потвърдено с решение № 4417-0151 от 29.05.2003 г. на директора на Регионалната митническа дирекция - гр. С., с което на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ във връзка с чл. 74 ППЗМ е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД № 5002/4-12650 от 05.10.2002 г. и "Бекс шипинг" ООД и "Златен изток импекс 96" ООД са задължени да довнесат сума в размер на 4516 лв. мито и 4677 лв. ДДС.

За да постанови това решение, съдът е приел, че правилно митническият орган е определил новата митническа стойност на внесената стока - конфекция, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗМ - за сходни стоки, тъй като тя не може да бъде определена по чл. 35 ЗМ. Този си извод съдът е аргументирал с обстоятелството, че само фактурата не може да бъде доказателство за реално платената или подлежаща на плащане цена, тъй като по делото не са представени доказателства (договор, транспортни документи и др. до входния граничен пункт на стоката), че именно посочената във фактурата стойност е действителната, и затова не може да се приложи чл. 35 ЗМ. В този смисъл според съда правилно митническите органи са преминали към реда по чл. 36 ЗМ, за да определят митническата стойност на стоката. Относно възражението, че не е налице уведомяване за започване на процедурата по чл. 102 ППЗМ, съдът е приел, че действително такова не се съдържа по преписката, но съдът е приел също, че е имало възможност жалбоподателите да представят доказателства пред по-горестоящия административен орган и пред съда, поради което за тях е съществувала възможност за реално осъществяване на правото им на защита. За възражението за солидарната отговорност съдът е счел, че такава е налице по силата на закона и конкретно на чл. 202, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМ .

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Принципът, който е въведен в областта на митническото право при определяне на митническата стойност на внасяни в Р. Б. стоки, е този, заложен в разпоредбата на чл. 35 от Закона за митниците, и това е договорната стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане. Необходима предпоставка за определяне на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2 ЗМ е тя да не може да бъде определена по чл. 35 от ЗМ, т. е. да липсват доказателства за договорната стойност, която е платена реално или подлежи на плащане. От материалите по делото се установява, че при вноса на процесните стоки не е представен договор за покупко-продажба, като липсват и доказателства за договорената стойност, която е платена реално или подлежи на плащане. Действително в представената пред митническите органи фактура са посочени цените на отделните стоки, но дори да се приеме, че това е договорената стойност, то липсват доказателства за второто кумулативно изискване, посочено в разпоредбата на чл. 35 ЗМ, а именно доказателства за реално платената и подлежаща на плащане цена. В тази връзка правилно е прието от съда, че липсата на посочените доказателства е поставила в невъзможност митническите органи да определят стойността на внесената стока по чл. 35 ЗМ. Предвид изложеното в случая обосновано е прието, че са налице основания за определяне на митническата стойност по реда на чл. 36 ЗМ. Митническата стойност е определена в хипотезата на чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗМ съобразно установената договорна стойност на сходни стоки, продадени за износ за Р. Б. и изнесени приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на остойностяване.

Неоснователно е възражението на касаторите, че съдът е разместил доказателствената тежест по делото, тъй като те не са установили подлежащия на доказване от тях факт, че цената по договора е действително платена или подлежаща на плащане, като не са се възползвали от процесуалната възможност в хода на първоинстанционното производство да поискат назначаването на експертиза, чрез която да се установи, че плащането е действително извършено.

По отношение на последното оплакване в касационната жалба - че не е следвало да се ангажира солидарната отговорност на "Бекс шипинг" ООД, същото е неоснователно, тъй като в разпоредбата на чл. 202, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМ изрично е посочено, че при косвено представителство, каквото в конкретния случай безспорно е налице, длъжник се явява именно този представител и отговорността му е солидарна с тази на получателя на процесната стока. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е съобразил посочените разпоредби, както и практиката на Върховния административен съд във връзка с тяхното прилагане.

По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 16.01.2009 г. по адм. дело № 3942 от 2003 г. на Софийския градски съд - административно отделение, III-В състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. В.О.