Производството е по реда на чл. 33 и следв. от Закона за върховния административен съд във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК.

Образувано е по касационната жалба на Р. Д. Д. при РДД - гр. В. /сега Директор на Дирекция «Обжалване и управление на изпълнението» при ЦУ на НАП – гр. В./ срещу решение № 1258/30.11.05г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм. д. № 85/05г.

В касационната жалба на Р. Д. Д. при РДД - гр. В. /сега Директор на Дирекция «Обжалване и управление на изпълнението» при ЦУ на НАП – гр. В./ се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 218б, ал.1,б."в" ГПК във вр.

с чл. 11 от ЗВАС. Според касатора, ВОС неправилно е приложил разпоредбите на чл. 65,ал.4,т.4 и чл. 65,ал.7 от ЗДДС и неправилно е приел, че за данъчния период м. ноември 2002г. следва да се признае на "Ел З. М."-ООД правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Неджин"-ООД-гр. С.. Ирелевантно за правния спор, според него, е обстоятелството, че доказателствата за извършването на доставката са представени в хода на административното обжалване на ДРА, тъй като същите не може да бъдат взети предвид от органите на данъчната администрация, съгласно чл. 40 от ДПК отм. . Не са налице хипотезите на чл. 44 и чл. 45 от ДПК отм. за продължаване или възстановяване на срока. Решението е неправилно и в частта му, в която е отменен ДРА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. юни 2003г. по фактурите, издадени от "Норд"-ООД, "Люляка"-АД и "Девня цимент"-АД, поради неправилното тълкуване на разпоредбата на § 57,ал.2 от ПЗР на ЗДДС и чл. 67 от ЗДДС. Тъй като правото...