Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на И.Д, Б.Д, Ц.Й против решение № 2049/27.03.2018г., постановено по адм. дело № 11463/2017г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Ц.Й и И.Д против заповед №РД-09-206/24.08.2017 на кмета на район ‘‘Банкя‘‘ - Столична община, а жалбата на Б.Д е оставена без разглеждане.

С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна.

Отвениците кмет на СО-район "Банкя" и Д.Р оспорват жалбата. Ответникът Ф.Д не изразява становище.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. По същество на жалбата, съдът намира следното:

1. Касационната жалба на Б.Д има характер на частна жалба срещу решението, в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед №РД-09-206/24.08.2017 на кмета на район ‘‘Банкя‘‘ - Столична община, като просрочена. Правилно въз основа на приложени в административната преписка доказателства, първоинстанционният съд приема, че заповедта му е съобщена редовно на 15.09.2017г. и подадената на 02.10.2017г. е след изтичане на срока за обжалване по чл. 149, ал.1 АПК. Всяко от засегнатите от заповедта лица има самостоятелно право на жалба, за редовното упражняване на което са налице процесуални предпоставки, вкл. законен срок за обжалване. Пропускането му е основание за оставяне на жалбата без разглеждане, независимо че другите жалбоподатели са спазили този срок. Затова правилно решаващият съд е оставил без разглеждане жалбата на Б.Д и в тази част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

2. За да отхвърли жалбата на Ц.Й и И.Д, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед, издадена на основание чл. 192 ЗУТ, за законосъобразна, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази част обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

С оспорената заповед е учредено безсрочно право на преминаване през част от чужд ПИ в с. К., р-н Банкя, с идентификатор 37280.2100.524, с площ от 26 кв. м., съгласно комбинирана скица, до ПИ с идентификатор 37280.2100.753. Приета е и оценка на комисия по чл. 210 ЗУТ за пазарната стойност на правото на преминаване в размер на 860лв без ДДС.

Правото на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите-чл. 192, ал.1 ЗУТ. Когато не е постигнато съгласие между собствениците на ПИ и друго туехническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужд ПИ се учредява със заповед на кмета на общината. С правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на ПИ, да се препятстват установеният начин на трайно ползване на ПИ и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради. Цената на правото на преминаване се определя по реда на чл. 210 и се заплаща преди издаване на заповедта-чл. 192, ал. 6 ЗУТ.Онията за издаване на заповедта, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването й, са в тежест на доказване на административния орган и лицата, за които оспорената заповед е благоприятна (собствениците на ПИ, който се обслужва от учреденото право на преминаване), съгласно чл. 170, ал.1 АПК. В разглеждания случай не са събрани доказателства за наличие на кумулативните материалноправни условия за издаване на оспорената заповед, поради което обжалваното решение се явява необосновано. Липсват доказателства за надлежното връчване на всички собственици на обслужващия ПИ на приложената нотариална покана, с която се предлага сключване на договор за учредяване право на преминаване. Към нея не е приложена скица-проект с точно описание на параметрите и характеристиките на исканото право. Отбелязано е, че зоната за преминаване е "от 6 л. м. равняващи се на площ от 8 кв. м.", което не съответства на учреденото с оспорената заповед право на преминаване през 26 кв. м. от чуждия имот. Не са представени доказателства за наличие или липса на други технически решения, както и липсва мотивация относно икономическата целесъобразност на възприетото решение и срокът му. Отделно от горното, не са спазени императивните правила за определяне цената на правото на преминаване по реда на чл. 210 ЗУТ в отделно производство, което да приключи с влязъл в сила административен акт-решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, както и за плащане на определената цена преди издаването на заповедта (чл. 192, ал.6 ЗУТ). Законът не допуска смесване на двете производства и издаване на заповед на кмета на общината преди заплащане на определената цена. Основателно е твърдението на касаторите и за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26 и чл. 34 АПК. Липсват данни за уведомяване на заинтересованите лица за започване на производството, за осигуряване на възможност за участие в него и за изясняване от административния орган на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Всяко от посочените представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед, водещо до отмяна.

Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени незаконосъобразната заповед.

При този изход на делото разноските са в тежест на административния орган, издал отменената заповед и следва да се присъдят в полза на касаторите Ц.Й и И.Д, по направеното своевременно искане и до доказания размер на платени адвокатско възнаграждение за всяка инстанция и държавни такси.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 и чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2049/27.03.2018г., постановено по адм. дело № 11463/2017г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Ц.Й и И.Д против заповед №РД-09-206/24.08.2017 на кмета на район ‘‘Банкя‘‘ - Столична община и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед №РД-09-206/24.08.2017 на кмета на район ‘‘Банкя‘‘ - Столична община.

ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Б.Д срещу същата заповед.

ОСЪЖДА Столична община - район " Банкя" да заплати на Ц.Й и И.Д сумата от 1630лв-разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.