Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.6 от ДОПК.
Образувано е по жалба на "ВАС Валд"ЕООД, представлявано от Ц.Ц-управител, чрез адв.П.К, със съдебен адрес: [населено място], [адрес], срещу решение №2998/04.05.2018 г., постановено по адм. д.№8998 по описа на Административен съд София град /АССГ/ за 2017 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №Р-22002316008110-091-001/02.05.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1121/17.07.2017 г. на Директора на Дирекция "О"ЕООД; "БГ импорт-експорт 09"ЕООД; "Т"ЕООД и "ДВ"ЕООД; "БГ импорт-експорт 09"ЕООД; "Т"ЕООД и "ДВ"ЕООД; "БГ импорт-експорт 09"ЕООД; "Т"ЕООД и "Ди Ви Трейд БГ" ЕООД.
Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и коректното им счетоводно отразяване не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.
Доказателствата за реалното осъществяване на доставките, могат условно да бъдат разделени на две групи: такива установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката, в която се включат факта на притежание на стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика, материално-техническата и кадрова му обезпеченост, възможността му да ги достави/изпълни, и тези сочещи на прякото й реализиране, към които следва да се причислят приемо-предавателни протоколи, доказателства за индивидуализиране на предмет, вид, количества на услугите, място и време на изпълнение, пряко ангажираните с този процес лица и др., обективиращи физическата изява на услугата.
В този смисъл правилно АССГ е изследвал въпроса относно потенциалната възможност на доставчиците да осъществят фактурираните услуги и да доставят стоките. Споделят се изводите му относно необходимостта от квалифициран персонал за осъществяване на ремонтите на автомобилите, специфична техника и необходимост от място където да бъдат осъществени. Същите са обсъждани, тъй като доказателствата за прякото изпълнение на доставката, каквито са приемо-предавателните протоколи /ППП/, стокови разписки, товарителници и др. изобщо не са представени по делото или не са оформени така, че да установяват безспорно предаването на стоката и извършването на услугата. Чрез обсъждане на въпроса относно възможностите на доставчиците, са изследвани всички възможни доказателста от които може да се направи извод относно реалността на доставката.
Не отговаря на представените по делото доказателства, твърдението в касационната жалба, че всички приемо-предавателни протоколи са с посочени имена на лицата предали и съответно получили стоката. От представените с молба от 30.01.2018 г. доказателства е видно, че ППП от 10.02.2011 г. не е подписан има само положен печат на доставчика; ППП от 15.02.2011 г. не е подписан и има само положен печат на доставчика; така е и с ППП от 24.02.2011 г., ППП от 21.03.2011 г. има само подпис и печат на доставчика, но не и на получателя или негов представител, тази констатация се отнася и за ППП от 18.03.2011 г., както и за ППП от 21.02.2011 г. Приемо предавателният протокол от 15.04.2011 г., приложен към фактура № 68/15.04.2011 г. издадена от „БГ импорт експорт 09“ ЕООД не е подписан от страните, а има положен само печат на доставчика. Приемо-предавателните протоколи приложени към фактурите издадени от „Ди Ви Трейд БГ“ ЕООД, макар да съдържат подробно описание на доставените авточасти също не са подписани /стр.514; стр.518; стр.520; стр.522 и стр. 524 от адм. д. № 8998/2017 на АССГ/. Два подписа съдържа само приложения заедно с фактура №27/08.07.2011 г. опис на стоки, но от неговото съдържание не може да се установи дали е относим към тази фактура и на кого са предадени материалните ценности. Не е отбелязано и кое е лицето приело стоката, от чие име и на коя дата. Този опис може да бъде приложен към всяка фактура издадена от доставчика на обща стойност 4 000 лв., поради което и не следва да се цени като доказателство за приемо-предаване на стоките посочени в описа.
Практиката на ВАС, на която се позовава касатора относно това, че подписа и мястото на предаване не са съществени реквизити на приемо-предавателните протоколи е не относима за настоящия спор. Тя би имала значение, ако от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че доставката е осъществена, но са налице пропуски в нейното документиране, а в конкретния случай това не е така. По делото не са представени други доказателства за доставките на стоки и услуги, от които да е видно, че са реализирани. Касаторът се позовава само на представените и пред органите по приходите фактури и ППП, които не са оформени така, че безспорно да установяват реални доставки и правилно са преценени като недостатъчни от АССГ, за да бъде признато въз основа на тях право на данъчен кредит. Този извод не се променя и от констатациите на изслушаната по делото експертиза. Вещото лице е посочило, че има съставени приемо-предавателни протоколи, но това не е доказателство за реалност на доставката. Не е в правомощията на експерта да коментира съдържанието на ППП, като правилно в експертизата е описан само за кои фактури са налични ППП и за кои не. Преценката на доказателствата е извършена от съда, като е посочено защо ППП не се ценят като доказателство, въз основа на което може да бъде установена реалност на доставките.
Теоритично правилно касаторът поддържа, че недоказана кадрова и ресурсна обезпеченост на доставчиците и ненамирането им на адресите по регистрация не може да обоснове отказ да бъде признато право на данъчен кредит. В случая обаче по отношение на процесните фактури не са доказани основните предпоставки за признаването на това право, а именно прехвърляне правото на собственост върху стоките и предоставянето на услугите от доставчиците. За да се приеме, че е налице доставка на стока, жалбоподателят следва да докаже, че е придобил същата, разполага с правото да се разпорежда с нея като собственик и го е направил, като я е използвал за предоставяне на облагаеми доставки, а това обстоятелство не може да се докаже само с фактурата и счетоводното й отразяване.
В този смисъл е и тълкуването на Директива 2006/112/ЕО дадено в преюдициалните заключения на СЕС. Съгласно решението по дело С-285/11 надлежното възникване и упражняване на правото на приспадане за съответното данъчнозадължено лице изисква от националния съд да провери дали доставките са реално осъществени и дали съответните стоки са използвани от лицето за извършване на последващи облагаеми сделки /т. 31/. Аналогична е и проверката по отношение условията за признаване на правото на приспадане по доставки на услуги. Установяването на материалноправните предпоставки за признаване на правото на приспадане се извършва чрез процесуалните способи, предвидени в националния закон. /арг. т. 33 от решението по дело С-285/11/.
След като не е доказана реалността на доставките правилно и законосъобразно на касатора е отказано правото на приспадане на данъчния кредит по процесните фактури, съответно жалбата срещу ревизионният акт се явява неоснователна и правилно е била отхвърлена с оспореното решение.
В частта по ЗКПО, касаторът не излага конкретни основания за неправилност на решението. Обосновано и мотивирано, решаващият състав на АССГ е приел, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован. След като доставките по процесните фактури не са признати за реално осъществени, то не могат да бъдат признати и разходите на дружеството в тази връзка. Правилно съдът е преценил като законосъобразен ревизионния акт и в тази част.
Решението се оспорва и в частта за разноските, като същите се определени при съобразяване на чл.161, ал.2 от ДОПК, върху материалния интерес определен по реда на чл.8, ал.2 от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения.В този смисъл съдебният акт е законосъобразен и в тази му част.
По горните съображения атакуваното решение като валидно, допустимо и правилно постановено ще следва да бъде оставено в сила.
В полза на ответника на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, се дължи присъждане на разноски в размер на 2224 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2998/04.05.2018 г. постановено по адм. д.№8998 по описа на Административен съд София град за 2017 г.
ОСЪЖДА „ВАС Валд“ ЕООД, гр. Е., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, сумата от 2224 лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция. Решението е окончателно.