Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Л.Б в качеството й на ЕТ “Л.Б“ срещу Решение №212/14.05.2018г. по АД №578/2017г. по описа на Административен съд В. Т /АСВТ/, с което е отхвърлена жалбата против Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ №П-04001517053314-004-001/10.04.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В. Т, потвърден с решение №182/03.07.2017 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - В.Т.С касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения подробно изложени в жалбата моли за отмяна на решението на административния съд и отмяна на АПВ, както и присъждане на разноски, съобразно списък,

Ответната страна – Директорът на дирекция „ОДОП“ гр. В. Т, в писмен отговор от юрк.. В, поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Л.Б в качеството й на ЕТ “Л.Б“ против Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ №П-04001517053314-004-001/10.04.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В. Т, потвърден с решение №182/03.07.2017 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - В. Т, с който е отказано на жалбоподателката възстановяването на сумата от 6 433,68 лева.

За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че по банков път, чрез платежно нареждане жалбоподателката на 22.03.2011 г. е превела на НАП сумата от 7 407 лв., като е посочила като правно основание за плащането „По ревизионен акт №151003063/07.02.2011 г.“ Не е спорно, че е посочен в нареждането код за вид плащане 11010, който касае задълженията за ДДС - независимо дали те са установени с декларация или с ревизионен акт. Съдът е приел за доказано, че според справката, представена от НАП за актуалните към 10.04.2017 г. задължения на лицето, същата дължи сумата от 27 923, 31 лв. данъци и осигуровки и 7544,83 лв. лихви, който публичен дълг произтича от РА №04001516003440-091-001/18.01.2017 г., сумата от 66 554, 35 лв., произтичаща от установени с РА№151003063/07.02.2011 г. и от разноски за гр. д.№3011/2009 г. на Плевенския районен съд. На 09.03.2011 г. до жалбоподателката е изпратена покана по чл.182 от ДОПК, в която изрично са посочени какви задължения са установени с РА /който е предварително изпълняем финансов акт - чл. 127, ал.1 от ДОПК вр. с чл.209, ал.1 от ДОПК/, а също така е посочен кода за вида на всяко едно от плащанията, с които следва да се погаси съответният публичен дълг, произтичащ от различните данъчни състави на различните данъчни закони. С постъпилата сума са погасени задълженията по ЗДДС по горепосочения ревизионен акт, като първоинстанционният съд е приел, че остатъкът от сумата в размер на 6433, 68 лв. се явява недължимо платена, тъй като липсва основание тя да се отнесе към някои от установените или декларирани от самото лице публични задължения. Прието е също така от първоинстанционния съд, че искането за възстановяване е предявено на 15.03.2017 г., и е извън преклузивния срок по чл.129 ал.1 от ДОПК предвид датата, от настъпването на която е налице основание да се счита, че е платена недължимо сума от жалбоподателката, която подлежи на прихващане и/или възстановяване. Решението е правилно.

Обосновано съдът е приел за законосъобразен извода на органа по приходите, че петгодишния срок по чл.129 ал.1 от ДОПК има преклузивен характер, като за него не е предвидено спиране или прекъсване – институти, характеризиращи сроковете като давностни. При това положение, искането за прихващане или възстановяване на тази сума е следвало да се предяви до 31.12.2016 г., а видно от преписката е, че то е предявено на 15.03.2017 г., т. е. извън този преклузивен срок. Правилно приходните органи са се съобразили с посочения в платежното нареждане от 22.03.2011 г. код за плащане 110100 – Данък върху добавената стойност при сделки в страната, който код е посочен и в Поканата за доброволно изпълнение, отправена до жалбоподателката на 9.03.2011 г, както и в самия ревизионен акт.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е формирал обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. С оглед на това решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 651,68 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №212/14.05.2018г. по АД №578/2017г. по описа на Административен съд В. Т.

ОСЪЖДА Л.Б от град [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на дирекция „ОДОП“ - В. Т разноски в размер от 651, 68 лв. Решението е окончателно.