Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ „Еврохоспитал –Пловдив” ООД със седалище и адрес на управление в гр. П. против Решение № 769 от 10.04.2018 г., постановено по адм. д. № 327/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, ХVI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на процесната заповед.

Ответникът – Директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. П. не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С оспореното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на УМБАЛ „Еврохоспитал” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., против заповед за налагане на санкции № 163173-407 от 4.01.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. П..

При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 1 АПК касационната инстанция констатира, че съдебният акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен състав, в пределите на правораздавателната му власт, след сезиране с процесуално допустима жалба.

При преценката на оспорения съдебен акт по чл. 218, ал. 1 АПК, с оглед посочените в жалбата пороци на решението и служебната проверка на приложението на материалния закон въз основа на доказателствата по първоинстанционното дело, настоящият касационен състав приема следното:

Процесните нарушения са извършени от лечебното заведение през м. януари 2017 г. Съгласно §11 от Преходните и Заключителни разпоредби на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г. между НЗОК и БЛС, в сила от 01.04.2017 г, в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31.03.2017 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ, се прилагат глобите и санкциите, предвидени за съответното нарушение в ЗЗО и Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 ЗЗО на НС на НЗОК, като се спазва процедурата за осъществяване на контрол по ЗЗО и този НРД. В абзац първи на цитираното решение е записано, че на основание чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО) във връзка с неприемане на Национален рамков договор за медицинските дейности за 2016 г. при условията и в сроковете, определени в ЗЗО, и настъпили промени в действащото законодателство, налагащи изменение и допълнение на съдържащите се в Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. (НРД за медицинските дейности за 2015 г.) изисквания по чл. 55, ал. 2 ЗЗО, Надзорният съвет (НС) на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) определя условия, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договори с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 3, 3а, 4, 5, 6, 6а, 6б и 7 ЗЗО.С. Р. замества неприетия Национален рамков договор за 2016 г. по посочените въпроси.

Предмет на спора пред решаващия състав на Административен съд – Пловдив е законосъобразността на заповед за налагане на санкции № 163173-407 от 4.01.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. П.. С цитираната, на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗО, във връзка с чл. 412, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г. и §11 от ПЗР от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г., на УМБАЛ „Еврохоспитал” ООД са наложени шестнадесет броя финансови неустойки по чл. 265, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 ЗЗО на НС на НЗОК, всяка от които в размер на 300 лв. В издадения административен акт е налице позоваване на извършена проверка на лечебното заведение в периода 15.02.2017 г. до 21.02.2017 г., приключила с констативен протокол от 21.02.2017 г.

В процесната заповед са описани шестнадесет различни нарушения, чийто анализ налага изводи за различна тежест на тези нарушения, независимо че са квалифицирани като такива по чл. 222, ал. 2 и чл. 238 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г., във връзка с Приложение № 1 и във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО. Съгласно първия цитиран текст всички документи, с които се отчита и удостоверява извършената дейност, се изготвят съгласно изискванията и реквизитите, посочени в тях. Не се допускат непопълнени реквизити, поправки, липса на подпис и печат на представляващия лечебното заведение. В чл. 238 се съдържат различни изисквания и реквизити, посочени в приложение № 1 към Решението, касаещи. "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ - НЗОК № 7), "Медицинско направление за клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ - НЗОК № 8) и "Медицинско направление за провеждане на клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ - НЗОК № 8А).

Широкият обхват на цитираните нормативни изисквания, посочени от административния орган като нарушени, както и разпоредбата на чл. 262 от Решението налагат анализ на тежестта на всяко констатираното нарушение, който е един от критериите за определяне на размера на санкцията. Наред с това, съгласно чл. 261, ал. 2 от Решението за всяко констатирано нарушение се прилага съответна по размер санкция.

Приложената от административния орган в случая норма на чл. 265, ал. 3 от Решението предвижда, че когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. В процесната заповед за всяко едно от нарушенията изрично е посочено, че е извършено за първи път по изпълнение на договор № 163173 от 19.02.2015 г. и допълнително споразумение към него № 38 от 27.05.2016 г., а по всеки пункт наложената санкция е в размер на 300 лв., без да са изложени мотиви, обуславящи този размер.

Предвид съдържанието на констативния протокол, регламентирано в чл. 252, ал. 1 от Решението, такива не могат да бъдат извлечени и от него.

Казаното се отнася и до документите по административната преписка. Към последната е налице доклад на контрольора от отдел „Болнична помощ” при РЗОК гр. П., участвал при извършване на проверката, в който отново са изброени нарушенията по отделните клинични пътеки, че те са извършени за първи път и обуславят санкция „финансова неустойка” по чл. 265, ал. 3 от Решението, която е в размер от 200 лв. до 500 лв. Впоследствие по всеки пункт от доклада е добавена на ръка сумата 300 лв. и подпис, без каквито и да е било аргументи. Текстът „Съгласувано със старши юрисконсулт:” и изписване на името му, без изложени от последния съображения, не допринася нищо ново.

Когато санкционната норма предвижда диапазон на размера на наказанието, каквато е тази на чл. 265, ал. 3 от Решението и административният орган е наложил наказание „финансова неустойка” в размер по-голям от минималния, то той задължително трябва да изложи мотиви защо приема, че подобна санкция съответства на тежестта на всяко едно нарушение или критерий въз основа на който отчита тежестта на група от нарушения. Мотиви в този смисъл в заповедта, както и в предхождащите я документи, съдържащи се в административната преписка липсват, а извършените нарушения, макар и да са по нормативните изисквания за работа с медицинска документация, в конкретния случай, са с различна тежест.

Разпоредбата на чл. 262 от Решението сочи критериите, по които се определят вида, включително и размера на санкцията, по които критерии трябва да са налице изрични мотиви в санкционния административен акт.

Липсата на мотиви относно размера на наложените санкции е нарушение на чл. 59, ал. 1 АПК, което рефлектира пряко върху правото на защита на лечебното заведение. Освен това то лишава съда от възможността да извърши преценка на законосъобразността на санкциите, досежно техния размер.

Изложените в тези мотиви съображения налагат извод, че при издаване на процесната заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Цитираното нарушение не е било констатирано от първоинстанционния съд, а в тази връзка той е посочил в мотивите към оспореното решение, че наложените санкции са в близък до минималния размер, предвиден в чл. 265, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 ЗЗО на НС на НЗОК, а именно по 300 лв. за всяко едно от нарушенията, при предвиден такъв от 200 до 500 лв. При липса на мотиви в оспорения административен акт относно размера на санкцията, съдът не може да дописва заповедта. Неговите правомощия са свързани с преценка на законосъобразността на вече изложени мотиви.

Освен това анализирайки всяко едно от нарушенията, съдът не е съобразил, че те са с различна тежест, независимо че са по работата с медицинска документация.

Решаващият състав на Административен съд - Пловдив не е констатирал също така, че в процесната заповед административният орган не е изложил никакви съображения относно възражението на лечебното заведение с вх. № 29-00-21 от 28.02.2017 г. срещу части от констативния протокол. Такива липсват и в цитираната докладна записка, респ. по административната преписка. Разпоредбата на чл. 35 АПК изисква да се обсъдят възраженията на заинтересованите страни. В случая това е било необходимо и с оглед факта, че Арбитражната комисия не е стигнала до решение поради равен брой гласове „за” и „против”.

В тази връзка изводите на съда, които са в смисъл, че процесният административен акт е издаден при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е неправилен. Налице е посоченото основание за отмяната на акта по чл. 146, т. 3 АПК, при което не се коментира приложението на материалния закон, както е било процедирано по първоинстанционното дело и е бил направен извод за материална законосъобразност на процесната заповед. Последната не може да отговаря на това изискване при условие, че е била издадена в нарушение на правото на защита на проверяваното лечебно заведение.

Така посочените нарушения по чл. 209, т. 3 АПК обуславят отмяна на съдебното решение. Делото е изяснено от фактическа страна, което дава възможност на касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора.

Изложените в тези мотиви съображения относно допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на оспорения административен акт при условията на чл. 146, т. 3 АПК.

Страните не са направили искания за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 769 от 10.04.2018 г., постановено по адм. д. № 327/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, ХVI състав И В. Н. П.:

ОТМЕНЯ заповед за налагане на санкции № 163173-407 от 4.01.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. П..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.