Образувано е по касационна жалба на Ц.Д, чрез пълномощника си пр – адв. Р.И, против решение № 573/14.03.2018 год. по адм. дело № 29/2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №17-1030-002333/15.11.2017 год. на началник група при ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“.
Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК.
Ответникът М.М, началник група при ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С оспорената пред Административен съд – Пловдив заповед №17-1030-002333/15.11.2017 г. на началник група при ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП, на Ц.Д е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на собственото МПС за срок от 6 месеца. Прието е от съда, че оспорената заповед е законосъобразна като постановена от компетентен орган, при спазване на формата, на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Съобразно установените факти е прието за доказано, че към датата на съставения ПАМ №17-1030-002333/15.11.2017 год. оспорващият е нарушил разпоредбата на чл.102, т.1 от ЗДвП, тъй като е предоставил управлението на собственото си МПС на лице което не притежава съответното свидетелство за управление.
С оглед на това е изведен извод, че Ц.Д е осъществила състава на чл.171, т.2а ЗДвП, обуславящ налагането на процесната ПАМ. Решението е правилно.
По делото е установено, че на 15.11.2017 г. в [населено място], касаторът е предоставил управлението на личния си лек автомобил “Мазда“; модел 121 с рег. [рег. номер на МПС], на Ю. Хюсмен от [населено място], който е неправоспособен.
При извършената му проверка с техническо средство е констатирано управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 хиляда, за което му е съставен АУАН № Д/365829 от 15.11.2017г. и са иззети Свидетелство за регистрация на МПС №[номер] и 2 бр. рег. табели с [рег. номер на МПС], Констатациите в АУАН не са оспорени в срока по чл.193, ал.1 ГПК и пред инстанцията по същество, не са ангажирани други доказателства.
Съгласно чл. 171 ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, се прилагат ПАМ. Фактическото основание за издаването на заповедта на основание чл. 171, т. 2а, прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до една година на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от водач без да е правоспособен.
В контекста на описаната нормативна уредба и при вярно установените правнозначими факти по делото, решаващият съд обосновано е приел за осъществени предпоставките на чл. 171, т. 2а ЗДвП за прилагане на оспорената ПАМ.
С подадената жалба касаторът не оспорва установените от съда факти, както и правните му изводи за съставомерност на деянието по чл.171, т.2а, предл. второ от ЗДвП. Възразява се срещу ограничението, което създава наложената ПАМ върху другия собственик на процесното МПС, а именно съпругата му, поради това, че превозното средство е съпружеска имуществена общност /СИО/ срещу съразмерността на наложеното наказание.
Оплакването е неоснователно. Обстоятелство е ирелевантно за налагането на ПАМ на основание чл.171, т.2а ЗДвП. Разпоредбата предвижда налагане на ПАМ на управляващия МПС собственик, без значение, че веща има и други собственици. Законодателят не е предвидил възможност в случаите на съсобственост на МПС само съсобственикът - нарушител да бъде лишаван от възможността за управлява същото, нито пък че тази ПАМ е приложима единствено в случай, че МПС е еднолична собственост. Да се приеме обратното би означавало, че всяко лице, сключило граждански брак или придобило МПС в дялова съсобственост, може да го управлява в нарушение на императивните законови изисквания и без риск от приложението на конкретната ПАМ. Приложената превантивна ПАМ не засяга правото на собственост на автомобила, а ограничава използването му за определен срок, респ. не рефлектира върху правото на разпореждане, а на управление на МПС. Отношенията между съсобствениците, свързани с ограниченията в ползването на съсобствената вещ, като последица от поведението на един от съсобствениците, и евентуалните щети (вреди или пропуснати ползи), нанесени от един съсобственик на друг, следва да се уреждат по гражданскоправен ред. Диференциран подход при прилагането на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП е недопустим, тъй като би поставил в дискриминационно положение едноличните собственици на автомобили - участници в движението, което е в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 КРБ) и ще доведе до неравно третиране. Макар и конституционно гарантирано, правото на лична собственост би могло да бъде законодателно ограничавано по изключение в случаите, когато следва да бъдат охранени особено важни обществени интереси, каквито са осигуряването на безопасността на движението по пътищата и животът и здравето на останалите участници в движението. Поради това личният интерес на съпруга-съсобственик няма приоритет спрямо обществения, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет, а съразмерността винаги следва да се съобразява с основната цел на закона.
С оглед изложеното правилно е прието от съда, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и целта му, както и че наложената ПАМ е в рамките на предвидения в закона срок.
Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 573/14.03.2018 год. по адм. дело № 29/2018 г. на Административен съд – Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно.