Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172 ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по касационна жалба на С.Т от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.. И, против решение № 117 от 19.03.2018г., постановено по адм. дело № 925/2017г. по описа на Административен съд (АС) – гр. В. Т, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка (ПАМ) – принудително задържане на пътно превозно средство, по чл. 167 ал. 2 т. 2 от ЗДвП, наложена на 13.11.2017г. и съобщена със съобщение № 66546/13.11.2017г. от служители на "Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД („ОДПГ“ ЕООД), [населено място].

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Посочва, че е неправилен извода на АС – гр. В. Т, че оспорената ПАМ е наложена от компетентен орган, като твърди, че издателят й не е компетентен. Посочва, че служби на контрол по смисъла на чл. 167 ал. 2 от ЗДвП могат да бъдат структурни звена в администрацията, които са съответно и административни органи, а в настоящия случай мярката е наложена от търговско дружество – „ОДПГ“ ЕООД, което не може да има качеството на административен орган. Твърди и че не са били налице предпоставки за налагане на ПАМ в противоречие с приетото от първоинстанционния съд, тъй като такса паркиране в [населено място] се дължи при престой от поне 30 мин., а в конкретния случай той е паркирал за по – малък период - 10 мин. Посочва, че такса се дължи едва след изтичане на 30 – те мин., поради и което не е било налице предпоставка за налагане на ПАМ по принудителното задържане на ППС. Иска оспореното решение да бъде отменено и...