Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 140 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).

Образувано е по две касационни жалби на Д.Д и А.К и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.. С, и на Главния архитект на Столична община (СО) - район "Изгрев", чрез процесуалния му представител адв.. Г, срещу решение № 2685 от 20.04.2018г. по адм. д. № 3080/2017г. на Административен съд София – град (АССГ), 39 състав, с което е отменена виза за проектиране, издадена на 20.10.2015г. от Главния архитект на СО – район „Изгрев“ и СО – район „Изгрев“ е осъдена да заплати разноските по делото.

В касационните жалби се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно и в противоречие с наличните по делото доказателства съдът е приел, че няма изменение на действия подробен устройствен план (ПУП) от 1992г., изменение направено 2002г., в частта относно предвиденото застрояване на двата съседни имота УПИ X – 422 и УПИ XIV – 422, а е допуснато изменение само в частта на регулацията. Посочва, че от доказателствата, в частност графичните материали на представените по делото действащи ПУП, се установява, че през 2002г. е допуснато изменение в частта на застрояването като за двата имота предвиденото застрояване от свободно да бъде свързано такова, поради и което са били налице условията на чл. 134 ал. 6 във връзка с чл. 140 ал. 2 от ЗУТ за издаване на оспорената виза. Посочват, че извода на съда в обратна насока е в противоречие със закона и събраните доказателства. Твърдят и че оспореното решение е постановено в противоречие както с влезнало в сила решение по адм. д. № 8185/2014г. на АССГ, 38 състав, с което преписката е...