Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, във редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от З.Р срещу Решение № 309 от 24.07.2017 г., постановено по адм. д. № 230 по описа на Административен съд - Монтана (АС - Монтана) за 2017 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Заповед № 601 от 20.04.2012 г., издадена от кмета на О. М, в която е направено искане за обявяване на нейната нищожност на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Наред с това, Рангелова е осъдена да заплати на О. М сума в размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на контрол в противоречие с чл. 177, ал. 2 АПК, за което се излагат подробни съображения. Освен това се навежда довод, че при неправилно приложение на чл. 213 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) АС – Монтана е разделил съдебните производства по оспорване на Заповед № 601 от 20.04.2012 г., Заповед № 602 от 20.04.2012 г. и Заповед № 1633 от 08.07.2013 г., издадени от кмета на О.М.И се отмяната на обжалваното решение и обявяване на нищожността на Заповед № 601 от 20.04.2012 г., издадена от кмета на О.М.П се и сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Представя се договор за правна защита и съдействие, и списък на разноските.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Претендира разноски. Представя писмени бележки в определения от съда срок.

Ответникът - кметът на О. М не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Установено е от първоинстанционния съд, че Рангелова била настанена в жилище в [населено място], [улица]([улица]) № [номер] съгласно Заповед № 20 от 13.05.1985 г. и въз основа на Договор за наем от 01.06.1985 г. С. З № 3116 от 17.11.2008 г. на кмета на О. М били прекратени наемните правоотношения, но тази заповед била отменена с Решение № 3648 от 19.03.2010 г., постановено по адм. д. № 6692 по описа на Върховния административен съд за 2009 г. Първоинстанционният съд приел, че по делото е безспорно установено уведомяването на Рангелова за спорната заповед, както и това, че тя е разполагала с екземпляр от нея към датата на подаване на жалба до президента – 26.04.2017 г., тоест преди подаването на жалбата на 09.06.2017 г. до АС - Монтана. Направил извод, че жалбата е подадена извън законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК за оспорване на издадения индивидуален административен акт като незаконосъобразен, поради което в производството я разгледал само досежно твърденията и искането за обявяване на нейната нищожност.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е направил извод за неоснователност на искането за обявяване нищожността на Заповед № 601 от 20.04.2012 г., издадена от кмета на О.М.И мотиви, че тя е издадена от компетентен орган в пределите на неговата териториална и материална компетентност, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗОбС и с целта на закона. Прието е от съда също така, че заповедта е издадена въз основа на проявил се фактически състав - жилището е в отчуждена къща, която няма траен градоустройствен статут и по плана на града се предвижда изграждане на улица и паркинг, като предстои премахване на сградата, предвид което актът е фактически и правно мотивиран, издаден в съответствие с материалноправните разпоредби – чл. 46, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 46, ал. 2 и ал. 3 ЗОбС, при спазване на административнопроизводствените правила и целта на закона. Намерил е неоснователни и доводите на Рангелова, че Заповед № 601 от 20.04.2012 г. е нищожна поради издаването й в противоречие с влязло в сила Решение № 3648 от 19.03.2010 г., постановено по адм. д. № 6692 по описа на Върховния административен съд за 2009 г., доколкото с отменената с това решение Заповед № 3116 от 17.11.2008 г. на кмета на О. М наемните правоотношения с настоящата касационна жалбоподателка били прекратени поради изтичане срока за настаняване (чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОбС), каквото основание не се съдържа в спорната заповед. В тази връзка съдът съобразил, че тя е издадена при друга фактическа обстановка и на друго правно основание - чл. 46, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3 ЗОбС. По тези причини направил извод, че не е издадена в противоречие с влязло в сила решение на Върховния административен съд и разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК не може да намери приложение. Като се основал на съдебната практика, която е наложила, че съществени пороци, водещи до нищожност на акта са издаването му от некомпетентен орган, невъзможен предмет, пълна липса на основание за издаването му или съществено нарушение на предвидената форма, съдът посочил, че в случая не се установяват нарушения на изискванията за законност на акта, чиято същност и тежест биха могли да доведат до нищожност на заповедта. По тези съображения отхвърлил жалбата и осъдил Рангелова да заплати на О. М разноски в размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд бил сезиран с жалба на Рангелова, наречена „искова молба“ от 09.06.2017 г. срещу Заповед № 601 от 20.04.2012 г., Заповед № 602 от 20.04.2012 г. и Заповед № 1633 от 08.07.2013 г., за които твърдяла, че са издадени от кмета на О. М в нарушение на Решение № 3648 от 19.03.2010 г., постановено по адм. д. № 6692 по описа на Върховния административен съд за 2009 г.

С Разпореждане от 12.06.2017 г., постановено по адм. д. № 230 по описа на АС – Монтана за 2017 г. производството по делото било разделено, като по посоченото дело на производство останало разглеждането на жалбата срещу Заповед № 601 от 20.04.2012 г. на кмета на О. М, а производството по делото по отношение оспорването на Заповед № 602 от 20.04.2012 г. и Заповед № 1633 от 08.07.2013 г., издадени от кмета на О. М било прекратено.

Със спорната заповед, на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОбС) били прекратени наемните правоотношения с Рангелова за общинско жилище, находящо се в [населено място], [улица], ет. [номер]. Определен е 30 -дневен срок за освобождаване на жилището, считано от връчване на заповедта. Заповедта е мотивирана с това, че жилището представлява отчуждена къща, няма траен градоустройствен статут и по плана на града се предвижда изграждане на улица и паркинг. Посочено е също така, че предстои премахване на сградата, за което с писма е уведомена З.Р.Ат орган се е позовал също така на чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗОбС, съгласно която разпоредба при извършване на ново строителство, което засяга обитаваните помещения се прекратяват наемните правоотношения и на основание ал. 3 на посочената норма, наемателят се настанява в друго общинско жилище. С обжалваното решение жалбата срещу посочената заповед, с която е направено искане за обявяване на нейната нищожност е отхвърлена.

С Решение № 3648 от 19.03.2010 г., постановено по адм. д. № 6692 по описа на Върховния административен съд за 2009 г. е била отменена Заповед № 3116 от 17.11.2008 г., издадена от кмета на О. М на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОбС. Прието е от касационната инстанция, че Договорът за наем на Рангелова от 01.06.1985 г. е безсрочен и при „…наличието на незаконосъобразен Анекс за продължаване на срока…“, не може да се приеме, че е налице изтекъл срок на договора като основание за прекратяване на наемните правоотношения.

Неоснователни са оплакванията на Рангелова за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради постановяването на Разпореждане от 12.06.2017 г. по адм. д. № 230 по описа на АС – Монтана за 2017 г., с което производството по делото пред този съд по отношение оспорването на Заповед № 602 от 20.04.2012 г. и Заповед № 1633 от 08.07.2013 г., издадени от кмета на О. М било прекратено, като по посоченото дело на производство останало разглеждането на жалбата срещу Заповед № 601 от 20.04.2012 г. на кмета на О. М. В съответствие с правомощието си по чл. 210, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК първоинстанционният съд е разделил производството по оспорването на трите заповеди, с което не е препятствал правото на защита на Рангелова. Наред с това, разделянето не е станало пречка за цялостно изясняване на фактическата обстановка по случая, респективно за постановяване на неправилен съдебен акт по тези причини.

Обосновано на доказателствата по делото е и приетото от съда, че жалбата е подадена след срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което и предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК е допустима за разглеждане по същество досежно изтъкнатите в нея доводи за нищожност на спорната заповед. Съображенията на съда, с които е обосновано това становище се споделят от настоящия състав. Следва само да се добави, че на л. 30, гръб от първоинстанционното дело са налице и доказателства за съобщаването на акта, предмет на контрол пред АС – Монтана по реда на чл. 61, ал. 2 АПК още на 23.04.2012 г. В допълнение, спорната заповед по искане на Рангелова е била обсъждана и в Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 28.03.2014 г.

Основният довод, релевиран в касационната жалба за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с чл. 177, ал. 2 АПК е неоснователен. Обосновано на приобщените по делото доказателства съдът е приел, че Заповед № 601 от 20.04.2012 г. не е нищожна поради издаването й в противоречие с влязло в сила Решение № 3648 от 19.03.2010 г., постановено по адм. д. № 6692 по описа на Върховния административен съд за 2009 г., доколкото с отменената с това решение Заповед № 3116 от 17.11.2008 г. на кмета на О. М наемните правоотношения с настоящата касационна жалбоподателка били прекратени поради изтичане срока за настаняване (чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОбС), каквото основание не се съдържа в спорната заповед. В тази връзка съдът правилно е съобразил, че тя е издадена при друга фактическа обстановка и на друго правно основание - чл. 46, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3 ЗОбС, поради което неприложима в случая е разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК.

Правилно също така съдът е приел, че не са налице други основания за обявяване нищожността на спорната заповед. Обявяване нищожността на заповедта предпоставя засягането й от особено съществен порок в изискванията за законосъобразност съгласно чл. 146 АПК. Не всяко нарушение, допуснато при издаването на акта обуславя неговата нищожност. Това са само някои особено тежки пороци, които правят последиците от издадения акт нетърпими за правовия ред. В случая наличието на такива нарушения не се констатира, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Не се твърди и установява издаването на заповедта от некомпетентен орган, а на доводите за издаването й в противоречие с посоченото по – горе решение на Върховния административен съд, съставът на АС - Монтана е дал мотивиран и обоснован на доказателствата по делото отговор. Наред с това, не са налице пороци във формата на акта и противоречия с материалноправни разпоредби, доколкото актът съдържа фактическите и правни основания за издаването му и е издаден въз основа на валидно правно основание. Съдът е съобразил правната теория и съдебна практика, съгласно които, освен поради некомпетентност, нищожен е и административен акт, който е изцяло лишен от законово основание, издаден е при особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до практическа липса на волеизявление или е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. Подобни хипотези в случая също не са налице. Представените от Рангелова писмени доказателства в касационното производство не водят на различен извод.

По всички изложени съображения, решението, предмет на контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 309 от 24.07.2017 г., постановено по адм. д. № 230 по описа на Административен съд - Монтана за 2017 г. Решението не подлежи на обжалване.